Пристрастяване, привързаност и духовна криза

 Едно интервю на Джефри Мишлав с Кристина Гроф за духовните измерения на алкохолната зависимост

ADDICTION AND ATTACHMENT with CHRISTINA GROF

превод от английски, Ресенска

414I3rtlqXLВ продължение на предишната статия за зависимостите представям още една – превод от английски език специално за този сайт от г-жа Ресенска – благодарности! Тази статия е запис на телевизионно интервю с трансперсоналния психотерапевт Кристина Гроф, която е и съпруга на основателят на трансперсоналната психология – Станислав Гроф, както и съ-автор на няколко книги с него – „Жаждата за цялост”, „Бурното търсене на Аза”, „Духовните кризи” и „Отвъд смъртта”.

В интервюто по-долу обаче ще я видите в една по-различна роля – на човек, който е страдал от тежка форма на алкохолна зависимост и се е възстановил от нея с помощта на програмата на Анонимните алкохолици. Статията е изключително ценна, защото показва дълбоката същност на алкохолната зависимост  като форма на духовна криза, когато човек предава волята си на По-висша сила, принуден от своето безсилие спрямо обекта на зависимостта си.

Именно капитулацията пред лицето на собственото безсилие да се освободи от алкохолната си зависимост се превръща за Кристина Гроф в най-важното събитие в нейния процес на духовна трансформация. Този процес е започнал със спонтанното събуждане на енергията кундалини, което се отключва с раждането на първото й дете, и е продължил цели дванадесет години.

Впоследствие Кристина Гроф заедно със съпруга си Станислав Гроф стават основатели на мрежата за Спешна духовна помощ (Spiritual Emergence Network), чиято цел е да помага на хора със симптоми на спонтанно събуждане на кундалини.



Д-р Джефри Мишлав: Здравейте и добре дошли. Аз съм, Джефри Мишлав. Нашата тема днес е Пристрастяване и духовно търсене. С мен е Кристина Гроф, която е един от създателите на Холотропното дишане и съосновател на мрежата Спешна духовна помощ (Spiritual Emergence Network). Кристина е автор на „Жажда за цялост”, и съавтор заедно със съпруга си, д-р Станислав Гроф, на няколко книги, включително „Бурното търсене на Аза”, „Духовните кризи” и „Отвъд смъртта”.

Д-р Джефри Мишлав: Добре дошла, Кристина.

Кристина Гроф: Благодаря.

Мишлав: За мен е удоволствие да бъда с теб.

Гроф: Истинско удоволствие е да съм тук.

Мишлав: Когато мислим за пристрастяването, много хора все още не чувстват, че е възможно то да има връзка с духовното търсене. Всъщност на тях почти им се струва, че това са двата противоположни края на спектъра. Всъщност на тях им се струва, че това са двата почти противоположни края на спектъра. И все пак това е, като ти каза, „жаждата за цялост” – цитат, принадлежащ на големия швейцарски психиатър Карл Юнг, отпреди много десетилетия. В писмо до основателя на Анонимните алкохолици той посочва, че има връзка между алкохолизма и духовно търсене.

Гроф: Да, никога нямаше да разбера, че има връзка между двете, защото те като че ли наистина са в двата края на спектъра. И със сигурност нараства образът на наркомана или алкохолика като на някакъв вид ниско качество човек, който няма самоконтрол, като човек без етични стандарти. Това беше преобладаващият образ, и аз мисля, че все още е преобладаващият такъв образ в съзнанието на някои хора.

Мишлав: Донякъде се борим, за да бъде посочено дали алкохолизмът е морално или медицинско заболяване.

Гроф: Да, имаше истинска революция, мисля, в средата на петдесетте години, когато Американската медицинска асоциация, между другото, призна алкохолизма като болест. И това отвори вратата към лечение на пристрастяването като нещо повече от морален или етичен проблем. Знаеш ли, сега ние не сме лошите хора, които се опитват да бъдат добри; ние бяхме болни хора, опитващи се да бъдат добре. Аз, разбира се, мисля, че това е над всичко. Естествено, има физически проявления на пристрастяването, особено химическа зависимост. Най-силни са емоционално-психично-социално-проблемните аспекти на пристрастяването. Но също така сега разбирам, че има и дълбока духовна част в пристрастяването и че наркоманът наистина е този, който търси нещо, но го търси на най-неподходящите места.

Мишлав: Много духовни мислители, особено в будистката философия, а също и аз мисля така, предполагат, че всички наши копнежи, привързаности и зависимости са начините, по които се опитваме да запълним една вътрешна празнота, че това някак има нещо общо с нашето отчуждение от божественото.

