След публикацията за това кой е истинският проблем, ето едно продължение в същия дух. То е, че ако успеем да намерим кой е този проблем, след това откриваме, че именно той съдържа решението на наистина истинския ни проблем.
Звучи малко объркващо? Ето един пример, за да стане ясно.
В една от групите ми работихме с темата на участничка, която се чувстваше безсилна да прости на приятеля си и да приключи връзката си с него. В процеса на психологическото изследване стана ясно, че истинският й проблем е невъзможността да пусне контрола и да се отвори за свободния поток на любовта. Тя се съгласи и потвърди, че точно това се опитва да направи от известно време – да пусне контрола. Че много иска да разбере как да пусне контрола, защото не успява. Моят коментар беше, че тя всъщност знае и дори го прави. Какво друго е нейното преживяване на безсилие, освен принудителна практика за пускане на контрола?
Това имам предвид като казвам, че проблемът е решението – безсилието, което беше възприемано като проблем, беше решението на истинския й проблем – желанието да става така, както тя иска.
Вече съм споделяла и други примери за подобно обръщане на гледната точка. Например, историята за жената, която постоянно попада на разочароващи връзки с мъжете, защото „когато иска нещо, го иска твърде силно„. Коментарът на Лиз Грийн за нея е, че „качествата, които трябва да развие, идват при нея под формата на ограничителни ситуации и незаинтересовани хора, които оставят емоционалните й нужди неудовлетворени.“
Едно от направленията на психотерапията, които много харесвам, е гещалт-терапията. В книгата си „Гещалт-терапия. Отношение и практика на атеоретичния емпиризъм„, Клаудио Наранхо пише:
„В Гещалт-терапията съществува отношение на уважение към болестта на човека, то е първично по отношение на ефективността на изменението. Това е парадокс, обаче психотерапевтичната дейност, обикновено разбрана като насоченост на уважение, в дадения случай се основава на нагласата за приемане на човека такъв, какъвто е той.“
Дълго време съм се опитвала да разбера това твърдение на Наранхо. Разбираема е нагласата на уважение, но как точно да включвам в нея и болестта на човека? Нали той е дошъл, за да му помогна да се освободи от нея? Разбрах, когато видях, че проблемът е решението.
Ето още няколко примера.
Ако страдате от съмнение и сте объркан… Вероятно това е решението. Истинският проблем може да е, че твърде много вярвате на това, което другите хора ви казват или сте твърде убеден в своята правота.
Ако ви е трудно да искате, вероятно това е решението. Има голяма вероятност да искате неща, които не произтичат от вашата най-дълбока същност. Ако успеете да разберете какво наистина искате, усетите го с цялото си сърце и изчистите от всякаква себичност, ще установите, че нямате проблем да си поискате.
Ако ви е… оставям на вас да продължите. Напишете какъв е проблемът, който ви измъчва, и се опитайте да откриете от какво точно ви „лекува„. По правило това винаги е някаква едностранчивост на съзнаваната нагласа или неразвита част на характера.
Проблемът е решението.
Камелия
