Текстът на Мари Франц с психологическата интерпретация на историята за Амур/Ерос и Психея (виж статията за „Въплъщението на Венера„) продължава с анализ на връзката между Ерос и архетипа на „вечното дете„, т.нар. Puer Aeternus. Защото Ерос е Пуер Етернус и да знаем тази връзка помага страшно много, ако искаме да разберем откъде идват основните проблеми в нашите любовни връзки и партньорства.
Като начало е добре да се знае какво представлява архетипът на вечното дете, за който в аналитичната психология се говори чрез неговото латинско име – Puer aeternus за „вечното момче“ и Puella aeretna за „вечното момиче„. Дарил Шарп дава следното определение на този архетип:
„На латински „вечното дете“, термин използван в митологията за описание на едно дете-бог, което е малко завинаги; психологически той се отнася до по-възрастен човек, чийто емоционален живот е останал на юношеско ниво, обикновено свързан с твърде голяма зависимост от майката.
Пуерилният типично води условен живот поради страх да не бъде хванат от ситуация, от която не може да избяга. Съдбата му рядко е това, което той иска да бъде, и един ден той ще направи нещо за това – но все още не. Плановете за бъдещето се плъзгат във фантазии на това, което ще бъде, но не се предприема нищо за промяна. Той желае независимост и свобода, дразни се от ограниченията и намира непоносимо всяко притеснение.„
Дарил Шарп, „Лексикон“, с. 175
Както всеки архетип и този има позитивна и негативна страна, въпреки че по-често се коментират неговите негативни проявления, защото именно те са предмет на психотерапията. Особено отчетливо това се вижда в прекрасната книга на Мари Франц „Проблемът за Puer Aeternus„, която лично за мен е най-добрата книга, ако искаме да разберем какво представлява „майчиният комплекс“ в психиката на мъжа. Защото пуерилният мъж е непорастналото момче на мама и като такова то не е способно за истинска връзка с жена. Същото се отнася и до непорастналите момичета на тате. По тази тема е много писано, но за да опростя нещата, ще сведа основните характеристики на пуерилната личност (безотносително дали е мъж или жена) до три основни.
Първата и най-важната е съпротива към ограниченията и желание за свобода. Това обаче е свободата, разбирана в нейните детински форми – да си правиш каквото си поискаш. По отношение на връзките това се проявява като страх от обвързване, донжуанство, водене на временен живот. По отношение на работата – честа смяна на работните места или дълго време стоене безработен.
Втората, не по-малко важна, е мързелът. Тук отново можем да видим психиката на детето, което обича да играе, но не обича да се труди. Затова в момента, в който нещата станат трудни, то се отказва. На пуерилния човек му липсва вътрешната сила да надмогне трудностите, които неизбежно присъстват в живота на възрастния човек. А трудностите в партньорските взаимоотношения са неизбежни.
И с това е свързана третата характеристика – богат фантазен живот, в който човек си представя как някой ден той ще направи нещо специално и голямо, но не предприема стъпките да го реализира. Има много говорене, но без да се прави нищо. Въпреки че не всеки пуерилен индивид е отчетлив мегаломан, у всеки се наблюдава претенциозност и желание да е специален.
Може да се добавят още описания на този тип личност, който на външен вид изглежда възрастен, но вътрешно в себе си не е съзрял, но вярвам, че и това е достатъчно, за да се разбере какво стои в сърцевината на проблема – съпротива към болката, ограниченията, обикновеността. Вместо за „пуерилен“ можем да говорим за „незрял“, но в думата Puer има нещо, което лично мен много ме привлича, защото говори на езика на архетипите. Помага да разберем защо този тип личност е толкова широко разпространен и защо подобна емоционална незрялост е основната причина за проблемите в човешките взаимоотношения и интимните връзки – незрелият Ерос не е способен на изграждане на истински любовни връзки.
За да можем да изградим пълноценна връзка, ние първо трябва да съзреем. Имаме нуждата от другата противоположност – архетипа на стареца, чието латинско име е Senex. Едва когато обединим тази двойка противоположности в себе си, ще можем да проявим вътрешното си дете по един позитивен начин, а именно като жизненост, творческа нагласа към живота и игривост. С други думи, можем да проявим по позитивен начин вътрешното си дете, едва когато пораснем.
Вярвам, че подобно предварително разяснение ще ви е от полза при четенето на поредния откъс от анализа на Мари Франц за историята на Амур и Психея. И така:
„Овидий говори за Ерос като за puer aeternus. Това означава, че му придава най-високата вътрешна стойност. Станало е навик да се говори за puer aeternus, като под това се разбира момчето на майката, като за малко хомосексуално, идеалистично и неадаптирано, някой, който вероятно ще бъде артистичен и ще има мегаломански фантазии. Но като поставяме такъв етикет на един човек, забравяме, че използваме името на един бог. Това е името на гения – Ерос.
