Ангелите на Земята

Това е четиво за чувствителни хора с духовни интереси, в което споделям част от статията на Gerrit Gielen „От свръхчувствителност към висока чувствителност – стани ангелът, който си“.

„Много хора са свръхчувствителни. Те не могат да понасят шума, агресията и трескавия ритъм на модерното общество. Често страдат от психосоматични разстройства и безсъние. Това, което другите хора приемат за даденост, например, да се отиде на купон, е тежко бреме за тях. Просто да правят това, което другите хора възприемат като нормално, често се превръща в истинско бедствие за тях.

Като дете те често се чувстват неразбрани и недооценени. Тъй като за тях е трудно да отстояват себе си и защото лесно се оттеглят в мечтания, училището е тежко за тях. Да правят кариера и да са успешни според стандартите на обществото често не работи за тях. Те повече или по-малко си проправят път напред като стоят в периферията на обществото. Да участват в това, което е най-модното за другите в момента, се преживява като изтощително и изчерпващо. Поради всичко това тяхната самооценка не е много позитивна; те често се чувстват несигурни и малоценни. Техните мисли са мрачни и се повтарят безкрай.

Разбира се, този образ е малко преувеличен. Въпреки това много хора (частично) ще се разпознаят в него. Нека сега да насочим вниманието към някои от позитивните черти на свръхчувствителните хора. Те истински ценят спокойствието и умиротворението и копнеят да живеят в хармония с техните събратя. Те са твърде чувствителни към красотата, особено към красотата на природата. Те са много емпатични и отворени към духовното. Имат богато въображение. За тяхна собствена изненада хората, които имат проблеми, са по един естествен начин привлечени от тях и идват при тях за напътствие.

Какъв е проблемът на тези хора? Отговорът е, че те не са просто свръхчувствителни, те са високо чувствителни. Всъщност, те са преоблечени ангели.“

Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“

И така, друг начин да се наричат този вид свръхчувствителни хора според Герит Гилен е „ангели“. Това определено е доста по-кратко и лесно за употреба име:). И дава една по-различна гледна точка да се разбере различието на тези прекалено чувствителни същества, които толкова трудно се приспособяват към земните дела и дълбоко страдат от своето различие и прекалена чувствителност. Причината сега да поискам да споделя в сайта си нещо за точно този вид хора е, че аз постоянно се натъквам на тях в работата си.

Те напълно отговарят на описанието по-горе, като към това мога да добавя и тяхната изключително голяма склонност към перфекционизъм и лесното обезсърчение, ако нещата не се получат веднага и при това по най-добрия възможен начин. Тъй като някои от тези хора имат освен моментите на крайно обезсърчение и точно противоположните моменти на преживяване на своята безкрайна сила (т.е. самооценката им е или ударила дъното на себеомразата, или се рее във висините на безкрайната сила) в главата ми изниква представата за това как Бог би ходил по земята,  ако имаше тяло. Според мен той би изпадал в крайно недоумение как така нещо не му се удава веднага и при това по-най-перфектния начин. Затова нещото, което правя, общувайки с тях, е да внеса известна яснота как се живее и твори на Земята:). Ако успея да ги доведа до разбирането, че е лесно да бъдеш Бог, но е трудно да бъдеш човек (особено такъв, който се стреми към любовта и хармонията повече от всичко), знам, че съм свършила добра работа. Това дава възможност на тези „ангелчета“  да се заземят, за да могат да си свършат работата, заради която са дошли на Земята. Тълкуването на прекалено високата чувствителност през призмата на духовността ни дава възможност да погледнем на тях по един по-различен начин:

„Какво означава висока чувствителност?

Всяко живо същество излъчва определена вибрация или аура: слънцето, хората, животните, растенията, също така и човешкото общество като цяло. Ти си високо чувствителен, ако твоята вибрация, твоята аура е по-фина и деликатна отколкото вибрацията на човешкото общество.

Представи си сияен, прекрасен ангел идващ от рая, за да бъде роден в човешко тяло в съвременен метрополис. Ангелът минава през големи трудности, за да се справи с шума и грозотата на света наоколо. Къде е тишината и красотата на природата, къде са цветята? Къде е дълбокото вътрешно знаене, чувството за единение с космоса? Ангелът се чувства разнебитен и отчужден. Светът наоколо не го подхранва или отдава своето признание. Ангелът започва да мисли, че има нещо нередно с него и започва да става тъжен или депресиран. Тъй като не се чувства у дома си тук, той се оттегля и смътно копнее по една друга реалност. Хората наоколо го възприемат като мечтател, който не иска да погледне фактите на действителността. Светлината на ангела намалява. След като е бил високо чувствителен в началото, той сега става свръхчувствителен.

Вие можете да се чудите защо ангелът се е преродил (инкарнирал) на Земята.

Много ангели се инкарнират на Земята и всеки ангел има своя собствен мотив да бъде тук. Въпреки това има един основен мотив: да помогне на Земята. Чрез присъствието на всички тези ангели на Земята, човешкото общество като цяло придобива светлина и чувствителност. Ангелското присъствие повишава вибрацията на света. Това се случва особено, когато ангелите си спомнят кои са те и когато тяхната увереност се възвърне. Това е, когато тяхната светлина истински свети.

А сега си представете, че вие сте такъв ангел.

Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“

Преди да успеем да разберем кои сме и се свържем със собствената сила, различието ни наранява. Прекалената чувствителност, която сама по себе си е дар, в този случай е единствено източник на проблеми. Така съществата на Светлината, които не разпознават духовния произход на своето различие,  постепенно се превръщат в отчуждени и силно съмняващи се в себе си индивиди, които в своето безсилие да се справят, отиват в кабинета на психотерапевта. А психотерапевтът, ако не го е много страх да изглежда луд в техните очи, може да се осмели и да им загатне за съществуването на ангелите 🙂 и да им каже, че може би те самите са такива? Или да ги пита дали знаят приказката за „Грозното патенце“ като им предложи да си представят, че вместо грозно патенце са истински красив лебед… С други думи,  „маскиран ангел“:).

Камелия