Асертивност – още един пример за мета-правила

Как бихте реагирали, ако някой ви каже, че имате право да казвате това, което си мислите? Или да се отнасят към вас с уважение? Или, че имате правото да бъдете щастлив? Ако сте като мен, когато за първи път се запознах с правата на асертивната личност, може би ще погледнете с учудване и ще си кажете, „ама разбира се, че имам тези права; няма нужда да ми се казва това!“ След като положих обаче усилия да разбера защо тренингите за асертивно поведение са придобили такава популярност в Америка, ставайки много важна част от обученията в комуникативни умения, разбрах за какво иде реч. Става дума за нещо много важно – нещо, което въпреки че вече има доста дълга история и което за моя радост е вече доста популярно в Интернет, аз ще си позволя също да споделя и в сайта си.

То е, защото правата на асертивната личност, които по-долу помествам, са още един пример за мета-правила. В дадения случай те се наричат права (а не уроци, споразумения или молитва), защото се отнасят от осъзнаването на нашите взаимоотношения с другите хора през призмата на нашето или чуждото достойнство.

По дефиниция психологическото значение на асертивността е способността ни да отстояваме своите права без да нарушаваме правата на другите. Тя е умението ни за себеутвърждаване, но без да го правим за сметка на другите.

В този смисъл, тя е алтернатива на агресивното, пасивното и манипулативното поведение и като такава дава изход от задънената улица, в която често попадаме, люшкайки се между полюсите на физиологично вкоренените реакции на борба или бягство (мълчание или нападение). Въпреки че в подобни случаи сме склонни да си мислим, че единственото решение за постигане на целите ни е манипулацията, със сърцето си знаем, че дори и да успеем да постигнем целите си с нейна помощ, това ще остави у нас горчивия привкус на неискреността и липсата на близост и откритост.

Всъщност, всяко от изброените по-горе поведения оставят у нас горчив привкус – отдръпването в себе си ни кара да се чувстваме слаби и безпомощни, а победата, постигната с агресия, е Пирова победа, защото дори да сме постигнали целите си, сме загубили доверието на другия. Всъщност, асертивността не ни гарантира, че ще постигнем целите си и това е много важно да се знае.  Това, което тя ни обещава е, че дори и да не постигнем целите си, ще запазим не само своето достойнство, но и ще зачетем чуждото. А това в някакъв смисъл за мен е най-важното. Ако живеем в човешки свят, в който по дефолт материалната форма означава ограничение, няма как винаги да постигаме материалните си цели. Винаги обаче можем да избираме да общуваме с другите, като живеем в синхрон с вътрешните си ценности и не позволяваме на другите да злоупотребяват с нас.

Именно с такава цел са създадени „правата на асертивната личност“ – да ни помагат да сме осъзнати за този аспект от човешките взаимоотношения, защото често пъти дори не си даваме сметка, че току-що сме позволили на някой да отнеме нашата вътрешна сила и радост от това, че сме ценни и достойни човешки същества. В дадения случай баналността на това, което те описват, е само още едно доказателство, че обхващат истини от по-висок, т.е. мета порядък, за които дори не се сещаме, че ни влияят. Например, ваш близък ви обвинява, че нямате право да си сменяте мнението и да твърдите нещо, което е различно от това, което сте казали преди това. И вие, понеже сте много съвестни и изпълнителни, започвате да се чувствате неловко и виновни. Ако не става дума за безпринципното „обръщане на платната“ според това откъде духа вятъра, вие всъщност имате правото да си сменяте мнението. Защото смяната на вашето мнение в дадения случай означава, че се развивате, защото сте получили нова информация и защото нещата се променят. И в дадения случай дори и да изглежда, че променяте посоката на платната си, то е не защото търсите изгодата, а защото следвате своя курс на плаване.

По-долу са въпросните права на асертивната личност, които сега помествам като още един пример за мета-правила. Предложението ми към вас е да се замислите колко често – дори и без да се усетите, тези права се нарушават. Не само в общуването с близките хора и семейството, но и в работата и общуването с колегите и шефовете там. Не само от страна на другите хора към вас, или от вас към тях, но и вас самите по отношение на вас самите.

Аз имам правото:

  • да се отнасят към мен с уважение;
  • да изразявам своите чувства и мнения;
  • да изисквам отговор
  • да бъда изслушван и да не се съгласявам
  • да имам различни потребности и нужди от тези на другите хора
  • да казвам „НЕ“
  • да бъда критичен към другите по един конструктивен начин
  • да знам, когато ме критикуват и да имам възможността да отговоря на критиката към мен
  • да имам време да помисля когато взимам решения
  • да казвам това, което искам
  • да казвам, когато не разбирам и да искам повече информация
  • да бъда отговорен за собствените си действия
  • да не завися от одобрението на другите
  • да имам собствени лични сфери, независимо от ролите, в които другите ме виждат, например: майка, дъщеря, баща, студент и др.
  • да се съпротивлявам на нагласите и поведенията, които дискриминират хората
  • да се радвам

Правата на асертивната личност са своеобразен етичен кодекс, който ни помага да възстановим здравата връзка със себе си и своето достойнство така че да не ставаме жертва на натиска и манипулациите на околния свят. За да се разбере тяхната значимост е необходимо будно наблюдаване на своя живот. Защото баналността на подобни права не бива да ви подвежда в това, че става дума за нещо просто. Напротив! Всъщност е доста сложно да забележим, когато някое от тези права е нарушено, защото ние самите вярваме в това, което другите ни казват, и така пропускаме да забележим, че една част от нас е потъпкана. Както е в случая, например, с правото „да бъдем отговорни за своите действия“. Ако сгрешим винаги ще се намери някой да ни обвини за това, а, ако не се намери, сами ще го направим. Но ние имаме правото да правим грешки, нали? И ако се случат, да поемем отговорността за случилото се. Това означава да се справяме с последствията, дори и да не са особено приятни, а не да се смаляваме и обезценяваме, чувствайки се виновни и грешни.

Има и още нещо важно по отношение на асертивността – да не забравяме за втората част от уравнението. А именно, че другите също имат своите права. Това означава, че те имат правото да ни кажат „не“, имат правото да изказват своето мнение, дори и да не съвпада с нашето, имат правото на своите грешки, включително и това да ни обвиняват незаслужено, имат правото да правят това, което са решили, че искат, дори и да се разминава от това, което ние мислим, че е правилно.

Защото в същността си асертивността е средството да утвърждаваме не своите интереси, а да утвърждаваме човешкото достойнство.

Това е основната причина психолозите да създадат концепцията за асертивното поведение и да започнат да учат хората на асертивност, част от което е запознаването с техните права. Това е и основната причина и аз сега на свой ред да ги споделя тук, знаейки че неведнъж са ми напомняли къде е изхода в трудни ситуации на общуване.

Камелия