Това е продължение от предишната публикация „Ангелите на Земята“ , в което споделям първата от общо четири стъпки за трансформиране на свръх-чувствителността във висока чувствителност, според Герит Гилен:
„Какво можеш да направиш, за да станеш отново сияен, да трансформираш своята свръхчувствителност във висока чувствителност?
Първа стъпка – осъзнай, че си ангел
Разбери, че си ангел и не се безпокой да го покажеш. Вярвай в своята светлина, своите творчески способности и надмогни страха си да покажеш себе си. Това е първата стъпка.
Как да го направиш? Важно е да се свържеш с духовното. Погледни на света от духовна перспектива, спомни си безвременната реалност на любовта и красотата, от които произхождаш и към които принадлежиш. Ти винаги си бил в контакт с тази неуловима етерна реалност. Сега можеш да направиш още един скок и наистина да повярваш, че си там. Моментът, в който се свържеш с него, ти също влизаш в контакт със своята вътрешна същност и започваш да разбираш кой си ти наистина. Спомняш си, че твоето съзнание е безкрайно и че е невероятен източник на светлина и творчество.
Моментът, в който ти се чувстваш част от тази реалност, която е твоят истински дом, оценката която човешкото общество поставя върху теб, става много по-малка тежест за теб. Разбираш, че твоят престой тук е временен и че това трескаво, хаотично общество ще изчезне един ден и ще направи място за по-мирно, хармонично и щастливо общество. Какво това настоящо общество мисли за теб и очаква от теб вече не е толкова важно. Много по-важно е за какво си дошъл тук и как възнамеряваш да изразиш своята светлина в този свят.
Като усещаш своят истински произход, ти разпалваш своята истинска светлина. Светлината е творческа и трансформираща. Ще забележиш, че твоето обкръжение ще започне да отговаря на теб по един различен начин. Животът ще потече много по-лесно и хората ще те възприемат много по-сериозно. Ти ще си направил огромна крачка в прехода от свръхчувствителност към висока чувствителност.“
Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“
Това е първата крачка според Герит Гилен по пътя на трансформиране на свръхчувствителността във висока чувствителност – да надмогнеш страха си да се покажеш като духовно същество, или, както той го нарича, „да осъзнаеш, че си ангел“.
А важността на първата крачка е в това, че от нея зависи успехът на следващите.
С други думи, докато не започнем да се осмеляваме открито да заявяваме своите ценности и вярвания, преодолявайки страха си да не изглеждаме странни и наивни, не можем да продължим напред. В следващите публикации ще споделя и останалите крачки от тази много интересна статия, но сега ще се спра само върху първата. Вашите коментари, които споделихте в предишната публикация и разпознаването в психологическия портрет на „земния ангел“ са особено окуражаващи за мен. Защото аз също имам да преодолявам страхове в това отношение – да говоря открито за духовните си интереси и вярвания, знаейки, че това може да породи критики и неразбиране сред някои от моите колеги психотерапевти.
Защото факт е, че отношението ми към идеята за ангелите е въпрос на вяра, а не на научни факти. Ако вие разполагате с такива, ще се радвам да ги споделите. Това, с което аз разполагам, е само силен интерес към душевните процеси и въпроса за смисъла на човешкия живот. А точно на този, последния, науката определено не може да ми отговори. Засега тя не може да отговори и на много други въпроси, но
липсата на научни доказателства за дадено нещо, не е доказателство, че това нещо не съществува.
В крайна сметка, Земята си се е въртяла около Слънцето много преди Коперник да го докаже и с това да обори нещо, което виждаме непосредствено с очите си, а именно че Слънцето се върти около Земята. За мен този пример е изключително добра метафора за душевните процеси – че законите на светското и на духовното са от два съвсем различни порядъка и това, което виждаме с очите си, е съвсем различно от това, което е скрито под повърхността на видимите физически факти. Физическите сетива са различни от духовните сетива и именно наличието на последните е това, което Герит Гилен нарича „да осъзнаеш, че си ангел“.
И какво друго е вярата в ангелите, освен тази дълбока убеденост, че „все нещо ще се случи или някой ще дойде“, за да ни помогне в случай на крайна нужда? Докато залагаме на сигурността и се страхуваме да изразим автентичните си реакции, душевното в нас все още е далеч от емоционално интелигентното изразяване на вътрешната ни истина. Затова Г.Гилен пише:
„Какво това настоящо общество мисли за теб и очаква от теб вече не е толкова важно. Много по-важно е за какво си дошъл тук и как възнамеряваш да изразиш своята светлина в този свят. “
Това за мен е истински значимият въпрос – как възнамеряваме да изразим себе си в този свят. И това не е въпрос на религиозна вяра. То е точно обратното – израз на доверие в себе си и най-дълбоките ни импулси или нужди.
Камелия