Гроф: И аз мисля, че е твърде голяма дилемата на наркозависимия. Когато започнах моето възстановяване от алкохолизма, веднага видях връзката между зависимостта и духовността, а също и страданието. Има една будистка идея, че коренът на всяко страдание е привързаността, и аз започнах да мисля, че наркоманът или алкохоликът са просто преувеличена форма на останалата част от нас, така както действаме с привързаностите – и че всяко човешко същество има привързаности, нещо, към което те се придържат или прикрепват, но не всеки човек е пристрастен. И така наркоманът е само в най-отдалечения край на спектъра на останалата част от нас.

Мишлав: Макар и да изглежда така, сякаш нашата дефиниция за пристрастяването се променя ежедневно.

Гроф: Да, да, и аз мисля, че това е много хубаво нещо. Не ми се мисли, ако бях отишла да се лекувам от зависимостта си преди тридесет години, на какво щеше да прилича атмосферата. Така че това се променя, и мисля, че голяма част от тази промяна се базира на хората, които са се борили със собствените си зависимости, които са влезли в ремисия, които се поддържат от общност от други хора, които също са направили това пътуване и са открили, че това се отнася до качеството на живот; това за духа е много повече, отколкото физическите или медицински последици от пристрастяването.

Мишлав: Разбира се има и такива последици. Някои хора просто имат силни привързаности, други хора се пристрастяват, а може би има и генетични или семейни фактори, които участват в това. Мисля, че най-интересното нещо за мен за алкохолизма като модел на класическото пристрастяване е, че от една страна, докато сме склонни да гледаме отвисоко на хората-алкохолици, когато преминават през процеса на възстановяване, те имат възможност за влизане в пътя на растеж, в пътя на почтенност и духовност, с дисциплина, която може да се сравни с тази на един монах в манастир.

Гроф: Абсолютно, абсолютно. И хора, които не се интересуват от така наречената духовност или от традиционните религии ще преминат през процеса, за да стигнат до дъното, да се предадат, да оцелят, и от там няма накъде да отидат, но ще изплуват. И много хора, които наблюдавам, и които са в процес на възстановяване или са били възстановени за известно време, или следват пътеката на възстановяване, в резултат на което е невероятно подобрен начинът им на живот, също така ги постига една дълбока мъдрост и по-дълбоко разбиране, като при някой, който е упражнявал специфична духовна практика известно време.

Мишлав: Твоят случай е уникален, защото си била вече доста добре позната фигура в областта на трансперсоналната психология преди да започнеш процес на възстановяване от алкохолизма.

Гроф: Това е вярно, и беше много унизително точно поради тази причина. Мислех за себе си като за трансперсонална личност; мислех, че съм духовна личност. Бях привлечена от духовността още като дете. Когато станах алкохолик имах духовен учител; медитирах, идентифицирах се като нечий последовател по духовната пътека. И това всъщност стана част от моето отричане на системата – та как бих могла да съм смирен алкохолик, как бих могла да имам проблем с този вид светски неща, нали бях духовен човек? Но аз бях един много нещастен алкохолик и трябваше да мина през процеса на примиряването с това, на удрянето в дъното, на осъзнаването, че не бях по-различна от всеки друг, който има същия проблем, и от това място на унижение и смирение да започна да живея живота си по много по-честен начин. Това, което се случи, когато процесът стигна дъното, беше много дълбоко духовно преживяване – но не в църквата или синагогата, а в центъра за лечение, и това беше нещото, което бях търсила много дълго време. Така започнах да виждам, че има дълбока връзка между духовността, която винаги съм търсила, и този копнеж вътре в мен, който погрешно запълвах с алкохол.

Мишлав: Предполагам, твоят случай е уникален с това, че е имало голяма подготовка по отношение на духовната работа, с която си се занимавала, и след това си била в състояние да отделиш процеса на възстановяване от алкохолизъм от комбинацията с тези условия, за да стигнеш до момента, в който сега си автор на книга за него.

Гроф: Е, това беше едновременно и помощ, и пречка, защото трябваше наистина да стана обикновена. Прекарала бях много време в необичайни светове, интересувайки се от духовното, а сега трябваше да се върна направо на кота нула. И после, това което беше много изненадващо, е, че в лечебната комуна имаше духовно-базирани програми за възстановяване. Аз се запознах например с програмата за дванадесетте стъпки и започнах да осъзнавам, че дванадесетте стъпки съдържат в себе си същата мъдрост както другите духовни традиции, от които бях привлечена. Тя беше на много по-обикновен и земен език, отколкото повечето от традициите, от които съм се интересувала, но там съществуваше тази голяма общност от хора, които си вършат работа, които знаят как да ме упътят така, че да мога да задавам въпроси и да моля за подкрепа. И това беше като завръщане у дома.

