Берт Хелингер и методът на семейните констелации

Дължа на метода на семейните констелации не само запознаването си с практическата употреба на полето на знанието за лечение и духовно израстване, но и по-дълбоко си разбиране за начина, по който семейното минало ни влияе и какви са законите, които управляват семейната душа. Въпреки че в моята работа като групов психотерапевт теоретичната рамка на осмисляне на процесите, които се случват в полето на знанието излиза отвъд теорията за семейната душа на Берт Хелингер и в определени аспекти дори се разминава с нея, не мога да не отдам дължимото на метода на семейните констелации за моето професионално и човешко развитие, както и да не изразя огромното си уважение и благодарност за уроците по мъдрост и смирение, които осъзнах чрез текстовете на неговия създател – Берт Хелингер. Затова по-долу ще представя накратко основните идеи на този изключително дълбок метод, който ни помага повече от всички други терапевтични подходи да лекуваме травмите в нашата семейна душа, свързани с тежката съдба на предшественици, за някои от които дори не знаем съзнателно и само записите на нашето духовно ДНК ги помнят, като ни карат да се преживяваме трудности в живота, които сякаш нямат рационални обяснения.

Накратко, според теоретичния модел на семейните констелации психичното страдание се разглежда като породено от нарушаването на законите, управляващи семейната душа – закона за принадлежността, закона за реда и закона за баланса. Аутсайдерите, мъртво родените деца, починалите рано, насилниците и жертвите, хората с особено тежка съдба, присъстват в записите на семейната памет и според действието на изброените по-горе закони влияят върху съдбата на представители на  следващите поколения. По-чувствителните членове на семейната система (семейната душа) по силата на безсъзнателна идентификация, разглеждана като сляпа любов към предшественик, който или е имал тежка съдба или е бил отхвърлен от семейството поради това, че е извършил нещо неприемливо, преживяват отново неговата драма, без да са налице реални основания за това. Психичното страдание се поражда също така от спрял поток на “любовна енергия” надолу към поколенията, когато родителите не са могли да дадат на децата си вниманието и обичта, от която те са имали нужда, защото те самите не са я получили от своите родители.

Съответно лечението се извършва като се  възстанови правилното функциониране на тези закони и се разпознаят патологичните идентификации:

• Отхвърлените и аутсайдерите в семейната история се възвръщат и им се признава правото на принадлежност съм семейството.
• Нарушени отношения между родители и деца се възстановяват като децата заемат мястото си на “малките”, а родителите на “големите” и прекъснатият поток от любов потича отново надолу към поколенията.
• Сляпата любов “проглежда” за безсъзнателните механизми на идентификация и се трансформира в зряла форма на почитане и обич към предшествениците, които са страдали особено много.

Понятията, без които не можем да разберем метода на семейните констелации, са семейна душа, базисни нужди/закони, действащи в човешките взаимоотношения (семейни системи); сляпа любов.

Семейна душа

Ето как Хелингер определя, съвсем в стила на феноменологическия си подход, какво представлява семейната душа:

“Изглежда че има сили, които действат отвъд границите на нашето обичайно разбиране. Отвъд нашето традиционно разбиране за душата изглежда, че има по-голяма душа, която обединява живите и умрелите или “семейна душа”, която съединява умрелите и живите членове на семейството. Ние всъщност можем да видим обхвата на семейната душа когато наблюдаваме, че само определени членове са повлияни и може би заплетени в съдбите на други семейни членове.”

Хората, които са включени в семейната душа или система са:

• децата, включително абортираните, мъртвородените и тези, които са умрели много рано;
• родителите и техните братя и сестри;
• бабите и дядовците;
• понякога някой от прабабите или прадядовците, и дори предшественици, които са още по-назад;
• всеки – и това е особено важно за терапевтичния процес – който е отстъпил мястото си, за да го заемат изброените по-горе членове. В частност това включва бивши партньори на родителите или бабите и дядовците, а също и всички тези, чието нещастие или смърт са довели семейството до привилегия или печалба;
• жертви на насилие или убийство от членове на семейството или в семейството.

