Мета-правилата и човешкото общуване

Преди време започнах серия публикации за човешката комуникация с теми като:

Сега я продължавам от точката, в която спрях – темата за мета-комуникацията, която е единственото средство да излезем от порочния кръг на „игрите без край“. Както стана ясно тогава, нейната същност се състои в това да погледнем на серията от повтарящи се конфликтни взаимодействия отстрани, така че да можем да видим коя е причината те да се повтарят отново и отново – до безкрай. Един от начините да направим това, т.е. да погледнем от това мета-ниво, е като отвън внесем нови правила на общуване.

Тях системните психотерапевти наричат мета-правила, защото представляват правила за промяна на съществуващите правила.

Например в миналото между партньорите е било създадено споразумение за разпределение на семейните задължения, но с времето нещата са се променили. Единият от тях е започнал работа, която изисква по-дълго работно време и вече не успява да се справи със своята част от задълженията. В резултат на това започват скандали, затова че споразумението не се спазва, но вместо със създаване на нови споразумения, завършват с обвинения.

Това се случва, защото семейната система е с ниско ниво на психично здраве и разполага с малко на брой и непроменящи се с времето правила. За разлика от тях, системите с високи нива на психично здраве разполагат с голяма степен на гъвкавост поради големия на брой правила, които могат да се адаптират към различните случаи.

Затова една от ролите на системния терапевт в подобни случаи е да даде подобно мета-правило отвън, така че при възникването на поредния конфликт по добре познатия сценарий от миналото, въвлечените в конфликта да имат алтернативен начин на реагиране.

Посещението при системен психотерапевт е един от многото начини за сдобиване с нова гледна точка, която да съдържа ресурси за излизане от порочния кръг на повтарящите се взаимодействия. Четенето на книги е друг такъв начин – много достъпен и не по-малко ценен. Използван правилно, той води до инсайти, които могат да променят драматично живота на хората, които са готови за това. Въпреки че всяка книга малко или повече съдържа подобна възможност, някои от тях го правят по-директно. Веднага става ясно, че предлагат не просто нови правила, а такива, които са като пътни знаци в постоянно променящата се тъкан на живота – т.е. мета-правила.

Примери за подобни книги има много. Една от тях ми е много любима, защото навремето беше източник на много вдъхновение и подкрепа по пътя ми. Препоръчвам я на всеки, който все още не я е прочел. Самото й заглавие недвусмислено сочи за какво иде реч – „Ако животът е игра, това са правилата“, с автор Чери Артър-Скот. В нея по един много синтезиран и достъпен, и същевременно без да е за сметка на дълбочината на посланията начин, се представят десет урока за това как да бъдем духовни същества в човешко тяло. Употребени правилно, тези напътствия за употреба на житейските предизвикателства като средства за осъзнаване и развитие са безценни мета-правила, защото помагат да погледнем на живота си отстрани и така да се сдобием с нараснала възможност за избор. В дадения случай мета-правилата се наричат уроци. И ние ги учим в крачка.

„Животът е поредица от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.“ Хелън Келър

В друга книга правилата се наричат споразумения. Става дума за известната книга на дон Мигел Руис „Четирите споразумения“, която е класически пример за предлагане на мета-правила, които да служат като напътствия в трудни ситуации в живота. Ако прочетете отново написаното в нея, ще видите, че четирите споразумения в същността си не са нищо друго освен правила за отношение към другите и към себе си. Дори ако само първото от тях – Бъди безупречен в словото си, се разбере правилно и приложи в живота с вещина, то става разковничето на всички комуникативни проблеми! И, ако към него се добавят и другите три споразумения – (2) да не приемаме нещата лично, (3) да не правим предположения и (4) да даваме най-доброто от себе си, става ясно, че те са мощни средства за пораждане на повече разбиране и любов в живота ни.

Бъди безупречен в словото – Не прави предположения – Не приемай нищо лично – Давай най-доброто, на което си способен – Бъди безупречен в словото – Не прави предположения – Не приемай нищо лично – Давай най-доброто, на което си способен -Бъди безупречен в словото – Не прави предположения – Не приемай нищо лично – Давай най-доброто, на което си способен -Бъди безупречен в словото – Не прави предположения – Не приемай нищо лично – Давай най-доброто, на което си способен -Бъди безупречен в словото – Не прави предположения – Не приемай нищо лично – Давай най-доброто, на което си способен…

Предизвикателството пред нас е да не забравяме това, което вече знаем, и да го практикуваме – всекидневно. Вероятно затова е придобил толкова голяма популярност хавайският метод за лечение Хоопонопоно. Той се състои в една проста молитва: “Обичам те! Съжалявам! Моля те, прости ми! Благодаря ти!”. Тези четири изречения в същността си също са мета-правила – правилата на любовта, на поемането на отговорност, на прошката, на благодарността. В този метод те се наричат молитва.

Да погледнем към старите си проблеми с нови очи, носи ресурси и решения, но само ако приложим новото знание на практика. Това означава всеотдайно и всекидневно усилие за поглеждане на случващото се в живота ни отстрани. И чрез възможностите, които дистанцията на мета-позицията ни дава, да избираме нещо ново и по-различно в живота си. Това е творчество. Казват, че за това сме дошли на Земята.

Камелия Хаджийска