Според системната психотерапия често пъти проблемът не е нищо друго, освен повтаряща се серия от неуспешни опити да го решим.
Обикновено това са серия от повтарящи се взаимоотношения с другите хора, които всеки път ескалират до конфликт и водят до задънена улица. Тях системните терапевти наричат „игри безкрай“ и именно те са едно от първите неща, които подробно изследват заедно с клиентите си.
Правят това като им задават въпроса как са се опитвали да решат проблемите си до този момент. Отговорът на този въпрос води до откриването на повтарящ се модел, на който системната психотерапия е дала едно друго име – прилагане на „рецепта повече от същото“.
Ето няколко примера как това изглежда.
Ако имате трудност да се справяте с многото задачи в работата си, ще оставате след работа, за да ги довършите. И, ако времето продължи да не ви стига, ще започнете да работите и в почивните си дни. Това ще продължи докато не се сринете изцяло и се принудите радикално да преразгледате своите приоритети и начина на работа.
Друг типичен пример за порочен кръг на „игри безкрай“ са спорове в семейни двойки, при които в конфликтна ситуация единият от партньорите реагира с мълчание, а другият – с нападение и словесна агресия. Колкото повече единият се затваря в себе си, толкова повече другият става все по-настойчив. В този циркуларен кръг от взаимодействия всеки един от двамата вижда себе си като жертва и смята, че нищо не може да направи, защото този, който трябва да се промени, е другият. Става ясно, че при такова прехвърляне на топката на обвинението, няма как да се стигне до решение. Вместо това се стига до задънена улица. В някои случаи и до кабинета на психотерапевта.
Прилагането на „рецептата повече от същото“ води до т.нар. „игри безкрай„, защото в повтарящия се модел на общуване нито една от двете страни на взаимодействието не спира, за да си зададе въпроса какво по-различно може да направи в тази ситуация. А, за да направи нещо по-различно, ще трябва да започне да мисли различно.
Затова в подобни случаи ролята на системния психотерапевт е да даде нов поглед и да предложи „рецепта“, която е по-различна от вече изпробваните. Същото е формулирано и в известната мисъл на Айнщайн:
„Не можем да решим проблемите, като използваме същия тип мислене, който сме използвали, когато сме ги създали.“
Новото мислене е от по-висок порядък (мета-ниво), защото ни помага да погледнем на ситуацията, която е проблем за нас, отстрани/отвисоко. И да превключим от разговор на нивото на съдържанието към обсъждане на нивото на отношението. Колкото по-умели ставаме в разпознаването на тези двата пласта на човешкото общуване, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме по всякакви теми, дори и най-трудните.
Камелия
