Вече съм писала статия за „третия вид страдание„. Сега дойде ред да напиша статия и за „третия вид желание„, защото тези двете – страданието и желанието, са тясно свързани.
По-точно е да се каже, че черновата за тази статия отдавна отлежаваше, защото е от онези теми, които дълго зреят в мен докато успея да свържа общото в различни гледни точки и извлека есенцията на това, което ме вълнува. А в дадения случай темата са различните форми на желанието (моята любима тема 🙂 ), връзката му с душата и как това може да се види в индивидуалните различия между хората.
Обикновено свързваме думата „душа“ с духовност, но това не е съвсем така. Душата е силата, което вдъхва живот на това, което обитава, тя е източникът на нашата жизнена енергия (либидо). Затова в езотеричните традиции се смята, че всичко има душа. Растенията имат растителна душа, животните имат животинска душа, хората – човешка.
Също така се коментира, че има много хора, които нямат човешка душа, а само животинска, защото нямат специфичното за човека, а именно способността му за съзнание. А за останалите, които имат човешка душа, тя се намира на различен етап на развитие и нейната желаеща природа е не е еднакво одухотворена.
Защо ми се прииска да споделя това? Защото разграничението в проявите на едно нещо е израз на диференциация, а диференциацията поражда яснота и свобода. В психологията съществуват множество характеристики, които описват нашите индивидуални различия; създадени са и огромен брой личностни тестове за измерване на тези различия. По-горният критерий за разграничение между различните видове желания, което се проявява и като характеристика на човешката индивидуалност, произтича обаче от знанието в духовните традиции, защото се отнася до душата на човека – източникът на нашата желаеща природа. Именно той в най-голяма степен ми е помогнал да имам повече междуличностна толерантност към някои хора в света, в който живеем.
Ако прочетете тази статия, ще разберете как желанието се разглежда в традицията на будизма, кабала, антропософията, гностицизма, по какъв начин то е източник на човешкото страдание и развитието на душата, както и как това знание може да се приложи на практика в областта на психотерапията. С цел да постигна яснота представям идеите максимално опростени, прилагайки „принципа на простотата“ (орязвам подробностите с “бръснача на Окъм” 🙂 .
Как будизмът разбира желанието
В будизма желанието се разглежда като истинската причина за човешкото страдание. Оттук произтича и разбирането, че пътят за освобождаване от страданието е път на освобождаване от желанията. Логиката е желязна: няма желание – няма страдание. И обратното, има желание – има страдание.
Според тази духовна традиция съществуват три различни желания (жажда или танха), които пораждат три различни вида страдание (дукха).
- Страдаме, когато желанието за сетивни удоволствия и приятни преживявания (кама-танха) е незадоволено.
- Страдаме от преходността на материалния свят, когато желанието за трайност (бхава-танха) е осуетено – да се утвърдим и да задържим постигнатото, да изградим семейство и да не губим обекта на любовта си, да сме живи и да не умираме.
- Страдаме и от обратното – когато желаем да не сме живи и да ни няма, да не ни боли и да не преживяваме чувствата на безсмислие и вътрешна празнота.
Следователно първата стъпка за преодоляване на страданието е да познаваме неговата първопричина, която е всичко казано по-горе.
Втората е да практикуваме непривързаност към приятните преживявания.
А третата е да не се съпротивляваме на неприятните преживявания.
Чрез тези три действия – осъзнаване, непривързване и несъпротивление, ние се освобождаваме от трите отрови (т.нар. “клеси” или “смущаващи емоции”), които са истинската причина за поддържане на страданието – невежеството, привързаността и отвращението.
- Накратко, целта на духовния път в будизма е постигането на просветление чрез освобождаването от тези три отрови.
Третият вид желание според Кабала
В традицията на кабала (религиозно-мистичното течение в юдаизма) желанието се разглежда по много различен и дори противоположен начин.