Знанието за семейната душа и кой принадлежи към нея е изключително важно при правенето на семейна констелация, тъй като именно някой от нейните членове бива избран от терапевта да бъде представен на сцената, за да се изследва връзката му с протагониста. Това, което е интересното в случая, защото е по-различно от психодрамата (а и от другите психотерапевтични подходи) е, че се пита само и единствено за факти от семейната история. Всякакви психологически интерпретации за това какъв е бил по характер дадения човек и какво е правел, не само че са ненужни, но са и нежелателни. Терапевтът в началото на констелацията е в ролята на изследовател на факти, като най-голямо внимание обръща на тези членове на семейната система, които са имали особено тежка съдба – били са жертви на насилие или самите те са били насилници,  умрели са твърде млади или са мъртвородени.

Базисни нужди, действащи в човешките взаимоотношения

Според Берт Хелингер в многообразието от взаимоотношения има три основни нужди, които си взаимодействат по комплексен начин:

• нуждата от принадлежност, което е всъщност нуждата да си свързан;
• нуждата от поддържане на баланс между даване и вземане, т. е. нуждата от равновесие;
• нуждата от сигурност на социалната конвенция и предсказуемост, т. е. нуждата от ред.

Признаването на тези нужди като базисни за успешното взаимодействие е основата, на която можем да анализираме как, според възгледа на семейните констелации, възниква психичното страдание.

“Нашите отношения са успешни, когато ние сме способни да задоволим тези нужди и да ги балансираме една с друга и стават дисфункционални и деструктивни, когато не можем да ги задоволим.”

Приложени към разширената семейна система, тези нужди изясняват защо е толкова важно за лечебния процес аутсайдерите в семейната история (алкохолици; хора, които са нарушили социалните норми по един или друг начин и др.) да бъдат включени обратно и да се признае тяхното право на принадлежност към системата. Насилниците, които не са част от семейството, но са свързани с него чрез своите жертви, също имат правото на принадлежност към семейната памет. Причината е много проста: във финалната сцена на констелацията, съдържаща разрешение, жертвите намират покой само когато се срещнат отново със своите насилници, но по един нов начин – начин, който носи помирение.  Втората нужда – нуждата от равновесие в семейната система, може да се прояви например, когато ситуации на неправомерно облагодетелстване в миналото се балансират в настоящето чрез подсъзнателно самосаботиране от страна на някой по-късен представител на семейството, чиято душа е “решила да включи” в семейната система ощетените, като изживее тяхната съдба на хора, с които е било злоупотребено. И тук стигаме до другото важно понятие в теорията на семейните констелации – сляпа любов.

Сляпа любов

С понятието „сляпа любов“ се описва механизъм на идентификация с член на семейството, който е имал тежка съдба или по една или друга причина е бил изключен от семейната система. Тази идентификация се нарича „сляпа“ поради изключително несъзнавания характер на избора, и „любов“, тъй като е водена от желанието това страдание, което е преживяно в миналото, да бъде зачетено и запомнено. Ако душата можеше да говори с думи, те биха били: “От любов към теб няма да си позволя да имам по-добра съдба от твоята. Начинът, по който ще си спомням за теб, е като живея съдба, същата като твоята.”

Разбирането за идентификация в дадения случай е по-различно от традиционно разбираното в психологическата литература. Тази идентификация минава през не само през съзнаваните ни спомени за човек, който е имал тежката съдба, но се насочва и към предшественици, които никога не сме виждали и, нещо повече, за чието съществуване дори не сме подозирали. Интересно е да се отбележи, че много често във феноменологията за произхода на шизофренните заболявания се открива двойна идентификация – както с жертвата, така и с насилника.

Понятието за сляпа любов също, подобно на базисните нужди в човешките отношения, ни отвежда до Нещата, Които Лекуват в семейните констелации. Лечебното в дадения случай е превръщането на сляпата любов в осъзната любов чрез осъзнаването, че има по-зрял начин да се обича и да се помни страданието на нашите предшественици. Този начин е в разделянето на нас и предшественика, като изричаме “гещалтисткото”: “Аз съм си аз – ти си си ти”, но с много важното уточнение, че “в сърцето ми винаги ще има място за теб”. С други думи, обичта продължава, но с разбирането, че “За да не отиде толкова много страдание напразно, в твоя чест аз ще живея живота си щастливо и пълноценно”.


Други статии за теорията на семейните констелации и техния създател Берт Хелингер: