Това е продължение от предишната публикация, в което споделям коя е първата от общо четири стъпки за трансформиране на свръх-чувствителността във висока чувствителност според Герит Гилен. Той задава въпроса „Какво можеш да направиш, за да станеш отново сияен, да трансформираш своята свръхчувствителност във висока чувствителност? и отговаря:
„Първа стъпка – осъзнай, че си ангел.
Разбери, че си ангел и не се безпокой да го покажеш. Вярвай в своята светлина, своите творчески способности и надмогни страха си да покажеш себе си. Това е първата стъпка.
Как да го направиш? Важно е да се свържеш с духовното. Погледни на света от духовна перспектива, спомни си безвременната реалност на любовта и красотата, от които произхождаш и към които принадлежиш. Ти винаги си бил в контакт с тази неуловима етерна реалност. Сега можеш да направиш още един скок и наистина да повярваш, че си там. Моментът, в който се свържеш с него, ти също влизаш в контакт със своята вътрешна същност и започваш да разбираш кой си ти наистина. Спомняш си, че твоето съзнание е безкрайно и че е невероятен източник на светлина и творчество.
Моментът, в който ти се чувстваш част от тази реалност, която е твоят истински дом, оценката, която човешкото общество поставя върху теб, има много по-малка тежест за теб. Разбираш, че твоят престой тук е временен и че това трескаво, хаотично общество ще изчезне един ден и ще направи място за по-мирно, хармонично и щастливо общество. Какво това настоящо общество мисли за теб и очаква от теб вече не е толкова важно. Много по-важно е за какво си дошъл тук и как възнамеряваш да изразиш своята светлина в този свят.
Като усещаш своят истински произход, ти разпалваш своята истинска светлина. Светлината е творческа и трансформираща. Ще забележиш, че твоето обкръжение ще започне да отговаря на теб по един различен начин. Животът ще потече много по-лесно и хората ще те възприемат много по-сериозно.
Ти ще си направил огромна крачка в прехода от свръхчувствителност към висока чувствителност.“
Gerrit Gielen, „From hypersensitivity to high sensitivity, Becoming the angel that you are“
И така, първата крачка по пътя на трансформиране на свръхчувствителността във висока чувствителност е да надмогнем страха си да се покажем като духовно същество, което Гилен нарича „да осъзнаеш, че си ангел„.
С други думи, докато не започнем да се осмеляваме открито да заявяваме своите духовни ценности и вярвания, преодолявайки страха си да не изглеждаме странни и наивни, не можем да продължим напред. В следващите публикации ще споделя и останалите крачки от тази много интересна статия, но сега ще се спра само върху първата. Защото важността на първата крачка е в това, че от нея зависи успехът на следващите.
Коментарите, които споделихте в предишната публикация и разпознаването в психологическия портрет на „земния ангел„, са много окуражаващи за мен. Защото аз също имам да преодолявам страхове в това отношение – да говоря открито за духовните си интереси и вярвания, знаейки, че това може да породи критики, че са „ненаучни„.
Защото отношението ми към идеята за духовния произход на нас, хората, се основава на вътрешно интуитивно чувство, а не да научно доказани факти. То обаче няма нищо общо с религиозната вяра, а произтича от едно специфично страдание – чувството, че си чужденец на Земята, и трудността да се адаптираш към нейната реалност. Това е същото, за което пише и Герит Гилен. Затова в свое „оправдание“ ми се иска да кажа, че липсата на научни доказателства за дадено нещо, не е доказателство, че то не съществува.
В крайна сметка, Земята се е въртяла около Слънцето много преди Коперник да го докаже. Преди това сме вярвали в точно обратното. За мен този пример е най-добрата метафора за разликата между възприятието през сетивата и през интуицията – те са двойка противоположности, които взаимно се допълват. Науката има своето много важно място в проверката на нашите допускания или в правенето на нови открития. Единственият проблем с нея, е че е ограничена. Нови научни открития опровергават стари научни открития или ги надграждат. И най-важното – науката не може да даде отговор за смисъла на живота ни в земно, т.е. родено под знака на смъртта, тяло. Липсата на този отговор за смисъла е същността на страданието на хората, за които Герит Гилен пише.
Физическите сетива са различни от духовните сетива и наличието на последните е източник за тяхното чувство за различие. В дадения случай нямам предвид дарбата да си ясновидец, да виждаш невидимото. Имам предвид едни други сетива – на сърцето, където са ценностите – истинската причина за трудностите в адаптацията на тези хора. Става дума за такива ценности като истината, любовта, хармонията, емпатията, чувствителността и загрижеността към другите. Тези ценности са израз на нашата връзка с Цялото, оттук и тази свръхчувствителност.
Затова съветът на Гилен е:
„Какво това настоящо общество мисли за теб и очаква от теб вече не е толкова важно. Много по-важно е за какво си дошъл тук и как възнамеряваш да изразиш своята светлина в този свят. “
Това за мен е истински значимият въпрос – как да изразим своето автентично аз в един свят, в който често се чувстваме толкова различни?
Става ясно, че този въпрос не е въпрос на вяра, а на до-верие. На желанието да се вслушаме в нашите най-дълбоки нужди и след това да се погрижим за тях по правилния начин. А кое е този начин – в следващата публикация 🙂 .
Камелия