Според тази традиция желанието е материалът, от който сме направени. Тя оприличава душата на празен съд, който се стреми да бъде запълнен, затова, да се борим срещу желанието, означава да се борим срещу душата. Следователно същността на духовната работа не е да преодолеем желанието, а да променим начина, по който запълваме празния съд на душата си. Правим това като преминаваме от желание за получаване (егоизъм) към желание за отдаване (богоподобие).
В тази традиция също се говори за три вида желания. Първият вид са телесните желани. Вторият вид са социалните. Третият вид са “желанията за наслада от сходството със свойствата на Твореца” . Лесно можем да видим подобията между първия и втория вид желания в будизма и кабала. Интересното за мен тук е промяната във формулировката на третото желание, което преминава от несъпротивление към страданието (към желанието да те няма и да не страдаш), към желание за творчество (защото ние и Творецът сме направени от един и същи материал).
Според кабала, ако човек може да усети пълнота в живота си от задоволяването само на първите два вида желания, той е обикновен човек.
Истинската същност на душата се появява едва когато удоволствието от телесните сетива, от човешките контакти и социалните дейности вече не е достатъчно, за да донесе чувството за удовлетворение, т.е. да “запълни” дупката на празнотата. И тъй като желанието на душата е същото като желанието на Духа, единственият начин за неговото удовлетворяване е чрез запълването й със светлината на Твореца (висшата светлина). С други думи, Творецът (богът) и творението (човекът) са много тясно свързани, защото са две страни на едно и също нещо – Душата е инструментът на Духа на земята.
- Целта на духовния път в Кабала е творчество с алтруистична цел – служене на човечеството.
Антропософията и „три различни вида души“
Разграничението между трите различни вида желания може да открие и в антропософията на Рудолф Щайнер. Той говори за “триединната душа”, която произхожда от астралното тяло, а именно астралното тяло е тялото на желанията.
Най-нисшата част на това тяло е “сетивната душа”, по средата е “разсъдъчната душа”, а най-висшата част е “съзнателната душа”. Според това коя от частите преобладава у човека, можем да открием три различни типа хора – сетивен, разсъдъчен и съзнателен тип.
С други думи, разграничението между различните типове хора произтича от тяхното доминиращо желание.
Доминиращото желание на телесния тип е да извлича удоволствие чрез сетивата на тялото си. Неговите емоционални реакции са груби и са изцяло под власт на афекта, ако не получи това, което иска.
“Когато един човек още е съвсем затънал в сетивната си душа, чувства се добре в нея, се случва например като се е нахранил добре, да се потупа по корема от удоволствие. Това е знак, че има все още прекалено силна сетивна душа” (СС 108, 21.11.1909).
Човекът, който е развил разсъдъчната част от душата си, е човек, който може да разсъждава върху преживяванията си и затова има по-голяма власт върху емоционалните си реакции. Неговият ум му помага да овладее първичните си инстинкти и реакции, както да овладее и опознае материалния свят. Огромните научни постижения, довели до подобрение на материалните условия на живота днес, се дължат именно на развитието на разсъдъчната част на душата.
“Детето, което се е изгорило, размишлявайки стига до мисълта, че огънят гори. Така и човекът не следва сляпо нагоните, инстинктите и страстите си, а размишлението предизвиква възможност, чрез която той да ги задоволи. Тук спада това, което наричаме “материална култура”. Тя се състои в служенето на мисленето на сетивната душа. Неизмерими мисловни сили са насочени към тази цел. Мисловната сила строи кораби, влакове, телеграфи, телефони и всичко служи в по-голямата си част за задоволяване на потребностите на сетивната душа… Когато един човек се намира дълбоко в разсъдъчната душа, той потвърждава една истина, като се тупа по гърдите (СС 108, 21.11.1909).
Най-късно се развива съзнателната душа. Тя се различава от разсъдъчната по това, че умът на доминирания от нея индивид се интересува основно от моралните ценности и смисъла на живота. Неговото основно желание е познанието за истината, но не научната истина, а истината като морална категория – това, което стои зад физическите закони на видимия свят и е истинската причина за неговото проявление.
