Съдба и характер са две имена на един и същ принцип

Животът, изглежда, има дразнещ начин да прави така в онези сфери, в които сме неуравновесени. Именно това има предвид Новалис, че характер и съдба са две имена на един и същ принцип.“

Лиз Грийн

Това е коментарът, който Лиз Грийн в анализа на рождената карта на жена, която цял живот попада в ситуации на разочароващи връзки с мъже, които оставят емоционалните й нужди неудовлетворени. И добавя:

„Тя е неподвижен знак затова й липсват гъвкавост и способност да се огъва под напора на вятъра. Представата й за живота е наситено романтична и когато иска нещо, Барбара го иска много много силно; тя няма благосклонно да възприеме, когато я възпрепятстват… Качествата, които трябва да развие, идват при нея под формата на ограничителни ситуации и незаинтересовани хора, които оставят емоционалните й нужди неудовлетворени.“ 

В дадения случай характерът на Барбара привлича определени събития в живота й, които, поради техния неподатлив на субективен контрол характер, можем да наречем Съдба. За мен е особено интересно да разглеждам взаимовръзката между тези двете, защото ние обикновено виждаме едното или другото, но

само във разпознаването на връзката между тях можем да разтълкуваме нишката на своя живот.

Така, в търсенето на качествата, които душата ни е избрала да развием, може да открием смисъла на житейските обстоятелства в живота ни, или обратното – докато се вглеждаме в  нещата, които ни се случват в живота, да разберем какво трябва да променим в нашия характер. Тогава много отчетливо можем да видим, че събитията от външния свят, които наричаме Съдба, буквално ни принуждават да предприемем промените в нашия характер, ако искаме да продължим напред.

Едно от любимите ми занимания е да разпознавам смисъла на житейските обстоятелства в живота от гледна точка на душевните нужди от развитие на Цялостната личност. Ако и вие намирате ценност в това занимание – споделеното по-горе е едно насочване как бихте могли да се ориентирате в този на пръв поглед не толкова ясен процес. А, ако имате нужда от история, която да илюстрира с пример това, за което се говори, и заедно с това да бъде вдъхновяваща – прочетете статията на Иво Иванов за живота на бореце Рулон Гарднър „На върха на пръстите“ . По някаква много интересна синхроничност тя ми беше изпратена същия ден, в който подготвях тази публикация. В нея връзката между съдба и характер няма как да не бъде объркана!

Камелия