Ако искате да повишите своите умения да общувате, ето една идея, която авторите на книгата „Ключовите разговори“, предлагат: “опознайте по-добре себе си като станете бдителни наблюдатели на поведението си под стрес.”
Това е от изключителна важност, защото когато нашето чувство за сигурност в общуването с другия е застрашено, то изкривява възприятието ни и ни кара да реагираме неадекватно и преувеличено, както и да говорим неща, за които по-късно ще съжаляваме. Това важи както за най-баналните и всекидневни разговори, в които другият неочаквано настъпва някое наше слабо място, така и за наистина важните, от изхода на които зависи много.
Според авторите на тази книга типичните комуникативни отговори в ситуация на стрес са два – мълчание и нападение. Макар и противоположни като поведение, по отношение на способността да разрушават диалога те са еднакви. Причината, която ги отключва, също е една и съща – когато чувстваме заплаха, ние реагираме със страх. Когато има страх, ние реагираме или чрез отбрана (отдръпваме се, млъкваме, прикриваме се, отбягваме), или чрез нападение (вербална и дори физическа агресия, критикуване, обиждане и етикиране).
Мълчанието и нападението са израз на реакцията „борба или бягство“, открита от Уолтър Кенън в изследванията му върху начина, по който живите организми реагират при заплаха. Когато сме застрашени, “животното вътре в нас” е това, което реагира първосигнално. Още преди да си дадем сметка как се чувстваме, в кръвта ни вече са постъпили вещества, които променят основните физиологични процеси в тялото ни. Телесният отговор на възприеманата заплаха изпреварва реакцията на нивото на ума и започва да влияе върху начина, по който мислим и говорим. Огромната част от трудностите в нашето общуване идват именно от този първосигнален начин на реагиране в ситуации, в които сме се почувствали застрашени, но не сме успели да превключим навреме към „второсигнален“, т.е. по-човешки отговор.
Въпреки че отдавна работя върху уменията си за общуване, все още се случва от срещата си с друг човек да изляза неудовлетворена от начина, по който съм реагирала. А когато се опитам да разбера какъв ми е бил проблемът, стигам до един и същи извод – пропуснала съм да забележа кога емоциите ми са превключили на вълна „нападение или отбрана“ и без да се усетя „съм яхнала метлата“. Докато летиш във въздуха, воден от енергията на баба Яга, няма как да изричаш думи, които поддържат диалога с другия човек отворен.
„Когато непринуденият разговор се превърне в ключов, най-често това се оказва проблем, тъй като емоциите, които ни обземат, ни пречат да разговаряме ефективно…Да вземем за пример един типичен ключов разговор. Докато обсъждаме важна за нас тема, събеседникът ни казва нещо, с което не сме съгласни и косъмчетата по врата ни моментално настръхват. Смятате, че настръхналите косъмчета не са кой знае какво? За жалост телесната реакция не се изчерпва с това. Две малки жлези започват да отделят адреналин в кръвообръщението. Това не става по ваша воля. Надбъбречните жлези решават вместо нас, ние просто трябва да преживеем състоянието си.
Реакцията не спира и дотам. След това мозъкът ни започва да пренасочва кръвта съобразно приоритетните дейности – битка или бягство. За жалост, когато към големите мускули на ръцете и краката започне да се изтласква повече кръв, до дяловете на мозъка, отговорни за мисленето от по-висш порядък, достига по-малко от жизненоважната течност. В резултат на това ние подхождаме към ключовия разговор не по-добре подготвени от маймуна резус.“
“Ключовите разговори”, с. 18
Основното послание на тази брилянтна книга е, че “когато емоциите ескалират, защото залогът е висок, а мненията ни са различни”, от основна важност е да успеем навреме да регистрираме тези емоции и да спрем плъзгането по спиралата на адреналиновите чувства. Възможността да обменяме мнения и да се разбираме въпреки различията между нас е израз на нашата човешка природа и знак за отдалечаване от животинското царство. И за да се случи това от огромна важност е да използваме основното качество, което ни отличава от света на животните – способността за самонаблюдение и рефлексия.
Камелия Хаджийска
