„Човек може да бъде дълбоко депресиран и напълно да не осъзнава чувствата си…
Определението за клинична депресия включва отказа на човека да признае, че дълбоко е отчаян. Много от депресираните хора обикновено не знаят, че са нещастни, защото не могат да изразят злощастието, те показват симптомите на депресия. Мотаят се, забравяйки да се измият или погрижат за себе си и бъркотията, натрупана в кухнята, те нямат енергия и не могат да станат от леглото. Не са в състояние да си кажат: „Аз съм наистина окаян и нещастен, защото се чувствам така самотен.“ Депресираните хора не знаят как се чувстват. Ако бяха наясно, нямаше да страдат от депресия. Тя е състояние, откъснато от чувствата. И обикновено под повърхността си депресията включва силен гняв, заедно с усещането, че си бил изигран, управляван или възпрепятстван по някакъв начин. Но тези чувства обичайно са подсъзнателни.“
Лиз Грийн, „Изкуството да откраднеш огън“, с. 83
Лиз Грийн е юнгиански аналитик, който пренася познанието си в областта на митологиятата и интерпретацията на архетипните пластове на човешката психика в полето на астрологията, превръщайки се в една от най-ярките фигури на психологическото направление в съвременната астрология. В цитата по-горе тя прави тълкуване на мита за Прометей, който открадва огъня от боговете и го дава на хората, но е наказан като всеки ден орел идва и кълве от черния му дроб. Запитана за тълкуването на този елемент от мита, тя казва, че за нея непрекъснатото разяждане на Прометеевия черен дроб е свързано с депресията – „тя е подриване на надеждата и вярата, разрушаване на усещането за свързаност с космическия ред.“
Надявам се някой ден в бъдеще да мога да представя в по-голяма дълбочина духовния аспект на депресивните преживявания, но сега, с този цитат по-горе, искам само да обърна внимание на нещо, което е важно да се знае, а именно че истински депресивните хора може и да не знаят, че страдат от депресия. Тъй като не са в контакт със своите чувства, единственото което забелязват, е нещо външно, включително свързано и с тяхното тяло – например, че им е трудно да се справят с всекидневните си задължения, че са обсебени от работата си или че имат проблем със съня и храненето. Последното, което ще си признаят, обаче, е, че са дълбоко нещастни. Че са отчаяни. А това признание значи много, защото именно с него започва промяната и е единственото условие да започне лечението. За този вид хора бих искала да повторя думите на Лиз Грийн:
„Депресираните хора не знаят как се чувстват. Ако бяха наясно, нямаше да страдат от депресия.“
Дори и да се чувстват депресивни, няма да са болни от депресия. Отчаянието, тъгата, чувството за вътрешна празнота, безсилие или безсмисленост са естествена част и от преживяванията на тъмната нощ на душата (в християнството), ноогенната невроза (логотерапията), нигредото (индивидуацията в аналитичната психология на Юнг), но стават болестно състояние, когато човек не ги разпознае – не ги признае и не потърси отговора за смисъла на това, през което преминава. Тогава вместо откриване на нова посока в живота и дълбока вътрешна промяна, на помощ идват лекарствата.
Ако човек обаче успее да признае дълбокото отчаяние, в което се намира, има шанс. Тогава той разбира какво означава да си „правилно депресиран“ и престава да се люшка между крайностите. В депресивните преживявания успява да разпознае болката на извършващата се в дълбините на душата му необратима промяна – неизбежните симптоми на умиращата стара самоличност и раждането на новото му Аз. Успява да изрови и потиснатия си гняв и да го изрази в здравословни външни форми – като се бори се за нещата, които иска, в които вярва и които го правят щастлив.
Камелия Хаджийска
Вижте още: Нова светлина, родена в тъмнина