Той представлява феномен, който познаваме най-вече в негативния му контекст. Ако един мъж е майчино момче и живее така, сякаш е вечен, сякаш няма нужда да се адаптира към реалността и истинската жена, ако живее във фантазиите си за човек, който един ден ще спаси света или ще бъде най-великият философ или поет, той неправилно се идентифицира с фигурата на puer aeternus. Той е идентичен с бога и все още не е отделил его комплекса си от него.
Той все още не е израснал от архетипния фон, а пуерът е чиста деструктивност.
Такива момчета, които са заклещени в комплекса на майката, са абсолютно неоформени и колективната схема пасва на всички случаи. Когато изнесох лекция за случая puer aeternus, след това много хора дойдоха и казаха, че знаят кой е той, и бяха посочени много млади мъже. Аз обаче изнасях лекция по случая на човек, който никога не е бил в Цюрих. Просто характеристиките отговаряха на безброй много случаи.
Положителният комплекс на майката в частност представлява божествения син-любовник на Великата майка.
Двамата заедно играят ролята на богиня и бог, както Юнг я описва в първата глава на „Еон“. За младия мъж е голямо изкушение да остане с вечната майка и той се присъединява към нея като е вечният любовник. Те си помагат взаимно да останат извън живота и не се сблъскват с факта, че са обикновени човешки същества.
Синът не може да се отдели от майката и вместо това предпочита да изживее мита и ролята на младия бог.
Образът на Аз-а се появява не само като пуер, но често и като „мъдър старец„, но като пуер той е вечно млад и дава творчески импулс на човека, който му позволява да погледне на живота от друг ъгъл. Това може да се усети особено силно в стиховете на Гьоте. В „Западно-източен диван“ например поетът използва ислямския мистицизъм като външна форма: умореният старец вика млад роб да му донесе вино, а той говори на младежа с леко еротичен оттенък. Това е преживяване на Аз-а. Puer aeternus винаги носи усещането за вечен живот, за живот отвъд смъртта.
От друга страна, там, където има отъждествяване с puer, се открива неврозата на временния живот; това означава, че някой ден момчето се надява да стане важен човек. Такива младежи живеят в погрешна представа за безсмъртието, пропускайки тук и сега, което трябва да се приеме, защото именно то прави моста към вечния живот. Това е отрицателният аспект.
Ако обаче порасне и осъзнае, че трябва да се адаптира към реалността и да напусне рая на майката, тогава puer aeternus се превръща в това, което винаги е бил, в нещо положително: аспект на Аз-а. Ако не порасне, нито егото му, нито Азът са чисти, защото всичко е твърде замърсено. Егото е раздуто, т.е. то поема ролята на архетипа, а архетипът също не е свободен. Човекът приема ролята на бог и нещастието за него е, че става неадаптиран, болен и невротичен, а след това puer aeternus в аспекта на Аз-а също се заразява и се трови от контакта си с човешката природа.
Ако твърдим, че тази или онази фигура представлява Аз-а, това е донякъде неопределено твърдение, тъй като Азът има много лица.
Ерос би представлявал аспектите на креативността и жизнеността, както и способността да бъдеш завладян и да усещаш смисъла на живота, да се посветиш на другия пол и да търсиш правилната връзка, да можеш да се издигнеш над скуката на живота, да се вълнуваш религиозно, да търсиш собствения си светоглед, да подкрепяш другите хора и да можеш да им помагаш.
Човек, който срещне някого, в когото Еросът е жив, усеща тайнственото вътрешно ядро зад скромното му човешко его, защото в него има творчество, живот и жизненост. Човек, който е усвоил пуера, когато се занимава с даден проблем, ще го оформи по нов начин. От литературата се знае, че гениалните хора умеят да обсъждат проблемите от съвсем нови ъгли. В тях има източник на творчество, който е специфична проява на Аз-а.
В случай на положителен майчин комплекс младият мъж се идентифицира с puer aeternus и трябва да се откаже от тази идентификация. В случай на отрицателен майчин комплекс мъжът се отказва напълно от идентификацията с качеството puer aeternus. Той е склонен да бъде циничен и да не се доверява на собствените си чувства, нито на жените. Той е в състояние на постоянна сдържаност. Не може да се отдаде на живота и навсякъде усеща опасност.
Може да се каже, че в нашия роман Майло символизира този вид скъперничество, онзи, който не рискува нищо и който винаги вижда „змията в тревата“. Ето защо при човека с негативен майчин комплекс puer aeternus се превръща в много положителна вътрешна фигура, която трябва да бъде усвоена, за да може той да напредне от психическата си ограниченост и да балансира застиналото си отношение към живота.
Знаем, че Луциус иска да изследва отрицателния комплекс на майката и затова големият му проблем е puer aeternus, когото трябва да намери. За разлика от Луций, самият Ерос има положителен майчин комплекс. Той е инцестно зависим от Венера и поради това има известни затруднения да се ожени. Неговият проблем е точно обратен на този на Луций.