Мишлав: С други думи, ако погледнем на Анонимните алкохолици и други програми от дванадесет стъпки, които са основните програми в западната култура и които се занимават с тези проблеми, то лекът за алкохолизма е духовният път.

Гроф: Мисля, че да. Искам да кажа, факт е, че хората не могат да подобрят качеството си на живот, ако не спрат да са зависими. И така, първо се погрижете за физическия проблем, спрете пристрастяването, работете по всеки достъпен начин, за да го направите. И тогава, веднъж след като това е направено, започнете да работите. Виждам пристрастяването като мозайка – вътре са физическото, емоционалното, психическото, социалното, а също и духовното. И мисля, че всички те трябва да бъдат разгледани подред, за да има успешно възстановяване. Така че някои хора ще започнат да се лекуват и след около четири или пет години ще започнат да откриват някои лежащи отдолу проблеми – емоционални или семейни, или злоупотреби, които не са си позволили да почувстват заради защитата от тяхната зависимост. Така че това също трябва да се вземе под внимание. Но освен това има и духовна страна, и аз силно вярвам, че ако не бъде адресиран духовният аспект на пристрастяването и възстановяването от него, качеството на лечение ще е наистина ограничено.

Мишлав: Да, предполагам, че е много рисковано, когато има толкова много различни индивиди, които се борят с тези проблеми, да се каже, че всички те трябва да се вкарат в един модел.

Гроф: Точно така.

Мишлав: И е много претенциозно за мен или за теб, или за който е, да каже на някого, минаващ през агонията на възстановяването: „О, това е духовна пътека, на която си стъпил.”

Гроф: Да, да, точно така е. Те ще кажат: „Какво имаш предвид под духовно? Това не се чувства като духовно.“ Знаеш ли, „Жаден съм за моята дрога.“ Това е моментът, когато мъдростта на общността влиза в действие – да бъдем в състояние да говорим редовно и да слушаме редовно хората, които имат опит и които могат да бъдат доста по-напреднали от нас, както и да се учим от тях. И след това просто да поставим единия крак пред другия. Харесва ми това, което казват програмите за дванадесет стъпки за всеки ден в даден момент. Знаеш ли, нека просто да се справим с настоящия момент по най-добрия начин, а след това ще видим какво носи утрешният ден.

Мишлав: Да, един от ключовите аспекти от програмата за дванадесет стъпки, както аз го разбирам, е идеята да се предадем на по-голямата сила, да разберем, че на нивото на егото излизаме от контрол.

Гроф: Абсолютно.

Мишлав: Ние нямаме власт над своята зависимост; нашата зависимост има власт над нас. И ако ще ставаме творци на собствения си живот, трябва да се обърнем към нещо по-голямо от това, което обикновено мислим за себе си, че сме.

Гроф: Абсолютно. И така, това наистина не се различава от много други духовни традиции, които се нуждаят от някакъв вид капитулация на егото. Има много объркване за тази специфична стъпка как точно аз пускам контрола. Спомням си когато чух един човек да казва: „Знаеш ли, през последните четиридесет години обществото ми казваше, че мъжът трябва да бъде силен. И сега ти ми казваш да стана безпомощен?“ Или пък хора, които са били малтретирани или насилвани по някакъв начин, които са се борили да получат някакъв вид надмощие, ще кажат: „Молиш ме да се откажа от силата, когато съм хвърлил толкова труд да я постигна?“ Иронията е, че като отстъпим настрана като его, че има по-дълбока сила, която стои точно там и те чака, и това е силата, която тогава хората имат достъп и могат да използват за своето изцеление и възстановяване. Иронията е, че чак когато отстъпим с егото си настрана и признаем, че има по-голяма дълбока сила, разбираме, че тя е на наше разположение и можем да я използваме за своето изцеление и възстановяване.

Мишлав: И предполагам, че другата ирония във всичко това е, че много хора под влиянието на алкохола или друга дрога откриват, че това ги приближава до нещо, което ти наричаш „псевдо-мистично” преживяване. Те вярват, че се свързват с техния по-голям Аз. Вярват, че по някакъв начин ще намерят Бог в бутилката.

