Според Герет Гилен, втората стъпка от трансформиране на свръхчувствителността във висока чувствителност е да станем осъзнати за своята мъжка енергия.
„Ти можеш истински да дадеш своята светлина на другите само ако ти също си способен и да не я дадеш. Ако не можеш да кажеш „не“ на хората, твоето „да“ няма никакво значение. Да се научиш да изграждаш граници и да отстояваш себе се е от критическа важност за теб. Ако не го направиш, твоята енергия изтича в бездънна яма и ти постоянно ще се чувстваш слаб и изтощен.
За да се предотврати това, ти имаш нужда да влезеш в контакт със своята мъжка енергия. Много хора, които са привлечени от духовното, имат негативен образ за мъжката енергия. Тя се асоциира с насилие, потискане и агресия и не се възприема като духовна. В резултат на тази негативна нагласа към мъжката енергия много духовно изкушени и свръхчувствителни хора се чувстват обезсилени и неспособни да отстояват себе си.
Решението е да се разбере, че няма нищо погрешно в мъжката енергия като такава; то е в дисбаланса между мъжкото и женското, което причинява проблема. Чрез възприемането на мъжката енергия като по-малоценна, много хора отслабват своята сила. Това специално се случва на чувствителни жени. Особено когато вървиш през процес на духовно развитие, е от първостепенна важност да се свържеш със своята мъжка енергия.
Веднага след като направиш стъпка едно и станеш по-осъзнат за това кой си ти наистина, ще успееш да се разграничиш енергийно от своето обкръжение. Твоята светлина ще бъде забелязана. Това ще привлече към теб това, което аз наричам енергийни пиявици. Това са хора или други обекти, например организацията, в която работите, които ще се хранят с вашата енергия. Те ти отнемат енергията без да ти дават нищо в замяна. Ако не си способен да се предпазваш в такова обкръжение, ти засядаш.
В този момент имаш нужда да използваш своята мъжка енергия. Обгърни мъжката част в себе си, своя вътрешен мъж, и му се довери. Позволи му да заема формата на меч в твоята ръка, който разкъсва връзките между теб и всичко онова, което те лишава от енергия.
Общ капан при употребата на меча на твоята мъжка енергия ефективно е идеята за равенството. „Всички ние сме равни и следователно аз не трябва да се разграничавам от останалите и трябва да споделям това, което имам с тях.“ Идеята за равенството е правилна в някаква степен. На нивото на душата ние всички сме равни. На нивото на проявлението обаче ние не сме. Някои хора са по-способни да позволят на своята вътрешна светлина да свети в сравнение с други. Ако не признаем това, ние даваме на енергийните пиявици свободен достъп. Особено хората, които излъчват повече светлина и които имат много да дадат, трябва да предпазват себе си. Бъдете осъзнати за това на какво и на кого давате своята енергия. Не всеки е готов да получи това, което вие имате да му дадете. Не позволявайте вашите най-ценни дарове да бъдат взети от хора или организации, които не отговарят на вашата вибрация. Използвайте своята мъжка енергия за тази цел.“
Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“
Често казвайки „да“ на нещо, което другите искат от нас, пропускаме да видим, че в този момент сме казали „не“ на нещо, което отразява нашите най-дълбоки нужди и вътрешни ценности. Да се научим да казваме „не“ е много важно безотносително дали сме част от тези високочувствителни същества, което Герет Гилен нарича „ангели под прикритие“ или не. Просто на свръхчувствителните им е малко по-трудно, защото вярват, че това е егоистично и е в разрез с любовта. Любовта наистина е енергията на приемането, тя е вибрацията на „да“ и безусловната обич, но трудността идва от това да осъзнаем на какво точно казваме това „да“.
Знам колко е важно да се научим да казваме „не“ от собствен опит. И това, което ме е мотивирало най-много да го практикувам, е било разбирането ми, че неспособността ми да го кажа е израз на слабост и страх от отхвърляне, а не на истинска доброта и смелост. Съща така означава и липса на истинска любов. Нашите близки ни вършат много лоша услуга, когато казват „да“ на неща у нас самите, които не би трябвало да бъдат подкрепяни, както и обратното. Енергията на „не“ е мечът на различаването и именно чрез него ние в най-голяма степен очертаваме нашата индивидуалност, разграничаваме това, което искаме за себе си, от това, което не искаме. Така поставяме граници между нас и другите, които водят до по-голяма свобода.
Да и не, женско и мъжко, приемане и отхвърляне – вероятно така се случва танцът на живота, докато пътуваме към нашата цялостност. И, ако вярваме на Г. Гилен, много важно в този танц е „мъжът“ да води, защото свързването с женската енергия се появява едва в четвъртата стъпка на трансформиране на свръхчувствителността във висока чувствителност. Защото можем да изразим своята уязвимост и крехкост едва, когато имаме закрилата и силата на мъжката, различаващата и очертаваща граници, част вътре в нас.
Камелия
