Мъдрата любов преобразява

Знаете ли приказката за жабока, който след като бил целунат от принцесата, се превърнал в принц? Е, ако я знаете, сигурно сте я чували във варианта, в който и Каръл Пирсън, авторката на прекрасната книга „Героят в теб“ я е слушала като малка, докато не попаднала на оригиналния вариант на приказката след като започнала да проучва митовете във връзка с изследванията си за архетипите. Този вариант е много различен. И, съответно, посланието на съдържащия се в него мит е коренно противоположно. Когато го прочетох за първи път разбрах нещо изключително ценно. Нещо, което усещах, че е така, но не срещах потвърждение от околния свят за правотата си и затова не бях сигурна в него. Сега, споделяйки го с вас, се надявам да разпознаете какво имам предвид.

То е представено в тази глава от книгата, която представя архетипа на Магьосника, който може да преобразява. В дадения случай става въпрос за преобразяващата сила на любовта, но по един изненадващ начин!

„Важно е да се помни, че винаги имаме възможност да избираме. Да кажеш „да“ на живота има значение само когато знаеш, че можеш да кажеш „не“.

Понякога искаме да кажем „не“ на нещо, което някой друг замисля като подарък за нас. Понякога хората ни дават подаръци, за да ни манипулират, или ни даряват от чувство за дълг, когато изобщо не е уместно да го правят. Или за тях може да е уместно да ни дадат, но за нас може да не е уместно да приемем подаръка.

Приемането на такива подаръци може да навреди и на двете страни. В добре известната приказка „Принцът жабок“ млада принцеса изпуска златната си топка в езерото и това силно я натъжава. От водата излиза жабок и казва, че ще намери топката й, ако обещае, че ще му позволи да яде от нейната купичка и да спи върху възглавницата й. Тя се съгласява и той донася топката. След това, за неин ужас, баща й настоява да изпълни обещанието си. Във варианта, който ми разказваха, когато бях малка, жабокът се превръща в принц, когато принцесата го целува. Има безброй вицове за това колко много жабоци целуват жените с надежда някой да се превърне в принц, но почти никой не се занимава с това как принцесата потиска отвращението си. Тя изпитва погнуса към жабока и поуката, скрита в приказката, е, че приличната млада принцеса би трябвало да потиска тези чувства.

Тук ще бъде полезна съпоставката с подобен разказ. „Красавицата и звярът“ е прототип на приказка за Магьосник. И тук принцесата превръща звяра в принц с целувка, но обстоятелствата са по-различни от тези в „Принцът жабок“. Звярът се държи към красавицата по много благороден начин: винаги е любезен и великодушен към нея. Всяка вечер я моли да му стане жена, но тя запазва чувствата си и винаги отказва. Той уважава правото й на отказ, макар и да знае, че за него това може да означава завинаги да остане чудовище, тъй като само любов може да развали магията и да върне човешкия му образ. И накрая, когато се съгласява да се омъжи за него, красавицата наистина смята да го направи. Тя наистина го обича. Едва тогава той се превръща отново в принц. „Красавицата и звярът“ показва, че можем да преобразим не само себе си, но и другите, ако ги обичаме такива, каквито са — особено ако и те допуснат тази любов. „Принцът жабок“ обаче е различна приказка. Жабокът използва принцесата, а тя е емоционално по-незряла, не е толкова мъдра като Красавицата и не може да обича жабока като жабок. В „Целуни за сбогом Спящата красавица“ обаче, Мадона Колбеншлаг ми доставя голямо удоволствие, като обяснява, че в оригиналния вариант на приказката за принца жабок жабата се преобразява не от целувката, а чак след като принцесата проявява погнусата си, хваща жабока и го хвърля в огъня. (Все ми се струва, че е извикала „Уф, каква гадост“, когато го е хвърляла.)

Познавам много хора, които са се преобразили, защото някой ги е обикнал такива, каквито са — с брадавици и всичко друго. Знам също, че в нашата култура любовта често означава да глезиш хората, да им позволяваш да злоупотребяват с теб. Виждала съм повече мъже да се променят, мисля, когато жените им престанат да търпят мъжкия им шовинизъм, отколкото когато го приемат. Виждала съм деца да се променят, когато родителите сметнат, че е достатъчно да им кажат да се държат, както повелява благоразумието им или поне простият разум. Всъщност не смятам, че това е двойственост.

Мисля, че обичта, мъдрата обич понякога изисква преобразяващо хвърляне в огъня, вместо подкрепата на чудовищното или жабешкото у хората:

Хвърлянето на жабока в огъня е и проява на самоуважение от страна на принцесата. Тя изпитва достатъчно уважение към себе си, за да се насилва да целува жаба — независимо какво е казал баща й! Независимо какво е обещала!“

От книгата на Каръл Пирсън „Героят в теб“

Ако сте в ситуация, в която се опитвате да приеме другия такъв, какъвто е, защото вярвате, че приемането е любов, задайте си въпроса: Приемането ми истинско ли е, защото идва от сърцето ми и се основава на свободата на избора да го направя? Или то се основава на насилие над собствената ми природа и потискане на истинските ми чувства? Когато се свържете с искреността на приемането, ще разберете кой от приказните сюжети е подходящият вариант за вашето и чуждото преобразяване. И така ще изберете – целувка или хвърляне в огъня…

Важното в случая е да знаете, че и двете са еднакво правилни. Всичко зависи дали срещу нас е Принца-жабок или Принца-звяр. Първият, жабокът, или ни притиска или имитира промяна и затова става ясно защо методите за преобразяване са различни при него, нали?