Според системната психотерапия често пъти проблемът не е нищо друго, освен повтаряща се серия от неуспешни опити да го решим.
Най-често става дума за серия от повтарящи се взаимоотношения с другите хора (или със самия себе си), които, макар и да е станало ясно, че не водят до решаване на проблема, продължават да се прилагат като средство за неговото решаване. При това дори още по-усилено! Тях системните терапевти наричат „игри безкрай“ и затова едно от първите неща, които изследват подробно с клиентите си, е как те са се опитвали да решат проблемите си до този момент.
Едно успешно изследване на „игрите безкрай“ винаги води до намирането на повтарящ се модел, при който човек прилага една и съща рецепта за справяне и който системната терапия нарича рецепта „повече от същото“.
Ето няколко примери как изглежда това. Ако имате трудност да се справяте с многото задачи в работата си, вие можете да си вземете част от тях за довършване в къщи. А, ако времето продължава да не ви стига, можете да започнете да оставате да работите и в почивните дни. И, ако и това не ви е достатъчно, можете съвсем да престанете да си почивате, така че всички около вас вече да знаят колко много работите, защото няма друг начин да се справите с огромната тежест, които животът изсипва върху плещите ви. Всъщност, по някакъв начин т.нар. бърнаут или стрес на изтощението в сърцевината си представлява прилагане на „рецептата повече от същото“, което в дадения случай означава още повече усилия и време. И така – докато не се сринем. И започнем да търсим други начини за справяне с многото работа.
Или да вземем класическия (класически поради това, че е познат на по-голямата част от нас) модел, в който имаме трудности с нашия партньор/родител/приятел/колега/дете и се опитваме да го разрешим като му обясняваме нашата гледна точка с цел да я разбере по-добре. Тъй като той продължава да не ни разбира, ние полагаме още повече усилия, като още по-аргументирано и разпалено му обясняваме какво всъщност не е наред с него и какво той трябва да промени. В огромната част от случаите това, обаче, не води до решение. Напротив. Наскоро имах клиент, който толкова беше напреднал в прилагането на тази рецепта за вразумяване на свой близък човек чрез обяснения какво точно трябва да промени в себе си, че беше прекарал повече от 8 часа в непрекъснат разговор с него! Без успех, естествено. Защото рецептата „повече от същото“ не води до решения. В най-добрия случай тя води до кабинета на психотерапевта, който да „изпише друга рецепта“.
Типичен пример за порочен кръг на „игри безкрай“ са повтарящите се и водещи до задънена улица спорове в семейните двойки, при които единият от партньорите е склонен в емоционално разгорещена ситуация да реагира с мълчание и затваряне в себе си, а другият – с нападение и агресия.
Можете да си представите как това може да докара някои семейни двойки в истинско отчаяние! Колкото по-застрашен и неразбран се чувства „мълчаливия тип“ и се затваря в себе си, толкова повече обвиняващ и агресивен става „нападателният тип“. Причината е в циркуларния кръг от взаимодействия, в който двамата партньори са захванати, и в който всеки един от тях се разглежда като жертва на чуждото поведение и смята, че нищо не може да направи и решението е в другия. Става ясно защо трудностите в партньорските ни взаимоотношения са толкова ценен инструмент за нашето вътрешно развитие и израстване. Защото, ако искаме да решим трудностите във връзката ни, ще трябва нещо да променим. И, както обикновено в такива случаи, това нещо сме ние самите.
Прилагането на „рецептата повече от същото“ ни води до т.нар. „игри безкрай“, защото в повтарящия се модел на общуване нито една от двете страни на взаимодействието не разполага с ресурсите да погледне на случващото се по нов начин и съответно да направи нещо по-различно. В подобни случаи ролята на системния психотерапевт е в това да даде нов поглед – предлагайки „рецепта“, която е по-различна от вече изпробваните. Става дума за същото, което казва Айнщайн, а именно,
„Не можем да решим проблемите, като използваме същия тип мислене, който сме използвали, когато сме ги създали.“
Новото мислене е от по-висок порядък (мета-ниво), защото ни помага да погледнем на себе си и на общуването с другия отстрани. А този нов поглед отстрани ни кара да подложим на съмнение неща, които досега дори не сме се сещали, че може да изкривяват нашето възприятие за себе си и за другия. Един такъв начин за работа на мета-нивото в комуникацията е, когато усетим, че има неразбиране между нас и другия, да спрем и вместо това да обсъдим възможните пречки, които стоят между нас. И да обсъждаме докато изчистим изкривяващите възприятието ни нагласи. Едва след това можем да продължим да разговаряме по дадената тема. В това е ключът за успешната комуникация с другите – в способността ни да спрем да разговаряме с другия в моментите, в които сме тотално обсебени от чувството за собствената си правота, и вместо това да открием бариерите, които ни пречат да се чуваме с него. И, след като ги открием, да ги изнесем на нивото на съзнателната нагласа, като ги назовем, т.е. облечем в думи (т.е. на нивото на съдържанието).
Колкото по-умели ставаме в това превключване между двата пласта на човешкото общуване – нивото на съдържанието и нивото на отношението, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме по всякакви теми, намирайки подход за преодоляване на бариерите между нас и другия.
Ето пример как се решава комуникативен проблем чрез превключване между тези две нива. Моя клиентка, която е ръководител на екип, ми сподели, че иска да говори с екипа си за системните закъснения на един от членовете на този екип, но се страхува, че подобно нещо ще се възприеме от нейните подчинени като Лов на вещици. Превключването между тези две нива изглежда така: „Страхувам се, че подобно обсъждане на закъсненията на … може да се възприеме от вас като Лов на вещици, но въпреки това реших да го направя, защото намеренията ми са точно обратните. А именно… „ Едва след като се убеди, че намеренията й са възприети правилно, тя може да продължи с обсъждане на темата на закъсненията на тази жена на нивото на съдържанието, предлагайки (или питайки) какво точно трябва да се направи, така че правилата в екипа да се спазват от всички.
Правилото за общуване в дадения случай е просто – в момента, в който разпознаете, че нещо ви пречи да разговаряте спокойно и свободно с другия (или, обратното – забележите, че нещо на него му пречи да разговаря спокойно и свободно с вас), изследвайте какви са възможните бариери между вас. И ги назовете. Извадете ги на светло. Нека те станат предмет на вашия разговор, нека временно именно те да бъдат неговото съдържание. Едва когато усетите, че бариерите са преодолени, продължете да общувате по темата, която искате да обсъдите.
Камелия Хаджийска