Поведението на този човек се регулира от вярвания, които не произтичат от личните му предпочитания и антипатии. При този тип хора най-силно развито е етичното чувство, а егоизмът е трансформиран в аз-съзнание, свободно от себичност.
“При хората съзнателната душа засега е най-висшият и самостоятелен душевен член, но същевременно тя е и най-отделена от останалия свят. Човек, потопен в съзнателната душа, може да бъде най-самотен в душевния си живот, да се изолира от външния свят… Човек, който се намира дълбоко в съзнателната душа, се хваща за носа, когато разсъждава задълбочено над нещо (СС 108, 21.11.1909).
- Антропософията се самоопределя като духовна наука, чиято цел е да помага себепознанието на човека като духовно същество.
Гностическа перспектива върху желанието
В гностицизма делението на хората според доминиращия тип желание и способност за познание (гносис) е особено отчетливо. Съществуват три основни типа хора, всеки със своя доминираща ориентация към света: хилици (hylics), психици (psychics) и пневматици (pneumatics).
Хилиците (от гръцки hylē – „материя“) са хората, чиято природа е изцяло обвързана с материалния свят. Те намират щастие в задоволяване на телесните си нужди – храна, секс, сигурност и удобства. За тях реалното се свежда до сетивното и преходното.
Психиците (от psychē – „душа“) са ориентирани към по-фини желания – за човешка свързаност, любов, признание, морални принципи и социален смисъл. Те имат способност за вяра, търсят добродетел и ред в света, но не притежават пълния достъп до духовното познание. Щастието им произтича от реализиране на душевните стремежи.
Пневматикът (от pneuma – „дух“) е онзи, в когото живее искрата на Божественото. Той е устремен към вечните, нетленни неща – към познание на истинския Аз, към връзка с Духа и към служене на онова, което е по-голямо от него. Макар да обитава този свят, той не принадлежи на него; сърцето му копнее за реалност отвъд материята и времето.
- Целта на духовния път в гностицизма е чрез гносис — дълбоко, трансформиращо познание за божествения произход на душата — пневматикът да се освободи от оковите на тленния свят и да се завърне в своя истински дом: пълнотата на Божественото, наречена Плерома.
Желанието и трите етапа на въплъщение
Още една езотерична теория по разглежданата по-горе тема е, че доминиращото за човека желание се определя от различната възраст на душата. Разбираемо това разбиране произтича от вярата в прераждането на душите и по-специално от теорията за трите етапа на въплъщение на душата – инволюция, трансформация или еволюция.
Познанието на тази теория дава допълнително разбиране за разликите между трите вида желания, като ги поставя във времевия континуум. Лично на мен именно това знание в най-голяма степен ми помага да проявявам разбиране и търпение към хора, които преди време са ме взривявали отвътре с нещата, които правят или казват.
Основните идеи на тази теория са следните.
Доминиращото желание на младите души, намиращи се на етапа на инволюцията, е да се „закотвят в материята„. Затова тяхното съзнание е телесно ориентирано и животът не им предоставя големи изпитания.
Вторият етап – на трансформацията, обхваща хората, които са надраснали чисто телесните си желания и които са способни на рефлексия. Могат да размишляват върху различните аспекти на живота си, включително и върху собствената си противоречивост. Тези хора са доминирани от желанието за усъвършенстване – както на себе си, така и на света, в който живеят.
Третият етап – на еволюцията, обхваща най-старите души. Това са хората, чието съзнание е трайно доминирано от желанието за служене на цялото и осъзнаване на скритата взаимовръзка между всички хора.
- Основната цел на хората, намиращи се на етапа на еволюцията, е завръщането към Първоизточника.
Приложение в психотерапията
Към психотерапия се обръщат хората, страдащи от осуетяване на втория и третия тип желание – “психиците” и “пневматиците”. Съответно подходът за лечение при тях е е различен. На пръв поглед изглежда, че за първите са подходящи различните форми на така наречената “его-ориентирана психотерапия” , а за вторите – някоя от “духовно ориентираните психотерапии” (повече по тази в статията „Градинарство в добри и лоши времена„). На практика обаче нещата не са толкова изчистени и прости.
