Дължа на метода на семейните констелации не само запознаването си с полето на знанието и неговите възможности за лечение, но и по-дълбокото разбиране за начина, по който семейното минало ни влияе и какви са законите, които управляват семейната душа. Затова бих искала да изразя благодарността си към неговия създател Берт Хелингер като представя накратко неговите основни идеи за лечение на травмите в нашата семейна душа. Те помагат да разберем връзката си с предшественици, които са имали тежка съдба, но често не знам за тях и само записите на нашето духовно ДНК ги помнят, като ни карат да се преживяваме трудности в живота, които нямат рационални обяснения.
Накратко, според теоретичния модел на семейните констелации психичното страдание се разглежда като резултат от нарушаването на законите, управляващи семейната душа – (1) законът за принадлежността, (2) законът за реда и (3) законът за баланса. Аутсайдерите, мъртво родените деца, починалите рано, насилниците и жертвите, хората с особено тежка съдба, присъстват в записите на семейната памет и под действието на изброените по-горе закони влияят върху съдбата на някои от представителите на следващите поколения. По-чувствителните членове на семейната система (семейната душа) може подсъзнателно да се идентифицират с предшественик, който е имал тежка съдба или е бил отхвърлен от семейството поради това, че е извършил нещо неприемливо. Тази несъзнавана идентификация се нарича „сляпа любов“ и се проявява чрез повторение на неговата житейска драма, въпреки че в техния живот липсват реални основания за това.
Психичното страдание също така се поражда и от спрял поток на “любовна енергия” надолу към следващите поколения. Това се случва, когато родителите не са могли да дадат на децата си вниманието и обичта, от която са имали нужда, защото те самите не са я получили от своите родители. Съответно лечението се извършва като се възстанови правилното функциониране на тези закони и се разпознаят патологичните идентификации:
• Отхвърлените и аутсайдерите в семейната история се възвръщат като им се признава правото на принадлежност съм семейството.
• Нарушени отношения между родители и деца се възстановяват като децата заемат мястото си на “малките”, а родителите на “големите” и прекъснатият поток от любов потича отново надолу към поколенията.
• Сляпата любов “проглежда” за безсъзнателните механизми на идентификация и се трансформира в зряла форма на почитане и обич към предшествениците, които са страдали много.
Понятията, без които не можем да разберем метода на семейните констелации, са „семейна душа„, „базисни нужди/закони“, действащи в човешките взаимоотношения (семейни системи); „сляпа любов“.
Семейна душа
Ето как Хелингер определя в духа на своя феноменологически подход какво представлява семейната душа:
“Изглежда че има сили, които действат отвъд границите на нашето обичайно разбиране. Отвъд нашето традиционно разбиране за душата изглежда, че има по-голяма душа, която обединява живите и умрелите или “семейна душа”, която съединява умрелите и живите членове на семейството. Ние всъщност можем да видим обхвата на семейната душа, когато наблюдаваме, че само определени членове са повлияни и може би заплетени в съдбите на други семейни членове.”
Хората, които са включени в семейната душа или система, са:
• децата, включително абортираните, мъртвородените и тези, които са умрели много рано;
• родителите и техните братя и сестри;
• бабите и дядовците;
• понякога някои от прабабите или прадядовците, и дори предшественици, които са още по-назад;
• всеки – и това е особено важно за насочване на терапевтичния процес – който е отстъпил мястото си, за да го заемат изброените по-горе членове. В частност, това включва бивши партньори на родителите или бабите и дядовците, а също и всички тези, чието нещастие или смърт са довели семейството до привилегия или печалба;
• жертви на насилие или убийство от членове на семейството или в семейството.
Знанието за семейната душа и кой принадлежи към нея е изключително важно при воденето на семейна констелация. От това зависи кой от нейните членове ще бъде избран от терапевта, за да се изследва връзката му с протагониста. Това, което за мен като психотерапевт беше интересно да видя, е, че тук се пита само и единствено за биографични факти от семейната история. Психологическите интерпретации за това какъв е бил по характер даденият човек не само че са ненужни, но са и нежелателни. С други думи, от самото начало на констелацията терапевтът е в ролята на изследовател на факти, като най-голямо внимание обръща на тези членове на семейната система, които са имали особено тежка съдба – били са жертви на насилие или самите те са били насилници, умрели са твърде млади или са мъртвородени.
