„Умелите в диалога първо подготвят сърцето си. Тоест, започват рискованите разговори с правилни мотиви и остават съсредоточени върху тях независимо какво се случва.“
„Ключовите разговори“, с.48
Начинът да се справим с първосигналните реакции на бягство или борба (които водят до двата убиеца на диалога – мълчанието или нападението) е като работим върху нагласите, с които влизаме в един разговор. Тези нагласи присъстват от самото начало на срещата ни с другия човек и продължават да присъстват през цялото време на нашето взаимодействие. По правило ние не сме достатъчно осъзнати за тях и само разрив в общуването ни кара да си дадем сметка, че ги има.
Авторите на книгата „Ключовите разговори“ наричат този елемент от комуникацията „подгответе сърцето си“ и представят две различни предизвикателства пред тази подготовка. Едното е още преди началото на разговора да си изясним какви са нашите истински желания. Второто е по време на разговора да не се отклоняваме от тях, в случай че разговорът загрубее, емоциите ни започнат да ескалират и разумният тон се загуби. Докато първото правим насаме със себе си, изяснявайки какво наистина искаме (за себе си, за другия и за нашето взаимоотношение), то второто изисква постоянна бдителност и наблюдателност дали се отклоняваме от целта си, поддавайки се на провокациите и на първосигналните си реакции за нападение или отдръпване.
Има и още нещо – да сме осъзнати за различните ни желания. Дори и в началото да сме си изяснили какво искаме от срещата с другия човек, когато тонът загрубее и адреналиновите емоции започнат да влияят на мисловните ни процеси, някои други желания може да станат по-важни. Такива като желанието за победа, желанието за отмъщение или желанието за безопасност. А теренът, на който различните ни желания водят битка помежду си, е “сърцето”. Затова, да подготвим сърцето си за успешно общуване, означава да сме осъзнати, че водим подобна битка.
„Да подготвиш сърцето си“ е твърдата решимост да не се поддаваш на изкушението да се отклониш от целта си, а именно да водиш диалог с уважение към другия, дори когато на пръв поглед изглежда, че това е последното, което той заслужава. Ако това е базисната ни нагласа, лесно можем да забележим кога се отклоняваме от нея. Когато в сърцето ни е трайно установена нагласата за толерантност, дори когато емоциите станат твърде силни, това не застрашава диалога.
Както обикновено, да имаме власт върху тази нагласа е лесно да се каже и трудно да се направи. Не само защото се налага да се борим с дълбоко вкоренени реакции, които ни карат да заемаме нападателна или отбранителна позиция. Не само защото изисква постоянната ни бдителност да ги забележим преди разговорът да се превърне в ключов и емоциите да ескалират. Но и защото всеки сблъсък на мнения (всеки път, когато не получаваме това, което искаме) активизира нашето его.
И така, ето стъпките, които авторите на „Ключовите разговори“ предлагат като средство да подготвим сърцето си:
- Като начало, добре е да си припомним, че единственият човек, върху който имаме някакъв контрол, сме ние самите.
- След което да се съсредоточим върху това, което наистина желаем, и, ако забележим, че се плъзгаме по плоскостта на нападението или премълчаването, да си зададем следните въпроси: „Какви мотиви разкрива моето поведение? Кои са истинските ми желания – за мен, за другия и за нашите взаимоотношения? Как бих се държал, ако това бяха истинските ми желания?“
- И накрая да си изясним какво не желаем и да го добавим към това, което желаем. Така даваме на мозъка си задачата да търси творчески решения за намиране на обща цел, дори когато умът ни се опитва да ни убеди, че в дадената ситуация няма начин хем да сме искрени, хем да показваме уважение към другия. Тази дилема „или/или“ по отношение на комуникативни ситуации, в които не виждаме позитивен начин да решим конфликта, авторите на книгата наричат „избора на новобранеца“. За да избегнем попадането в нейната задънена улица, те ни предлагат да мислим в друга плоскост – търсейки убягващото „и“.
„Ключовите разговори“, резюме на с.62-63
Да включим ума си, когато емоциите станат горещи, е проява на емоционална интелигентност. Средството за тяхното охлаждане и връщане към рационалния диалог е като започнем да си задаваме правилните въпроси.
И ако това ви се струва твърде технично и сложно, опитайте с практикуване на „намаляване на егото“. За мен това е най-добрата подготовка на сърцето ни. Когато достатъчно дълго сме били отдадени на тази практика, ще открием, че заедно с голямото ни претенциозно и борещо за своето оцеляване его, ще изчезне и нуждата да си задаваме този вид въпроси. Тогава срещата ни с другия ще се случва лесно и без напрежение. А в сърцето ни ще има само едно желание – да срещнем другия на терена на любовта.
Камелия Хаджийска