„Депресията е истината на тялото, точно както смислеността е истината на духа. Едното не изключва другото. Изглежда сякаш животът, подобно на Янус, има две лица.
В духовните вярвания и дисциплини има истина. Не твърдя, че няма. Но в депресията също има истина. Подозирам, че трябва да възприемем и двете истини. В противен случай депресията е винаги плашеща – независимо дали е нашата собствена или чужда. Има истина в схващането, че животът е безсмислен и в крайна сметка всичко е тленно; факт е, че един ден всички ще умрем и досега никой не е успял да демонстрира по какъвто и да било прагматичен начин съществуването на духа след смъртта. До известна степен е вярно и това, че ние в края на краищата сме сами, затворени в отделното си тяло и психика; и преживяването на универсално единение е субективно състояние, може би дори субективна илюзия, а не физическа действителност. По подобен начин безсмъртието е субективно преживяване, а не емпиричен факт.“
Лиз Грийн, Динамики на подсъзнание, т.2
За мен търсенето на смисъл, истината на духа, е основната истина. Знам, че именно намирането на смисъл ми е помагало да се справям с трудните ситуации в живота си, без това да става за сметка на омекотяването в сърцето. И ето че сега тази мисъл докосна нещо в мене. Тази истина може да е най-важната, но не е единствената. Сещам се за думите на Ошо, че дори вярата в Бога може да се превърне в средство за бягство от болезнените реалности на нашия живот и самотата. А когато вярата в Бог я няма, за да ни утешава, остава другата истина – истината за тялото.
Истината за тялото е истината, която депресира, срещайки ни с реалността на собствената ни нетрайност, тленност, уязвимост и крехкост. Затова в теорията на Мелани Клайн депресивната позиция се разглежда като израз на психично здраве, а в очите на мъдреца, казват, че винаги има и малко тъга. Ако обаче си позволим да видим тази истина, ако преминем през чернилката на депресията осъзнато, ще стигнем и до истината на Духа. И тя, според алхимиците, е, че Богът има нужда от човека, за да довършва творението си, че той има нужда от неговото преходно тяло, за да смесва противоположностите в него и да поражда златото на третото съзнание – безусловната любов.
Камелия
