„Някои духовни търсачи погрешно разбират процеса на освобождаване на егото от всички негови „притежания“ като убиването или унищожаването на егото.
Както оцеляването е първичният инстинкт на цялата природа, така и егото ще се опита да оцелее на всяка цена. Ако го заплашите, няма да успеете да изпълните своята духовна цел. Ако го оставите да гладува безразборно, няма да успеете. Вие, душата, имате нужда от съдействието на своето его. Проблемът не е в притежаването на его – вие няма да можете да осъществите себе си без него – а в начина, по който се отнасяте към него по своя духовен път.
Докато егото не се превърне във ваш приятел и съюзник, то е като дете, отгледано с полуфабрикати. Не можете да насилите егото си да яде здравословно за една нощ. Крайната цел на вашето его е да бъде вашия носител към свободата и Бог. И вие трябва да го отучите от диетата на полуфабрикати, да го накарате да пости, за да се очисти от токсините, и да го храните с истинска „духовна храна“. Запомнете, че егото е самоопределящата се интелигентност на вашето съзнание. Докато не го храните правилно с мъдрост, родена от опита, то не може да се отъждестви с духа. Колкото повече се учите да действате като своя духовен Аз, вместо да зареждате със сила капризите на егото, толкова повече ще му помагате да се освободи и да го превърнете в своя носител към истинската духовна свобода.“
Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“, с. 143-144
Това е поредната публикация в този сайт за егото. Въпреки това не се тревожа, че тя повтаря казаното преди това, защото всеки нов нюанс в разбирането на тази най-важна за хората, поели по пътя на духовността, тема – темата за битката между егото и Духа, е от голяма полза. Както многократно е писано в този сайт, лечението на нашите психични проблеми е много различно, ако подхождаме към тях от перспективата на его-ориентираната психотерапия или когато прилагаме към тях психотерапията, отчитаща вечната същност на нашето най-вътрешно същество – душата ни. Когато говорим за духовен подход към нашите психични проблеми, разбирането за битката между егото и душата ни е в сърцевината на разбирането на произтичащото вътре в нас.
Затова за мен е от изключителна важност да видим естеството на тази битка по начин, който носи яснота и решения. Написаното в книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа“ според мен най-добре осветява тази тема като описва много подробно прехода от живот, основан на егото, към живот, основан на сърцето. В книгата на Майкъл Тамура „Отговорът си ти“ се говори за същото, макар и с други думи. В нея се дава една много проста и същевременно изчерпателна от гледна точка на душевните ни процеси дефиниция за това какво всъщност е егото:
„Моето виждане за егото в неговата най-чиста същност е основната, идентифицираща самата себе си интелигентност на съзнанието.
Когато човешката душа се е формирала като искра от Бог, това его в душата се превърнало в „съзнание за себе си“, отделено от цялото на осъзнатостта. Когато завършим своята цел да оформим това его с мъдрост, така че да може да се обедини с целостта на нашата същност, то става цяло и познава себе си като Аз от цялото. Както е казал Исус: „Аз съм Бащата и Бащата е в мен“.“
Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“, с. 135
Да оформим това его с мъдрост, така че да служи на душата ни, за мен е най-ценното послание от книгата на Тамура. Става дума за последователни усилия, в които ние подхранваме ума си с идеи, които ни помагат да видим По-голямата картина на своя живот и така да открием смисъл в него, надхвърлящ ограниченията на конкретната ни физическа самоличност. След това можем да продължим да използваме тази самоличност, за да изразяваме себе си на Земята, но без да се идентифицираме с нея. Едва когато нашият ум-его започне да се идентифицира с вечната творяща същност на Духа, от която сме произлезли, вече знаем, че преходът по предаване на властта от егото към душата е извършен. Тогава спокойно можем да продължим да казваме „Аз“, но зад това „аз“ ще стои единствено „съзнаващата себе си интелигентност“. Да гледаме на егото по този начин ни предпазва от грешката да изхвърлим бебето заедно с мръсната вода. Бебето не само остава, но и грижите ни за него се променят – вече не го храним с полуфабрикати, а с подкрепяща духовното ни самоосъзнаване храна.
Ако споделеното от Майкъл Тамура идва при вас по принципа на синхроничността може би е, за да ви напомни, че егото не е ваш враг, а ваш съюзник – нещото, без което не можете да осъзнавате сами себе си. И най-доброто, което можете да направите за него, е да му помогнете да се идентифицира с нещо по-голямо от това, на което то е научено, че е. В крайна сметка егото е нашето умствено тяло и като такова е неутрално – то просто възприема гледната точка, която ни помага да се почувстваме по-добре. Идва един момент в живота ни, когато единственият начин да се почувстваме по-добре, е да се идентифицираме с нещо по-голямо от нас самите. Някои го наричат Бог, други Живот, Съдба, Енергия … Както и да го наричате вие, то е по-голямо от силата на индивидуалната ни воля. И само предаването на его-желанията на Неговата воля ни помага да продължим напред.
Камелия