Има духовни хора (пневматици), които трябва да се учат да изграждат здрави его-граници, защото техният съд – земното им Аз, е с много тънки стени и не може да издържа на интензитета, който идва от по-дълбоките пластове на душата. За тях предизвикателството е да не бягат от страданието, породено от плътността и ограничението на живота в материята, както и да открият как творчески да реализират своята индивидуална форма на Земята.
Има душевни хора (психици), за които е дошло време душата им да премине към следващото ниво на развитие и да „вземе Завоя“ при връщането към Първоизточника. Те извършват противоположното движение – одухотворяване на желанията си и подчиняване на его-волята си на висшата воля.
Реалността на живия живот е сложна смесица от тези двете и се изисква огромна мъдрост да открием коя е нашата индивидуалната форма да обединяваме Земята и Небето вътре в себе си. В този случай може само да разчитаме на ориентири затова накратко ще повторя най-основното, което съм коментирала и на други места в сайта.
Его-ориентираните психотерапии помагат на човек да (1) осъзнае вътрешните си конфликти, (2) да интегрира отхвърлените части от личността си, (3) да излезе от манталитета на жертвата и (4) да поеме отговорност за живота си като изгради здрави его-граници между себе си и другите хора. В резултат на това себепознание той поема контрола на живота си и постига по-високи нива на психично здраве, пълноценен живот и лична удовлетвореност.
- Критерият, който определя дали ще се работи на това ниво на страдание, е дали проблемът идва от неадекватна съзнавана нагласа, липса на емоционална зрелост или неизлекувана травма в миналото. Ако това е случаят, промяната на преживяванията тук е в зоната на личния его-контрол.
Лечението на „третия вид страдание“ изисква съвсем различен подход, защото произтича от преживявания, идващи от по-дълбоките пластове на личността. Вътре в психиката се събужда фактор, който страда от плътността на живота в материята и безсмислието на малките човешки цели. Психологическата работа с това страдание неизбежно налага друг подход, защото човек има вземане-даване със сили, които не са негови лични.
Вместо лична сянка, която да интегрираме, имаме вземане-даване с колективна Сянка, с която да се борим и да алхимираме. Друга дума за същия този процес е трансформация. Колкото по-надълбоко навлизаме в дебрите на душата си, толкова повече свободата ни нараства, а личната ни его-воля намалява. Този парадокс е изобразен най-красноречиво в образа на божия син, увиснал на кръста на разпятието.
- В тази крайна точка на безсилие единствената свободна воля, която ни остава, е как реагираме, докато пием от чашата на живота, която понякога е твърде горчива.
Заключение
И така, третият вид желание е стремежът на Душата да се завърне към Първоизточника. Това желание обяснява всичко за психичната динамика, свързана с „третия вид страдание„, „интроверсията на либидото„, „вземането на Завоя“ и поемането по „Пътя обратно„.
А този път е на смаляване. На ограбване. На умиране и прераждане. Пътят обратно към единението с Цялото минава през врата, по-малка от иглено ухо. Затова същността на третия вид желание е готовността да не се бяга от екзистенциалното страдание. Все повече започвам да разбирам написаното от Юнг, че “страданието на човека не произтича от греховете му, а от създателя на неговите несъвършенства, парадоксалния Бог.” ( CW 18, Para 1681)
- Целта на този духовен път се нарича изкупление – желанието да обединим вътре в себе си двете лица на парадоксалния Бог и така да участваме в обновлението на общата ни душа, донасяйки повече мир и хармония и в света навън.
Камелия Хаджийска
Програмата 29 дни, посветена на психологическата работа с човешкото желание, е подходяща за хора, които преминават през процеси на духовна трансформация, която в същността си е трансформация на нашата желаеща природа. Тя помага да се разберат емоционалните реакции на две различни нива на интерпретация, които взаимно се допълват – емоционалната и духовната интелигентност (т.е. на нивото на второто и третото желание).
