Подготви сърцето си

„Умелите в диалога първо подготвят сърцето си. Тоест, започват рискованите разговори с правилни мотиви и остават съсредоточени върху тях независимо какво се случва.“ с. 48, „Ключовите разговори“

Това е начинът да се справим с първосигналните реакции на бягство или борба (и които са основната причина емоциите ни да ескалират в общуването и ни тласнат към един от двата убиеца на диалога – мълчанието или нападението) – като работим върху нагласите, с които встъпваме в един разговор. Тези нагласи присъстват от самото начало на срещата ни с другия човек и продължават да присъстват през цялото време на нашето взаимодействие. Обикновено обаче те не са достатъчно осъзнати и само разрив в общуването сочи, че те не са това, за което ние сме си мислили.

Авторите на книгата „Ключовите разговори“ наричат този елемент от комуникацията „подгответе сърцето си“ и указват на две различни предизвикателства пред тази подготовка. В самото начало тя се състои в изясняване на истинските ни желания, а по време на разговора – в това да не се отклоняваме от тях, когато разговорът загрубее, емоциите ни започнат да ескалират и разумният тон се загуби. Докато първото можем да направим насаме със себе си, изяснявайки какво наистина искаме – за себе си, за другия и за нашето взаимоотношение, то второто изисква постоянна бдителност и наблюдателност дали се отклоняваме от целта си, поддавайки се на провокациите и първосигналните си реакции за нападение или отдръпване.

Според цитираната по-горе книга капаните да се окажем недостатъчно подготвени в сърцето си са свързани с битката на желанията. Дори и в началото да сме си изяснили какво искаме от нашата среща с другия човек, когато тонът загрубее и адреналиновите емоции започнат да влияят на мисловните ни процеси, може да се окаже, че други желания стават по-важни. Такива като желанието за победа, желанието за отмъщение и желанието за безопасност. Именно сърцето е теренът, на който различните ни желания водят битка помежду си, затова да можем да подготвим сърцето си за успешно общуване, като начало означава да започнем по-съзнателно и целенасочено да регистрираме на нивото на ума си, че водим тази битка.

В същността си „да подготвиш сърцето си“ не е нищо друго освен твърдата решимост да не се поддаваш на изкушението да се отклониш от целта си да водиш диалог с уважение към другия, дори когато на пръв поглед изглежда, че това е последното, което той заслужава. Когато това е базисната ни нагласа, дори и да усетим, че се отклоняваме от съзнателното си желание, лесно можем да се върнем към него. Когато в сърцето ни е трайно установена нагласата за уважение и толерантност към другия, връщането към диалога, когато емоциите ни бушуват и първичните ни реакции за борба и нападение се активизират, става лесна работа.

Ако сте чели публикацията за ключът към общуването от Мериън Уилямсън, ще ви е лесно да разпознаете, че там става дума за същото нещо – за нашата вътрешна нагласа към другия човек. Да можем да имаме власт върху нея, както обикновено, е лесно да се каже и трудно да се направи. Не само защото ще трябва да се съпротивляваме на автоматизирани и дълбоко вкоренени реакции в нас, в които по навик заемаме нападателна или отбранителна позиция. Не само защото изисква постоянната ни бдителност да забележим навреме, когато разговорът се е превърнал в ключов и емоциите започват да променят мотивите, с които сме започнали този разговор. Но и защото всеки сблъсък на мнения, всеки път, когато не получаваме това, което искаме, активизира нашето Его. Ако вече сме се научили да го смаляваме съзнателно като приемаме всичко, което ни се случва в живота като дар, не е трудно да останем съсредоточени към основната ни цел – диалога с другия, и да не се отклоняваме от намерението си да общуваме с него с уважение.

Ако обаче все още размерите на това, което наричаме его, са големички, ето стъпките, които авторите на книгата „Ключовите разговори“ предлагат като средство да подготвим сърцето си – най-важната и основополагаща стъпка в разговорите ни с другите хора.

  • Като начало, добре е да си припомним, че единственият човек, върху който имаме някакъв контрол, сме ние самите.
  • След което да се съсредоточим върху това, което наистина желаем като, ако забележим, че се плъзгаме по плоскостта на нападението или премълчаването, да си зададем следните въпроси: „Какви мотиви разкрива моето поведение? Кои са истинските ми желания – за мен, за другия и за нашите взаимоотношения? Как бих се държал, ако това бяха истинските ми желания?“
  • И накрая, да си изясним какво не желаем – и да го добавим към това, което желаем. Така даваме на мозъка си задачата да търси творчески решения за намиране на обща цел дори когато умът ни се опитва да ни убеди, че в дадената ситуация няма начин хем да сме искрени, хем да показваме уважение към другия. Тази дилема „или/или“ по отношение на комуникативни ситуации, в които не виждаме позитивен начин да решим конфликта, се нарича от авторите „Изборът на новобранеца“ и за да избегнем попадането в нейната задънена улица, те ни предлагат да мислим в друга плоскост – търсейки убягващото „и“.

с.62-63, резюме от книгата „Ключовите разговори“

Да включим ума си, когато емоциите станат горещи, е проява на емоционална интелигентност. Затова задаването на правилните въпроси в подобен момент е отличен начин за тяхното охлаждане и връщане към рационалния тон и диалог. Ако обаче това ви се струва твърде технично и сложно, опитайте с практикуване на „намаляване на егото“. За мен това е най-добрата подготовка на сърцето ни. Ако достатъчно дълго сме отдадени на  тази практика, ще открием, че заедно с голямото ни, претенциозно и борещо за оцеляването си его, ще изчезне и нуждата да си задаваме този вид въпроси. Тогава срещата ни с другия се се случи лесно и без напрежение. Не заради друго, а защото желанието ни за диалог и уважение към другия няма да се налага да се бори с желанието ни за победа и надмощие, за отмъщение или сигурност, които променят химията на мозъка ни, когато има сблъсък на интереси. Защото в сърцето ни ще има само едно желание – да срещнем другия на терена на любовта.

Камелия