За разликата между самосъжаление или самосъстрадание

Казват, че е добре да си поплачем, за да ни олекне, но това не се отнася до плача, породен от вторично чувство (виж статията за Първични и вторични чувства)- така нареченото самосъжаление. Докато неговата първична форма се отнася до чувството на дълбока болка от загуба и скръб, то в неговия псевдо-вариант вместо да усетим дълбочината на болката, усещаме несъгласието от това, че ни боли. И така попадаме в капана на самосъжалението. А най-интересното е, че това се случва въпреки че ни е изключително неприятно някой да се отнася със снизходителното чувство на съжаление към нас. Въпреки, че не обичаме някой да ни казва „горкият той“, ние подсъзнателно можем сами да казваме „горкият аз“ и с години да живеем в мъглата на самосъжалението.

Ако станем обаче по-осъзнати за тази на пръв поглед незабележима, но в действителност огромна, разлика между самосъжалението и самосъстраданието, ще можем да излезем от капана на несъзнаваните мисли за „това не е честно, аз не го заслужавам“, които подклаждат вторичните чувства на скърбене. Тогава ще си позволим да скърбим за житейската ни участ, за това, че светът и хората в него са толкова различни от това, което на нас ни се иска да бъде, но тази скръб няма да ограбва вътрешната ни сила, а дори ще я увеличава. Ще се чувстваме свързани със съдбата на милиони други хора, които като нас страдат от несправедливостите на живота и споделят екзистенциалната драма на човечеството.

Психотерапевтите поощрят изразяването на първичните чувства и не проявяват емпатия към вторичните чувства. Те знаят, че ако в основата на плача са мисли, които подхранват самосъжалението ( от рода на „горкият аз, не го заслужавам, не е честно, аз толкова много се старая и давам от себе си, а пък той/тя …“), това не помага. Само преживяването на първичните чувства, оставя след себе си усещането за лекота и освобождаване. Дейвид Гордън, юнгиански аналитик и автор на книгата за  „Съзнателно сънуване“, също пише за тази разлика:

„Хората често ми казват: „Когато съм тъжен и плача, имам чувството, че съм се върнал у дома, при истинската си същност.“

Именно такова е преживяването на състрадание към собствените си страдания.

Парадоксалното при скръбта се състои в това, че когато си позволим да изпитаме тъгата от загубата, без да се самообвинавяме, започваме да се чувстваме по-добре, а не по-зле. От моя личен опит и от опита на приятели и пациенти съм стигнал до извода, че преживяването на плача при депресия е истински мъчително, докато плачът при истинска тъга се усеща като парадоксално „хубаво нещо“.“

Дейвид Гордън

Както обикновено, когато става дума за себепознание, разграниченията за мен са особено полезни. Затова сега реших да споделя за разликата между двете форми на тъгуване за нещата, през които сме преминали в живота си и които по един или друг начин са ни наранили – самосъжалението и състраданието към себе си. Ако умеем да ги разпознаваме, ще знаем как да избягваме обезсилването от първото и преживяването на обичта към себе си във второто. Ще излезем от ролята на жертвата и ще се освободим от обезсилващите мисли на обвинението и самообвинението. Ще станем пълновластни господари на живота си.

Камелия