Това е четиво за чувствителни хора с духовни интереси, в което споделям част от статията на Герит Гилен „От свръхчувствителност към висока чувствителност – стани ангелът, който си ти„.
„Много хора са свръхчувствителни. Те не могат да понасят шума, агресията и трескавия ритъм на модерното общество. Често страдат от психосоматични разстройства и безсъние. Това, което другите хора приемат за даденост, например да се отиде на купон, е тежко бреме за тях. Просто да правят това, което другите хора възприемат като нормално, често се превръща в истинско бедствие за тях.
Като дете те често се чувстват неразбрани и недооценени. Тъй като за тях е трудно да отстояват себе си и защото лесно се оттеглят в мечтания, училището е тежко за тях. Да правят кариера и да са успешни според стандартите на обществото често не работи за тях. Те повече или по-малко си проправят път напред като стоят в периферията на обществото. Да участват в това, което е най-модното за другите в момента, се преживява като изтощително и изчерпващо. Поради всичко това тяхната самооценка не е много позитивна; те често се чувстват несигурни и малоценни. Техните мисли са мрачни и се повтарят безкрай.
Разбира се, този образ е малко преувеличен. Въпреки това много хора (частично) ще се разпознаят в него. Нека сега да насочим вниманието към някои от позитивните черти на свръхчувствителните хора. Те истински ценят спокойствието и умиротворението и копнеят да живеят в хармония с техните събратя. Те са твърде чувствителни към красотата, особено към красотата на природата. Те са много емпатични и отворени към духовното. Имат богато въображение. За тяхна собствена изненада хората, които имат проблеми, са по един естествен начин привлечени от тях и идват при тях за напътствие.
Какъв е проблемът на тези хора? Отговорът е, че те не са просто свръхчувствителни, те са високо чувствителни. Всъщност, те са преоблечени ангели.“
Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“
Нещо значимо се променя, когато разбереш за духовния произход на своето различие и прекалена чувствителност. Безотносително дали ще се свържеш с думата „ангел“ или не, подобно знание ти помага да „си спомниш“ нещо, което си забравил. Да знаеш произхода на твоето различие означава да знаеш как да го превърнеш в нещо ценно.
Това е причината да поискам да споделя написаното от Герит Гилен – в работата си постоянно се натъквам на такива ангелчета. Те напълно отговарят на описанието по-горе.
Към това мога да добавя и тяхната голяма склонност към перфекционизъм и лесното обезсърчение, ако нещата не се получат веднага и при това по най-добрия възможен начин. Някои от тях имат, освен моментите на крайно обезсърчение, и точно противоположните моменти – когато се чувстват много специални и превъзхождащи другите хора. Самооценката им се движи между дъното на себеомразата до висините на самовъзвеличаването.
В подобни моменти в ума ми изниква представата за това как ли бог би ходил по земята, ако имаше тяло. Подозирам, че би изпадал в голямо недоумение как така нещо не му се удава веднага и при това по най-перфектния начин. И би се мразил за това от дъното на душата си. След това, понеже земята е материална, т.е. свят на противоположностите, отново би се самовъзвисил до небето. Докато не се препъне в своето несъвършенство за пореден път.
Затова когато попадна на такъв човек, се налага да обяснявам какво означава да се живее и твори на Земята. И да уточнявам, че е лесно да бъдеш бог, но е трудно да бъдеш човек. Имам предвид човечен, имам предвид топъл и любящ. Знам, че е много важно тези „ангелчета“ да се заземят, за да могат да свършат работата, заради която са дошли на Земята.
И едно от нещата, които помагат за това, е знанието какво означава прекалена чувствителност. Ето какво пише Герит Гилен по тази тема:
„Какво означава висока чувствителност?
Всяко живо същество излъчва определена вибрация или аура: слънцето, хората, животните, растенията, също така и човешкото общество като цяло. Ти си високо чувствителен, ако твоята вибрация, твоята аура, е по-фина и деликатна, отколкото вибрацията на човешкото общество.
Представи си сияен, прекрасен ангел, идващ от рая, за да бъде роден в човешко тяло в съвременен метрополис. Ангелът минава през големи трудности, за да се справи с шума и грозотата на света наоколо. Къде е тишината и красотата на природата, къде са цветята? Къде е дълбокото вътрешно знаене, чувството за единение с космоса? Ангелът се чувства разнебитен и отчужден. Светът наоколо не го подхранва или отдава своето признание. Ангелът започва да мисли, че има нещо нередно с него и започва да става тъжен или депресиран. Тъй като не се чувства у дома си тук, той се оттегля и смътно копнее по една друга реалност. Хората наоколо го възприемат като мечтател, който не иска да погледне фактите от действителността. Светлината на ангела намалява. След като е бил високо чувствителен в началото, той сега става свръхчувствителен.
Вие можете да се чудите защо ангелът се е преродил (инкарнирал) на Земята.
Много ангели се инкарнират на Земята и всеки ангел има своя собствен мотив да бъде тук. Въпреки това има един основен мотив: да помогне на Земята. Чрез присъствието на всички тези ангели на Земята, човешкото общество като цяло придобива светлина и чувствителност. Ангелското присъствие повишава вибрацията на света. Това се случва особено когато ангелите си спомнят кои са те и когато тяхната увереност се възвърне. Това е, когато тяхната светлина истински свети.
А сега си представете, че вие сте такъв ангел.
Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“
Преди да свържем със собствената сила, прекалената чувствителност не се усеща като дар, а като точно обратното – източник на проблеми. Именно тук идва първата стъпка в решаването на тези проблеми – познанието за духовния произход на своето различие, което ни кара да се чувстваме отчуждени, съмняващи се в себе си индивиди. След тази стъпка има и още три, но за тях в следващите публикации.
Сега споделям само първата стъпка и припомням приказката за „Грозното патенце“ , където главният Герой също много страда от своето различие и не знае, че има големи и бели криле.
Камелия