Базисни нужди, действащи в човешките взаимоотношения
Според Берт Хелингер в многообразието от взаимоотношения в семейната система съществуват три основни нужди, които си взаимодействат по комплексен начин:
- нуждата от принадлежност, което е всъщност нуждата да си свързан;
- нуждата от поддържане на баланс между даване и вземане, т. е. нуждата от равновесие;
- нуждата от сигурност на социалната конвенция и предсказуемост, т. е. нуждата от ред.
Признаването на тези нужди като базисни за успешното взаимодействие е основата, на която можем да анализираме как, според възгледа на семейните констелации, възниква психичното страдание.
“Нашите отношения са успешни, когато ние сме способни да задоволим тези нужди и да ги балансираме една с друга и стават дисфункционални и деструктивни, когато не можем да ги задоволим.” Хелингер
Приложени към разширената семейна система, тези нужди изясняват защо за лечебния процес е толкова важно аутсайдерите в семейната история (например алкохолици или хора, които са нарушили социалните норми по един или друг начин) да бъдат включени обратно като се признае тяхното право на принадлежност към системата.
Насилниците, които не са част от семейството, но са свързани с него чрез своите жертви, също имат правото на принадлежност към семейната памет. Във финалната сцена на констелацията, съдържаща разрешение, жертвите намират покой, когато се срещнат отново със своите насилници, но по нов начин, който носи помирение.
Втората нужда – нуждата от равновесие в семейната система, може да се прояви например, когато ситуации на неправомерно облагодетелстване в миналото се балансират в настоящето чрез подсъзнателно самосаботиране от страна на някой по-късен представител на семейството, чиято душа е “решила да включи” в семейната система ощетените като изживее тяхната съдба на хора, с които е било злоупотребено.
И тук стигаме до вероятно най-важното понятие в теорията на семейните констелации – „сляпа любов„.
Сляпа любов
С понятието „сляпа любов“ се описва механизъм на идентификация с член на семейството, който е имал тежка съдба или по една или друга причина е бил изключен от семейната система. Тази идентификация се нарича „сляпа“ заради изключително несъзнавания характер на избора, който правим. И „любов„, тъй като е водена от желанието неговото страдание, което е преживяно в миналото, да бъде почетено и запомнено. Ако душата можеше да говори с думи, те биха били: “От любов към теб няма да си позволя да имам по-добра съдба от твоята. Начинът, по който ще си спомням за теб, е като живея съдба, която е същата като твоята.”
Разбирането за идентификацията в дадения случай е по-различно от традиционно разбираното в психологическата литература. Тази идентификация минава през не през съзнаваните ни спомени за човек, който е имал тежката съдба, а се насочва и към предшественици, които никога не сме виждали и за чието съществуване дори не знаем. Интересно е да се отбележи, че много често във феноменологията за произхода на шизофренните заболявания се открива двойна идентификация – както с жертвата, така и с насилника.
Понятието за сляпа любов също, подобно на базисните нужди в човешките отношения, ни отвежда до разбирането за „Това, Което Лекува„. Лечебното в дадения случай е, когато превърнем сляпата любов в осъзната любов, почитайки страданието на нашите предшественици, но без да се идентифицираме повече с него. Тази диференциация не прекъсва връзката с тях, защото им казваме, че “в сърцето ми винаги ще има място за теб”. Един от изразите, които също носят лечебната енергия на разплитането на нашите преплетени съдби е като им кажем, че “За да не отиде толкова много страдание напразно, в твоя чест аз ще живея живота си щастливо и пълноценно”.
Един пример
За да стане по-ясно, ще използвам пример, който да илюстрира по-горното. Чух го от Сурави, водещата на първата от групите за семейни констелации, в която участвах. Случаят е на жена, която дълги години е страдала от ревностна параноя и се е лекувала при различни психиатри и психотерапевти без успех. Това продължило до момента, когато в група за семейни констелации водещият чрез информацията от ролите в полето на знанието попада на съдба на предшественик, за която тази жена дотогава не е знаела – на нейната починала баба. Както обикновено се случва с особено болезнените истории в семейната ни история, и тази съдба е била грижливо пазена в тайна.
