Казват, че е добре да си поплачем, за да ни олекне. Това обаче не се отнася до плача, породен от вторично чувство (виж статията за Първични и вторични чувства) – така нареченото самосъжаление. Докато неговата първична форма се отнася до чувството на дълбока болка (и скръб), породено от загуба, то в неговия псевдо-вариант, вместо да усетим дълбочината на болката, усещаме несъгласието от това, че ни боли. Така попадаме в капана на самосъжалението.
Иронията е, че въпреки че ни е изключително неприятно някой да се отнася със снизходителното чувство на съжаление към нас, ние точно това правим, когато се самосъжаляваме. Въпреки, че не обичаме някой да ни казва „горкият той/горката тя„, ние сами си казваме „горкият/горката аз“ и с години да живеем в мъглата на самосъжалението. Ако обаче разберем как изглежда разликата между тези две форми на отношение към нашето страдание, можем да излезем от капана на несъзнаваните мисли, които подклаждат вторичните чувства на скърбене. Тогава дори и да тъгуваме за житейската си участ, това няма да ограбва вътрешната ни сила, а дори ще я увеличава. Ще нараства и състраданието към милионите други хора, които също като нас страдат от несправедливостите на живота.
Психотерапевтите поощрят изразяването на първичните чувства и не проявяват емпатия към преживяването на вторични чувства. Те знаят, че ако човек се самосъжалява (има мисли от рода на „не заслужавам това, не е честно …„), емпатията не може да помогне. Само преживяването на първичните чувства може да доведе до чувството за облекчение и свободата да променяме живота си.
Дейвид Гордън, юнгиански аналитик и автор на книгата за „Съзнателно сънуване“, също пише за тази разлика:
„Хората често ми казват: „Когато съм тъжен и плача, имам чувството, че съм се върнал у дома, при истинската си същност.“ Именно такова е преживяването на състрадание към собствените си страдания. Парадоксалното при скръбта се състои в това, че когато си позволим да изпитаме тъгата от загубата, без да се самообвинавяме, започваме да се чувстваме по-добре, а не по-зле. От моя личен опит и от опита на приятели и пациенти съм стигнал до извода, че преживяването на плача при депресия е истински мъчително, докато плачът при истинска тъга се усеща като парадоксално „хубаво нещо“.“ Дейвид Гордън
Както обикновено, когато става дума за себепознание, разграниченията са много важнии. Ако умеем да правим разлика между позитивните и негативните форми на състрадание към себе си, ще се освободим от обезсилващите мисли на обвинението и самообвинението. Ще излезем от ролята на жертвата и ще станем пълновластни господари на живота си.
Камелия Хаджийска
