„Доверието, вдъхновението и ангажираността представляват душата на организацията, но твърде често тя е погребана и пренебрегвана. Разликата между познанията ни за този аспект на хората и задълбоченото ни разбиране на финансовия капитал е впечатляваща.“ Линда Гратън
Да, организацията наистина има душа. Тя е съставена от душите на всички тези хора, които работят в нея и които имат своите чувства и мисли, тревоги и страхове, копнежи и мечти. Тя е нещо толкова живо, че е изумително как този факт продължава да се пренебрегва от повечето ръководители в съвременния свят. Всички ние имаме усещане за душата на един екип, фирма или компания, макар и не винаги да можем да го артикулираме ясно с думи. То разпознава дали там цари бюрократизъм и отчуждение, или свобода и загриженост към човека. Чрез него разбираме дали там е приятно да се работи или не.
Въпреки че в съвременния свят все още преобладават бездушните организации, това не означава, че и в бъдещето ще продължава да е така. А душата на организацията – тя е израз на нейната фундаментална човечност:
„Ние действаме във времето, търсим смисъл, имаме душа – това са принципите, върху които е изградена фундаменталната човечност на организациите. Да се отричат, означава да се създават организации без надежда, вдъхновение или вълнение. Да се признават, означава да се внесе в тях творчество и вдъхновение”. Линда Гратън
Камелия