Въпросната баба имала съпруг, който й изневерявал, но поради една или друга причина тя не е намирала силите да го напусне въпреки огромното чувство за унижение и ревност. И ето че нейната внучка повтаря съдбата й, въпреки че нейният съпруг не й дава реален повод за това. Това повторение е израз на „сляпата любов“. Любов, защото това е нейният начин да каже на баба си: „Скъпа бабо, аз те помня. Като повтарям съдбата ти аз отдавам почит на твоето страдание.“ Сляпа, защото всичко това се случва на дълбоко несъзнавано ниво – внучката дори не е знаела за съдбата на тази си баба!
Интересното в този пример е, че до този запис в семейната съдба първо се е стига чрез информацията от полето на знанието в групата за семейни констелации и едва след това истинността на тази информация била потвърдена от нейните близки. След тази семейна констелация животът на жената с ревностната параноя се е променил драматично.
От този пример става ясно, че:
1. Ние настина принадлежим към нещо, което е по-голямо от нашата лична история – нещо, което Хелингер нарича „семейна душа“, и в което ние сме свързани с нашите предшественици, безотносително дали са сред живите или мъртвите, дали знаем за тяхната съдба или не.
2. В човешкото подсъзнание записите на семейната душа, свързани с тежка съдба на предшественици, имат тенденцията да се повтарят в съдбите на хората, които идват след тях. Често това са по-чувствителни хора и обикновено това се случва през едно поколение. Някои биха нарекли това повторение семейна карма. Хелингер го е нарекъл „сляпа любов“.
3. Ресурсите за лечение се намират на нивото на любовта – когато „сляпата любов прогледне“ и внучката се свърже с баба си отново, но по един по-различен и осъзнат начин. Словесния израз на освобождаването от несъзнаваната идентификация с любов е: „С любов носих съдбата ти и с любов ти я връщам, но в сърцето ми винаги ще има място на любов към теб“.
4. След причините са психичното страдание има такива, които не произтичат от нашата лична история, а са израз на наследени травми от предците ни. Разбираме, че първоизточникът на страданието е тази т.нар.трансгенерационна травма, ако нашето страдание, което изглежда неадекватно спрямо актуалните обстоятелства в живота ни, е адекватно и разбираемо, ако се свърже с обстоятелствата на човека, чиято съдба повтаряме. В този пример чувствата на ревност са адекватни за бабата, но не и за внучката, чийто съпруг не й изневерява.
Благодарности
Въпреки че като психотерапевт аз не работя с метода на семейните констелации, искам да поощря хората, които се разпознават в по-горния пример, да участват в група за семейни констелации, чрез която лично да преживеят знанието, което по-горе споделям. Знам, че това участие може да им даде дълбоко трансформиращо и лечебно преживяване, което да осветим незарасналите рани в семейната им душа и да помогне лечебния поток на любовта отново да потече към тях.
Лично за мен опита с този метод дойде чрез участие в различни групи с Ошо терапевти по време, когато все още нямаше обучени констелатори в България. За това съм благодарна на организаторите от Ошо-събития и лично на Румен Янкулов, чрез който до мен дойде книгата на Bert Hellinger with Gunthhard Weber and Hunter Beaumont, Love’s hidden symmetry (What Makes Love Work in Relationships).
На Елена Илиева и Фондацията за семейни констелации – България съм благодарна, че ми даде възможност да продължа да осветявам незараснали рани в моята семейна история и да опозная работата на още чуждестранни констелатори.
Благодарна съм и на д-р Светла Стоева – психиатър, лекар-хомеопат, терапевт в метода на семейните констелации и мой приятел, с която заедно проведохме уъркшоп на Първата конференция по психодрама. Темата беше полетата на взаимодопълване между тези два терапевтични метода – психодрамата и семейните констелации, които са основани на преживяванията в роля. За мен Светла е един от най-чистите проводници на лечебната енергия на полето на знанието в семейната душа.
Камелия Хаджийска
Още статии за теорията на семейните констелации и техния създател Берт Хелингер:
- Съвестта на По-голямото цяло
- Първични и вторични чувства
- Берт Хелингер за любовните триъгълници
- Ревността от системна гледна точка
- Балансът между даване и получаване
- Преждевременната прошка
