Как бихте реагирали, ако някой ви каже, че имате право да казвате това, което си мислите? Или да се отнасят към вас с уважение? Или, че имате правото да бъдете щастлив? Когато за първи път се запознах с правата на асертивната личност си помислих: „Ама разбира се, че ги имаме тези права; няма нужда да ми се казват.“ Едва по-късно си дадох сметка защо в тренингите за асертивно поведение участниците се запознават с тези права. Тези права са т.нар. “мета-правила”- ако има криза във взаимоотношенията те ни казват как да я решим.

Дефиницията на асертивност е “умението да отстояваме своите права без да нарушаваме правата на другите”. Тя е умението, което ни помага да се борим за важните за нас неща, без това да е за сметка на другите. В този смисъл тя е алтернатива на “агресивното”, “пасивното” и “манипулативното” поведение. Когато сме пасивни и се отдръпваме, това ни кара да се чувстваме слаби и безпомощни. А победата, постигната с агресия, е пирова победа. Дори и да постигнем накрая целите си, ще сме загубили доверието на другия. Същото се отнася и до постигането на целите чрез манипулация.

Асертивността не ни гарантира, че ще получим това, което искаме, но при конфликт на интересите ни дава средството как да запазим своето и чуждото достойнство. Така дори и не винаги да получаваме това, което искаме, винаги ще можем да общуваме с другите така, че да се чувстваме в хармония със себе си и да не позволяваме на другите да злоупотребяват с нас.

Привидната “баналност” на правата на асертивната личност е само още едно доказателство, че обхващат истини от по-висок, т.е. мета-порядък. Например наш близък ни обвинява, че нямаме право да си сменяме мнението и ако междувременно сме променили гледната си точка ние започваме да се чувстваме виновни. Но ако не става дума за безпринципното „обръщане на платната“ според това накъде духа вятъра, ние всъщност имаме правото да си променяме мнението.

И така,

“Аз имам правото:

да се отнасят към мен с уважение;
да изразявам своите чувства и мнения;
да изисквам отговор;
да бъда изслушван и да не се съгласявам;
да имам различни потребности и нужди от тези на другите хора;
да казвам „НЕ“;
да бъда критичен към другите по един конструктивен начин;
да знам, когато ме критикуват и да имам възможността да отговоря на критиката към мен;
да имам време да помисля когато взимам решения;
да казвам това, което искам;
да казвам, когато не разбирам и да искам повече информация;
да бъда отговорен за собствените си действия
да не завися от одобрението на другите;
да имам собствени лични сфери, независимо от ролите, в които другите ме виждат, например: майка, дъщеря, баща, студент и др.;
да се съпротивлявам на нагласите и поведенията, които дискриминират хората;
да се радвам.“

Правата на асертивната личност са своеобразен етичен кодекс, който ни помага да възстановим здравата връзка със себе си и своето достойнство, така че да не ставаме жертва на натиска и манипулациите на околния свят. За да се разбере тяхната значимост е необходимо да сме будни наблюдатели на своя живот. Например, ако сгрешим, може да ни обвинят, че сме сгрешили. А, ако никой не ни обвини, може и сами да го направим спрямо себе си и ще се чувстваме виновни. Но ние имаме правото да правим грешки, нали? И ако се случат, също така имаме и задължението да поемем отговорността за тях. Правата винаги вървят ръка за ръка със задълженията.

Има и още нещо важно по отношение на асертивността – другите хора също имат своите права. Това означава, че имат правото да ни кажат „не“ и да ни откажат, имат правото да изказват своето мнение, дори и да не съвпада с нашето, имат правото на своите грешки, имат правото да правят избори, които са различни от нашите очаквания за тях.

И така, в същността си асертивността е средството да утвърждаваме човешкото достойнство като се отнасяме към другите и към себе си с уважение и зачитане на нашите изконни човешки права.

Камелия Хаджийска