След публикацията за това кой е истинският проблем, ето едно продължение в същия дух. И то е, че ако успеем да намерим кой е истинският ни проблем, след това откриваме, че всъщност той съдържа решението на наистина истинския ни проблем.
Звучи малко объркващо? Ето един пример, за да стане ясно.
В една от групите ми работихме с темата на една от участничките, която беше свързана с преживяването на безсилие от нейна страна да прости, за да приключи емоционално дадена връзка. В процеса на изследване стана ясно, че истинският й проблем е невъзможността да пусне контрола – и, съответно, да се отвори за свободния поток на любовта в живота си. Тя се съгласи изцяло, като потвърди, че точно това се опитва да направи от известно време – да пусне контрола и много иска да разбере как да го направи, защото не успява. Моят коментар тогава беше, че всъщност тя знае, защото вече го прави. Нейното преживяване на безсилие, което я измъчваше, всъщност не означаваше нищо друго освен практикуване на пускане на контрола! С други думи, безсилието, което беше възприемано като проблем, беше решението на истинския проблем – а именно на силната вътрешна тенденция в нея да контролира нещата.
Това имам пред вид като казвам, че проблемът е решението. В сайта вече има и други примери за това обръщане на гледната точка. Като например, когато проблемът е неспособността на човек да осъществи желанията си във външния свят, осуетените му желания. Това всъщност е решението, защото истинският проблем е твърде многото и твърде силни вътрешни желания, които първо трябва да бъдат одухотворени и овладени, преди да бъде използвана тяхната енергия за активност във външния свят.
За да разберете как изглежда това състояние при вас, просто си задайте два въпроса:
- Кое възприемам като проблем сега – кое е това, от което искам да се освободя и да го няма в живота ми?
- Какво е това, което то ме кара ме кара да правя? Т.е. кой би могъл да бъде истинският ми проблем, който в момента този проблем ми лекува?
Едно от направленията на психотерапията, които много харесвам, е гещалт-терапията. В книгата си „Гещалт-терапия. Отношение и практика на атеоретичния емпиризъм“ (оригиналното заглавие на книгата, която съм чела, е на руски), авторът Клаудио Наранхо пише:
„В Гещалт-терапията съществува отношение на уважение към болестта на човека, то е първично по отношение на ефективността на изменението. Това е парадокс, обаче психотерапевтичната дейност, обикновено разбрана като насоченост на уважение, в дадения случай се основава на нагласата за приемане на човека такъв, какъвто е той.“
Дълго време съм се опитвала да разбера в дълбочина това твърдение на Наранхо. Разбирах нагласата на уважение, но не разбирах как точно да включвам в това уважение и болестта на човека. Нали той е дошъл при мен, защото иска да му помогна да се освободи от проблема си? Когато започнах да виждам, че проблемът е решението, започнах да разбирам как работи този парадокс по отношение на постигането на психотерапевтичните цели.
Ако имате проблем с партньора ви – например той не се държи по онзи любящ и разбиращ начин, от който имате нужда, вижте какво това поражда у вас. Ако той изкарва най-тъмните чувства у вас, вашите най-дълбоки страхове и болка – това е истинският проблем, не неговото поведение! Той ви помага да осъзнаете своята емоционална зависимост, неспособност за здрави граници и манталитет на жертвата. Ако ги нямахте, дали щяхте така остро или болезнено да реагирате на това, което той прави?
Ако страдате от съмнение и сте объркан… Това е решението! Защото проблемът може да е, че твърде много вярвате на това, което четете или другите хора ви казват. Време е за развитие на здравословен скептицизъм към чуждото мнение или убедеността в собствената ви правота. Съмнението е единственият начин да отворим ума си към многообразието от теории и гледни точки.
Ако ви е трудно да искате – това е решението – да ви е трудно да искате! Защото вероятно искате неща, които идват или от едно незряло его, или са желания, породени от „трябва“… което пак е същото, … и което е истинският проблем. Защото, ако успеете да разберете какво наистина искате, усетите го с цялото си сърце и изчистите от всякаква себичност, ще установите, че нямате проблем с искането. Тогава нищо няма да може да ви спре да си вземете това, което искате! Проблемът е решението.
Ако ви е… Оставям да продължите вие тук. И да се опитате за погледнете по един творчески начин на проблема. Ако душата ви е привлякла този проблем към вас, вероятно той ви лекува от нещо? А това нещо винаги е някаква едностранчивост на съзнаваната нагласа или неразвита част на характера.
Проблемът е решението!
Камелия Хаджийска