Продължавам темата за мета-комуникацията като единственото средство да излезем от порочния кръг на „игрите без край“, както в системната психотерапия наричат серията от повтарящи се конфликтни взаимодействия без да се стига до решение.
Един от начините да излезем от този порочен кръг и да погледнем от по-високо (мета-) ниво е като внесем нови правила на общуване. Системните психотерапевти ги наричат мета-правила, защото представляват правила за промяна на съществуващите правила.
Например в миналото между партньорите е било създадено споразумение за разпределение на семейните задължения, но с времето нещата са се променили. Единият от тях е започнал работа, която изисква по-дълго работно време и вече не успява да се справи със своята част от задълженията. В резултат на това започват скандали че споразумението не се спазва, но, вместо да се преразгледа споразумението, взаимните обвинения продължават.
Това е пример за взаимоотношения в семейна система с ниски нива на психично здраве, която има малко на брой и непроменящи се с времето правила.
За разлика от нея, системата с високи нива на психично здраве разполага с голяма степен на гъвкавост поради по-големия на брой правила, които могат да адаптират към различните случаи.
Когато една система с ниски нива на психично здраве не може сама да се справи със своите проблеми, идва на помощ системния психотерапевт. Той може да предложи такова мета-правило отвън, което членовете на семейството да прилагат, когато за пореден път възникне добре познатият конфликт от миналото. Най-важното за това мета-правило е да предлага алтернативен начин за реагиране на въвлечените в конфликта страни.
Посещението при системен психотерапевт е един отличен начин за сдобиване с нова гледна точка и ресурси за излизане от порочния кръг на повтарящите се взаимодействия. Има обаче и други, например, четенето на книги. Ако идеите се разберат правилно и след това се приложат в живота, те също могат драматично да променят живота на хората, които са готови за тази промяна.
Всяка книга в областта на психологията и човешките отношения съдържа подобна възможност, някои правят това по-директно. Например книгата „Ако животът е игра, това са правилата„, с автор Чери Артър-Скот, която навремето ми стана много любима. Тя предлага десет „урока“ как да бъдем духовни същества в човешко тяло, които в същността си са мета-правила, които можем да прилагаме в ситуация на конфликт и криза. Друга книга, която е класически пример за формулиране на мета-правила, които да ни напътстват в трудни ситуации, е книгата на дон Мигел Руис „Четирите споразумения„. Както се вижда и от заглавието й, в нея тези правила се наричат „споразумения“.
За да променим живота си към по-добро не е достатъчно да се запознаем с нови гледни точки към старите ни проблеми. Необходимо е всеотдайно всекидневно усилие да се въздържаме от реакция, когато възникне старият ни проблем, след което да приложим новото знание. Казват, че именно този дълъг процес на осъзнаване и себесътворяване е причината да се родим на Земята.
Камелия