Гроф: Да, това е, което Уилям Джеймс признава за истина, както и това, за което Бил Уилсън, съосновател на Анонимните алкохолици пише, този вид псевдо-мистично преживяване. Както Бил Уилсън казва – наркоманите и алкохолиците са търсачи. Те искат да узнаят тайните за Бога и живота, но са направили грешката да ги търсят на най-неподходящите места. Аз чувам това през цялото време от хората, които се лекуват. Вие знаете: „Когато поех първото си питие, когато взех първата си дрога, когато получих първия сексуален екстаз, когато усетих, първия прилив на енергия, това беше първият ми духовен опит. И след това прекарах следващите десет или двадесет, или тридесет, или четиридесет, или петдесет години, опитвайки се да си го възвърна, и вместо това се въртях все повече и повече, излизайки от контрола върху зависимостта.“

Мишлав: Предполагам, че ако човек се вгледа внимателно в цялата духовна литература, една от най-всепроникващите теми във всяка култура е способността да се различи истинският опит от псевдо-опита.

Гроф: Да, мисля, че е вярно, и за съжаление мисля, че един от най-трагичните примери за това е псевдо-духовният опит. Виждала съм толкова много съсипани животи. Той се превръща в един силно саморазрушителен път, а би могъл да бъде нещо толкова градивно.

Мишлав: Предполагам, че част от трагедията е, че в нашата култура, когато хората за първи път опитат нещо необикновено, нещо по-голямо, отколкото самите тях, те често не могат да контактуват с него. То никога няма да се случи, защото това, за което душата им наистина копнее, може да бъде начин на живот, по-висок смисъл на битието. Те в действителност могат да мислят, че е алкохолът, или тази специална дрога, или сексуалната тръпка, са тези, които го пораждат.

Гроф: Мисля, че това е вярно, а ние сме култура „вземаща решения начаса”. Знаеш ли, ние искаме незабавно удовлетворение на всяка крачка, а това, което този вид духовно търсене изисква, е дългосрочен ангажимент към някакъв духовен живот, да спазваш редица принципи, да практикуваш някои видове духовни практики, независимо дали е Дванадесет стъпки или Будистка медитация или Християнска молитва, и постепенно, с течение на времето, животът ти се променя драматично.

Мишлав: Предполагам, че е справедливо да се спомене поне мимоходом, че в някои древни общества – ритуалите на Дионисий, или ритуалите на Бакхус – опиянението, интоксикацията от различно естество, са били интегрирани в храма, в духовните практики на общността.

Гроф: Да, и аз съм се чудила кое е това, което в тази култура е по-различно, отколкото в нашата? Струва ми се, в този контекст, че е имало митология, имало е някакво културно разбиране, мъдрост и подкрепа, с помощта на които този вид ритуали могат да бъдат интегрирани в обществото като цяло, а също и разбирането, че духовният опит е нещо важно и ценно. Знаеш ли, мисля, че в последните няколко десетилетия нашата култура е загубила от това, но ние много бързо ще си го възвърнем.

Мишлав: На висотите на нашия Западен материализъм, разбира се, винаги е имало духовно движение тук или там, но има смисъл, в който културата като цяло се движи към един вид светски материализъм, и духовните преживявания са напълно омаловажени. Но все пак ние винаги говорим за алкохол/дух, когато пием.

Гроф: Да, така е. Това е като да се стремим към бутилката, а не към Светия дух. Друго нещо, което вие споменахте, е писмото на Юнг до Бил Уилсън – още нещо, което Юнг пише в това писмо, е неговата формула за лечение на алкохолизма spiritus contra spiritum (Духът срещу алкохола), или използването на Духа, с главно Д, срещу опустошенията на алкохола. И аз вярвам – въпреки че той говори за алкохолизъм, че това е много полезна формула срещу всеки вид пристрастяване.

Мишлав: Но основният принцип е, че ако може да открием на най-дълбоко ниво за какво наистина копнеем, какво наистина търсим, и ако можем да сменим заместителя на удоволствието с нещо истинско, имаме шанс наистина да изградим живота си отново на по-здрава основа.

Гроф: Абсолютно. И аз съм чувала от много хора, лекуващи се от зависимост, и от други, да говорят за този вид свободно плаващ копнеж по нещо като за липсваща част от живота им. Каквото и да е това, което би могло да им помогне да се чувстват добре, то като че ли е тук. И за съжаление те се опитват да запълнят това чувство на празнота или незавършеност по грешни начини.

Мишлав: Ти си усещала, като че сама преминаваш през лечението си, и аз мисля, че има голяма ирония, защото ти вече си медитирала. Вече си била на духовния път. Може ли да поговорим малко повече за твоя процес?