Не забравяйте, че отначало Ерос и Психея живеят щастливо обединени в мрака на далечен замък. Тя е щастлива, но не знае как изглежда съпругът ѝ. Ревнивите ѝ сестри научават за това скрито щастие и нареждат на Психея да вземе нож и да го убие, защото, казват те, той е змия или дракон. Трябва да се замислим какво представляват ревнивите сестри вътрешно в един мъж.
Ерих Нойман ги възприема като сенчести фигури на Психея. Ако ги приемем като проблем на жената, това е вярно; тогава сянката ѝ се проектира върху сестрите, които искат да разрушат щастливия ѝ брак с мъжа, когото обича. Ако го приемем като проблем на анимата, сестрите ще представляват негативния аспект на анимата. Нейната открояваща се характеристика е ревността, която би предизвикала отравяне на анимата чрез отрицателния аспект на майката. Чувствата, идващи от негативната майка, тровят вътрешния опит на живота.
Негативните сестри, които съсипват Психея, и двете са нещастно омъжени, тъй като са се омъжили за пари и власт, и очевидно представляват разрушителната страна на комплекса за власт, който унищожава всяка истинска чувствена връзка. Те символизират алчната, завистлива сила, ревността, притежанието и скъперничеството на душата, която не иска да се отдаде на вътрешно или външно любовно преживяване, заедно с неспособността да се откъсне от баналния аспект на живота.
Мъжът с положителен майчин комплекс не знае това, защото в съзнателното си поведение е склонен да се доверява твърде много на жените. Но ако човек го познава по-добре, открива, че някъде на заден план в чувствата му се крие тази недоверчива ревност. Когато има отрицателен майчин комплекс, мъжът ще бъде ревнив, недоверчив, притежателен и тревожен в поведението си към жените, но в несъзнаваното зад това той остава много наивен и срамежлив, само защото се страхува да разкрие прекалено много чувствата си.
Веднъж анализирах мъж с негативен майчин комплекс, който живееше с леля си. Тя беше истерична, ужасна стара жена. Историята беше наистина като от приказките. Тя го беше заключила до такава степен, че той дори не можеше да излиза от апартамента през деня. Трябваше да оправя леглата и да чисти пода, не му позволяваше да излиза и дори беше принуден да живее с нея сексуално. Това се случва през 1940 г. в Швейцария! Мъжът избягал от леля си, влязъл в анализ и говорел за всички жени като за проклети вещици.
След известно време той решил да се откаже от хомосексуалните си наклонности и възнамерявал да се свърже с млади жени. Но човек не може да избяга от подобен проблем със съзнателно решение, така че му се наложило да работи много повече. По някаква странна причина той ми се довери напълно още от първия ден, но по такъв нереален начин, че сърцето ми се сви. Питаше за значението на сънищата си и вярваше на всичко, което казвах. Бях притеснена, защото няма нищо по-потискащо от това да ти се доверяват повече, отколкото заслужаваш. Той не виждаше, че съм обикновен човек, а приемаше всичко, което казвах, за евангелие. Резултатът беше чудодейно излекуване: симптомите му изчезнаха за два месеца. За мен това беше странно и стигаше до границите на магията; тогава той изпадна твърде много в оптимистичната нагласа puer aeternus, обратната на негативния майчин комплекс. За щастие, след доста повече повече аналитична работа той наистина излезе от проблемите си.
Оттогава се научих да очаквам подобна реакция, знаейки, че там, където има негативен майчин комплекс, изведнъж puer aeternus ще се появи в божествена форма, божествена наивност, която не е на висотата на живота, какъвто е в действителност, или на жените, каквито са в действителност. След като е преминал от едното към другото, той е трябвало да израсне до средностатистическа нагласа и да се научи да влиза във взаимоотношения без пълно недоверие или безграничното доверие на малко момче.
Но аз не бих могла да направя нищо за него, ако злоупотребявах с властта си. Трябваше да изчакам и да избягвам всяка властова нагласа. Опитвах се от време на време да влагам малко скептицизъм в неговата доверчивост и когато му давах тълкувание на някой сън, го питах дали наистина вярва в него, опитвайки се да го накарам да бъде по-критичен и да се вслушва в собствената си преценка, вместо да казва винаги: „Да“.
В крайна сметка се случи така, че един ден той имаше остра нужда от мен. По това време имах грип и не можех да го видя. Това го шокира и той изведнъж видя, че съм обикновен човек, който дори може да се разболее. За пръв път разбра, че не съм божествен демон или богиня, а мога да получа грип, и това му подсказа, че трябва да порасне, че да остави всичко в моите ръце не е съвсем безопасно. Така че той се съвзе и започна да мисли за връзката си с мен и какво означава тя.“
- Източник: Amor & Psyche – Мари Луиз фон Франц, „Златното магаре на Апулей“
Следва продължение: Първото спускане на Психея в несъзнаваното и символиката на лампата
