Ето и последните коментари на Мари Луиз фон Франц за края на историята за Амур и Психея, от които научаваме още важни неща за развитието на душата и въплъщението на любовта на Земята.
„В този краен трагичен момент Ерос слиза от Олимп и събужда Психея, а с помощта на Зевс в Отвъдното настъпва щастлив край. На Олимп Ерос може да се ожени за Психея и да има дете от нея, а Венера е омиротворена. Историята завършва внезапно с красив празник, хубаво забавление на боговете на Олимп. От човешка гледна точка Олимп означава несъзнаваното. Така цялата игра на съдбата изчезва. Има решение, но то изчезва; то е в несъзнаваното и не е интегрирано в човешката сфера. То остава висящо като отворен проблем.
Въпреки несигурния край на нашата история е ясно, че Психея е трябвало да отвори кутията, иначе Ерос не би дошъл да я освободи. В общи линии това е същият проблем, както в историята за Райската градина. Защото ако Адам и Ева не бяха изяли ябълката, ние все още щяхме да седим с дълги опашки и да се чешем по дърветата. Затова Католическата църква нарича вината на Адам и Ева felix culpa, което означава грях, довел до най-положителните последици. Всички подобни непозволени постъпки в приказките и митовете са felices culpae, защото в крайна сметка водят до по-висше съзнание.
Що се отнася до проблема за мазилото на красотата в женската психология, убедена съм, че този мотив не се отнася за женската психология. Жените имат други проблеми. Фризьорът, козметиката и всички тези неща наистина играят огромна роля в живота на жената, но те са свързани с части от нейната личност и със съзнателната ѝ социална личност, а не с това, което идва в решаващия преломен момент на дълбокия процес на индивидуация. Това мое мнение се потвърждава от факта, че проблемът с кутийката за красота не се среща в други фолклорни паралели, независимо дали са стари или нови. Така че имаме основание да приемем, че той е добавка от Апулей и илюстрира конкретно проблема с анимата.
Той обаче е проблем и за жените, тъй като отношението на anima на мъжа им влияе. В жената е инстинктивно желанието да изглежда така, както би искал да я види мъжът, който я обича. Тук няма съзнателно съобразяване. По определен начин към същността на женската природа принадлежи да носи до известна степен проекцията на обкръжението и да я изпълнява съвсем неосъзнато. Някои жени са много надарени по този начин и в нашата психологическа практика говорим за тях като за типове анима. Това се практикува дори от съвсем малки момиченца.
Едно момиченце иска шоколад, който не получава от майка си, защото не е полезен за зъбите му. Когато татко се прибере вкъщи, тя го дарява с абсолютно разтапяща, красива усмивка и казва: „Татко, само този път?“. Естествено той се разтапя, тъй като е уморен след работата в офиса и вижда момиченцето си едва вечер. Така тя получава от него всичко, което мама е забранила. Малките момиченца на три и четири години вече играят перфектно ролята на бащината анима. Това е инстинктивна реакция; но ако тя се превърне в навик, тогава се създава класическият тип на жената-анима.
Макар че съблазнителното отношение е съвсем нормално до определен момент, понякога такава жена се отказва напълно от личността си и играе само анима. Когато остане насаме в анализа с друга жена, тя ще се срине в купчина нищожност, защото сама по себе си е нищо. Тя не знае коя или каква е и каква би била, ако не представляваше анимата на партньора си. Тя заема, така да се каже, правото си на съществуване чрез носенето на проекцията на анимата на мъжа и се унищожава в собствената си женска личност. Но тогава мъжът злоупотребява с тази ситуация и идва моментът, в който жената знае, че като човешко същество трябва да заеме позиция и да се разграничи от проекцията на мъжа, който я обича, дори с риск да го разочарова или да наруши сериозно връзката.
Много жени нямат достатъчно любов, смелост или честност за това. Това е брачен проблем par excellence и е много труден за жените, които дълбоко обичат съпрузите си. Те не искат да рискуват връзката, а предпочитат да продължат да играят ролята и така отричат някаква инстинктивна истинност, която чувстват в себе си. По този начин те държат в несъзнаваното и мъжа, защото той никога не може да осъзнае своята анима, тъй като жена му винаги я представлява. Но ако един ден тя не прави това, мъжът трябва да си каже: „Тя е различна от това, което си мислех!„
Веднъж Юнг ни разказа как е открил съществуването на анимата. Една жена, от която много се интересувал, изведнъж се държала различно от това, което очаквал, и той бил дълбоко разочарован. Но вместо да избяга, както правят повечето мъже в такъв случай, той се прибрал вкъщи и се запитал защо, по дяволите, е очаквал тя да бъде различна! Тогава изведнъж осъзнал, че е носил в себе си образа на идеалната жена, или „каква трябва да бъде една жена„. И сега тази жена, от която се интересувал, не се държала по този начин. Това за него беше стъпка към осъзнаването на своята анима.
И така, ако жената винаги играе ролята на анима, образа, който се очаква от нея, тя пречи на мъжа да осъзнае вътрешния си образ, своята анима. Но тъй като жените знаят, че щом се държат различно от чувствените очаквания на мъжете, много мъже просто ще ги захвърлят, те естествено не искат да поемат риска. Такива жени изпадат в конфликт между собствената си вътрешна честност и риска от загуба на връзката; тогава започва заговорът.
Отварянето на кутията е felix culpa: Психея трябва да стане несъзнателна и Ерос трябва да я спаси. Ако мислите за Психея като за архетип на анимата и за Ерос като за архетип на анимуса, това е фино крайно обръщане на ролите. В човешкото царство мъжът обикновено полага усилия да ухажва жената, иначе има лека промяна на нормалните ценности. Много майчини момчета са твърде мързеливи, за да тръгнат след жена, но сами се залавят с някоя активна жена, което обикновено не е много успешно. Обикновено мъжът е този, който във видимия свят като его трябва активно да прокарва интереса си към жената.
В най-дълбокия смисъл, обаче, в Отвъдното царство на анимуса и анимата, много често това е Ерос, най-висшето анимусно качество на жената, което е логосът сперматикос – семенният дух на любовта. Французите, които знаят повече за тънкостите на любовта, имат един прекрасен начин да го изразят. Те казват: „Elle choisit celui qui devra la choisir“ („Тя избира мъжа, който по-късно ще избере нея„).
Лесно може да се случи така, че при първата си среща с даден мъж жената да знае по някакъв начин, че това е нейната съдба; тогава тя го е избрала. Нейният активен Ерос, нейният вътрешен пламък, е докоснал спящата му душа, което той може би открива пет години по-късно, макар че нещо в нея го е знаело през цялото време.
И така, Ерос е този активен, невидим принцип в жената. Юнг е казал, че ако жената наистина обича, до дъното на сърцето си, т.е. ако нейният Ерос наистина обича – а това е нещо, което тя не може да постигне с волята или егото си, или чрез заговори – тя може да получи всеки мъж. Това е нещо, което се случва с него като вътрешна съдба.
Психея изпада в предсмъртен сън и тогава Ерос идва да я спаси. Ерос, както отбелязва Меркелбах, е префигурация на Озирис, който се появява в последното посвещение на Луций-Апулей в края на книгата. Гърците отъждествяват Ерос с Озирис; всъщност за египтяните Озирис учи мъжете и жените на истинска взаимна любов. И Ерос, и Озирис са психологически символи на Аз-а.
Това божествено психично ядро на душата, Азът, се активира обикновено в случаи на крайна опасност. Ерос се появява отново само когато Психея е на края на възможностите си. Но тогава той я отвежда на Олимп, в света на боговете. Това е свързано с факта, че Ерос се появява в тази история като незрял младеж. Сякаш Луций все още не е страдал достатъчно, за да изпита вътрешно Аз-а, и сякаш все още не е достатъчно зрял за дълбокото религиозно преживяване, което се случва в края на книгата.”
Мари Луиз фон Франц, „Златното магаре на Апулей“
- източник: Amor & Psyche
Много съм получила от книгите на Мари Луиз фон Франц и затова с желание предадох нататък написаното от нея по тази толкова важна тема – любовта и как да я въплътим в живота. В случай, че сте пропуснали началото на историята, ето всички предишни статии по тази тема.
- Мари Франц: Въплъщението на Венера е въплъщението на бога от женската страна на развитието
- Ерос е Puer aeternus
- Първото спускане на Психея в несъзнаваното и символиката на лампата
- Първата задача на Психея – сортирането на семената
- Втората задача на Психея и златната вълна от диви слънчеви овни
- Третата задача на Психея – вода от ледения водопад на Стикс
- Четвъртата задача на Психея – кутийката с крема за красота от Персефона
Камелия Хаджийска