Гроф: Е, да, със сигурност силно се интересувах от своя духовен живот преди да стана активен алкохолик, и това се случи по време на твърде хаотичен период в моя духовен живот, когато започнах да употребявам алкохола като транквилант, за да лекувам частично този вътрешен хаос, а след това станах истински алкохолик. През тези години бях нещо като пристрастена към моята духовност така, че да я използвам като средство да избягам от болката, като начин частично да се спася от ежедневието.

Мишлав: Да, има много капани и патологични отклонения сред хората, които упражняват тъй наречения духовен път. Знаеш ли, има толкова много начини, чрез които да избегнем същината на истинския въпрос за нас и да изглеждаме добре в същото време.

Гроф: Ами, аз мисля, че правех нещо подобно. Искам да кажа, мисля, че имах много сериозно, истинско намерение. Но не се получи докато не стигнах дъното с пиенето, което в известен смисъл беше опит за капитулация, нещо което бях търсила на друго място – наистина напълно отдаване в степента, до която можех в тоя момент. И тогава аз открих една по-сигурна, по-земна ежедневна практика, така че духовността наистина става все по-интегрирана в ежедневието ми. Виждам духовността като нещо, което е част от ежедневието, а не като нещо отделно.

Мишлав: Сега ние използваме термина духовност, който означава толкова много различни неща в много различни контексти. Но предполагам, че в известен смисъл бихме могли да го измъкнем от цялата му културна принадлежност и да кажем, че в крайна сметка това, което правим в действителност, е да се конфронтираме със себе си на по-дълбоко ниво; че прекарваме голяма част от нашето ежедневие, запълвайки времето си с различни дейности и удовлетворявайки нашите привързаности и зависимости, и това, на пръв поглед, означава избягване на нещо вътре в нас, може би на чувството на отчуждение.

Гроф: Мисля, че си прав. Духовният опит или духовността за мен има нещо общо с директния опит; има нещо общо с преживяването, както ти казваш, на някакъв по-дълбок източник в нас, а вероятно и извън нас.

Мишлав: И когато се откажеш от пристрастяването, ти се конфронтираш с това, което те е пришпорвало.

Гроф: Да. И то не е, за да седиш на върха на планината в блаженство и бяла светлина през цялото време. Както знаете, духовният път е твърде смел, твърде болезнен понякога. Той изисква много смелост, много ангажираност, а в дългосрочен план може да бъде изпълнен с радост, да бъде прекрасен и аз със сигурност не бих разменила пътя си за нищо друго.

Мишлав: Е, това е чудесно, че можеш да го кажеш, а и аз знам, че по това време не си насърчавала никой друг да те следва.

Гроф: О, не, не, не. Аз със сигурност, нека да подчертая – не бих препоръчалапристрастяването като начин човек да открие духовния живот. Това е твърде опасно. Ние четем във вестника всеки ден за последиците от пристрастяването и броят на предизвиканите от него смъртни случаи. Така се е случи това да бъде моят път. Това беше нещото, което се случи с мен, и аз се чувствам много щастлива, че го преживях и спечелих от него.

Мишлав: Спомена унижението – в действителност даже пишеш за това колко унизително е било да прекарваш дните с твоя духовен учител и след това да се върнеш у дома през нощта и да започнеш да пиеш.

Гроф: Да.

Мишлав: Нещо интересно, за което си писала, беше в смисъл как хората често бъркат ниското самочувствие и един вид унизителен образ за себе си с духовното смирение.

Гроф: Да. Аз мисля, че така нареченото духовно смирение, този вид псевдо-духовно смирение, може да бъде прикритие за ниско самочувствие или чувство на срам – знаеш, някой, който се фокусира постоянно върху другите. Известно ти е: „Не мислете за мен аз ще взема най-малкия дял. Ще прекарам живота си, като се грижа за вас, посветен на вас…“ Има наистина безкористен духовен аспект в това, но мисля, че също има и сенчеста страна, когато хората използват своята духовност, или използват това чувство на смирение, за да прикрият ниското си самочувствие.

Мишлав: Добре, Кристина Гроф, ти беше много смела да споделиш с широката публика цялото това мъчително пътуване, през което си преминала, за да се възстановиш от пристрастяването – смела, както поради страданията, а също и защото вече си била известна личност, високо уважавана в този момент. Аз наистина оценявам това, което сподели с мен и с нашата публика.

Гроф: Благодаря ти, Джефри.

Мишлав: Благодаря ти, че беше с мен.

Гроф: Беше истинско удоволствие. Благодаря.“



И аз благодаря на свой ред на преводачката Ресенска!


PS. Благодарности и на Радостина Аврамова, която качи превода като субтитри и в youtube видеото, което можете да видите и оттук: