Много често жените са разпъвани вътре в себе си на кръст – дали да покажат чувствата си на мъжете, които ги ядосват, или да не ги покажат, да ги задържат у себе си. За съжаление няма един-единствен правилен отговор. И двата са верни. И двата са лъчите на справедливото слънце, което е справедливо именно защото грее и в двете посоки. Сега споделям само за единия от тях, за който се разказва в книгата на Мари Луиз фон Франц „Котката  – приказка за избавлението на женското начало“ . Въпреки че тази дилема е представена като типична за жените, аз смятам, че тя е също толкова актуална и за другия пол.

В нея авторката анализира символното значение и интерпретация на различните елементи от румънската приказка „Котката„. Един от тях е гръмотевичната буря, която помага на главния герой да види двореца, където живее омагьосана бъдещата му невеста. Въпреки че връзката между гръмотевичната буря и избухването на афекта е очевидна, не толкова очевидно е, че често пъти подобно избухване е носител и на инсайти. По този повод Мари Франц пише:

„Обикновено когато човек е в ужасно емоционално сътресение, внезапно получава прозрения. Те вървят заедно.“ с. 94

След което задава въпроса:

„Как това се свързва с котката, тъмното женско начало? Какво трябва да правят жените, за да помогнат на мъжете да се развиват?“ с 94

И отговаря като разказва една друга приказка:

„Имам една любима приказка за племето хопи, което някога живяло под земята, докато постепенно се появил проблемът пренаселеност. Мъжете хопи не направили нищо, но жените хопи станали толкова нетърпими, че хопи решили да се изкачат едно стъпало по-високо. Всичко тръгнало добре, но отново се получило пренаселване и мъжете пак не предприели нищо. Те щели така да продължат завинаги, ако жените не станали толкова невъзможни, ако не правели сцени от сутрин до вечер. Тогава мъжете се раздвижили. Това все още е така.“

Това е финалният й коментар:

„И затова доктрината за дамата, която не трябва да повишава глас, а трябва да прилича на Дева Мария, остава съпруга си спящ за неговата анима. Ако тя не прави от време на време бури, той просто не се събужда, просто не вижда.“ с.95

Спомням си за моя клиентка, която ми разказа, че се е опитвала с всички сили да овладее силните си емоции, които бушували по повод на закъсняващия й съпруг). Накрая почти успяла, а той се обърнал към нея и й казал с раздразнение, че прилича на английската кралица. Хладното й поведение се усещало още по-неприятно от показването на автентичния афект.

Добре да се научим да удържаме силните си емоции. Това е много важна част от съзряването. Но също така е добре понякога да правим и точно обратното. Дори и вътрешното ни възпитание да ни уверява, че е по-добре да сме милосърдни като Дева Мария, има моменти, в които трябва да се развилнеем. Да изпуснем парата. Да хвърлим по някоя и друга гръмотевица. Да изразим „дивата жена“ в себе си. Подобно на котката, вътре в нас има една много независима част, която не може да търпи „пренаселването“ до безкрай. И е добре да си покаже ноктите. В името на прогреса. Същият, който е помогнал на племето хопи да излезе да живее над земята.

Пренаселването на вътрешното ни царство с твърде много неизразени чувства е знак, че е време за прогрес. Дошло е време мъжката част да предприеме някакви действия за подобряване на положението.

Мисля, че това се отнася, както за жените, така и за мъжете.

Проверете дали не е време за една малка освежаваща връзката ви буря. Въздухът след това е толкова свеж!

Камелия