Според Герит Гилен, втората стъпка от трансформиране на свръхчувствителността във висока чувствителност е да станем осъзнати за своята мъжка енергия.
„Ти можеш истински да дадеш своята светлина на другите, само ако ти също си способен и да не я дадеш.
Ако не можеш да кажеш „не“ на хората, твоето „да“ няма никакво значение.
Да се научиш да изграждаш граници и да отстояваш себе се е от критическа важност за теб. Ако не го направиш, твоята енергия изтича в бездънна яма и ти постоянно ще се чувстваш слаб и изтощен.
За да се предотврати това, ти имаш нужда да влезеш в контакт със своята мъжка енергия. Много хора, които са привлечени от духовното, имат негативен образ за мъжката енергия. Тя се асоциира с насилие, потискане и агресия и не се възприема като духовна. В резултат на тази негативна нагласа към мъжката енергия много духовно изкушени и свръхчувствителни хора се чувстват обезсилени и неспособни да отстояват себе си.
Решението е да се разбере, че няма нищо погрешно в мъжката енергия като такава; то е в дисбаланса между мъжкото и женското, което причинява проблема. Чрез възприемането на мъжката енергия като по-малоценна, много хора отслабват своята сила. Това специално се случва на чувствителни жени. Особено когато вървиш през процес на духовно развитие, е от първостепенна важност да се свържеш със своята мъжка енергия.
Веднага след като направиш стъпка едно и станеш по-осъзнат за това кой си ти наистина, ще успееш да се разграничиш енергийно от своето обкръжение. Твоята светлина ще бъде забелязана. Това ще привлече към теб това, което аз наричам енергийни пиявици. Това са хора или други обекти, например организацията, в която работите, които ще се хранят с вашата енергия. Те ти отнемат енергията без да ти дават нищо в замяна.
Ако не си способен да се предпазваш в такова обкръжение, ти засядаш.
В този момент имаш нужда да използваш своята мъжка енергия. Обгърни мъжката част в себе си, своя вътрешен мъж, и му се довери. Позволи му да заема формата на меч в твоята ръка, който разкъсва връзките между теб и всичко онова, което те лишава от енергия.
Общ капан при употребата на меча на твоята мъжка енергия ефективно е идеята за равенството. „Всички ние сме равни и следователно аз не трябва да се разграничавам от останалите и трябва да споделям това, което имам с тях.“ Идеята за равенството е правилна в някаква степен.
На нивото на душата ние всички сме равни. На нивото на проявлението обаче ние не сме.
Някои хора са по-способни да позволят на своята вътрешна светлина да свети в сравнение с други. Ако не признаем това, ние даваме на енергийните пиявици свободен достъп. Особено хората, които излъчват повече светлина и които имат много да дадат, трябва да предпазват себе си. Бъдете осъзнати за това на какво и на кого давате своята енергия. Не всеки е готов да получи това, което вие имате да му дадете. Не позволявайте вашите най-ценни дарове да бъдат взети от хора или организации, които не отговарят на вашата вибрация. Използвайте своята мъжка енергия за тази цел.“
Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“
Често казвайки „да“ на нещо, което другите искат от нас, пропускаме да видим, че в този момент сме казали „не“ на нещо, което отразява нашите най-дълбоки нужди и вътрешни ценности. Да се научим да казваме „не“ е изключително важно умение, особено ако сме от от свръхчувстителните същества. Страхът от егоизъм може да бъде смазващо голям, защото изглежда че е против ценностите на любовта. Проблемът е, че на земята животът е дуалност, и, ако искаме да проявим своята индиви-дуалност, ще трябва да се научим да казваме „Не“ на нещата, които не й отговарят.
Знам колко е важно да се научим да казваме „не“ от собствен опит. Това, което ме е мотивирало най-много да го развивам, е разбирането ми, че неспособността да отказвам, може да е израз на слабост и страх от отхвърляне, вместо на смелост и истинска доброта. И най-вече, че е липса на любов към единствения човек, за когото съм отговорна – човекът с моето име и тяло.
И така, способността да изграждаме здрави его-граници е мечът на различаването , чрез който изграждаме формата на нашата индивидуалност, разграничавайки това, което е правилното за нас от неправилното. „Да“ и „не“, женско и мъжко, приемане и отхвърляне – това е танцът на живота, пътувайки към нашата цялостност. Първата стъпка е да решим, че искаме да го танцуваме, втората е да направим разграничението между това, което резоира с нас и това, което ни отблъсква. За третата стъпка – в следващата статия.
Камелия
