„Някои духовни търсачи погрешно разбират процеса на освобождаване на егото от всички негови „притежания“ като убиването или унищожаването на егото.
Както оцеляването е първичният инстинкт на цялата природа, така и егото ще се опита да оцелее на всяка цена. Ако го заплашите, няма да успеете да изпълните своята духовна цел. Ако го оставите да гладува безразборно, няма да успеете.
Вие, душата, имате нужда от съдействието на своето его. Проблемът не е в притежаването на его – вие няма да можете да осъществите себе си без него – а в начина, по който се отнасяте към него по своя духовен път.
Докато егото не се превърне във ваш приятел и съюзник, то е като дете, отгледано с полуфабрикати. Не можете да насилите егото си да яде здравословно за една нощ. Крайната цел на вашето его е да бъде вашият носител към свободата и Бог. И вие трябва да го отучите от диетата на полуфабрикати, да го накарате да пости, за да се очисти от токсините, и да го храните с истинска „духовна храна“.
Запомнете, че егото е самоопределящата се интелигентност на вашето съзнание. Докато не го храните правилно с мъдрост, родена от опита, то не може да се отъждестви с духа. Колкото повече се учите да действате като своя духовен Аз, вместо да зареждате със сила капризите на егото, толкова повече ще му помагате да се освободи и да го превърнете в своя носител към истинската духовна свобода.“
Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“, с. 143-144
Има автори и духовни учители, които говорят за егото като враг и това за дълго време е пораждало объркване в мен. Затова с желание споделям написаното по тази важна тема от Майкъл Тамура. А тя е важна, защото се отнася до взаимодействието между двете части на нашия Аз – емпиричната/земната личност, която начираме „его“ и безсмъртната и вечна част, която наричаме „душа“.
Творчеството в живота ни се осъществява благодарение на правилното взаимодействие между тези две части. Именно това е основната идея на Памела Крибе, която също говори за егото като инструмент на душата. Написаното в нейната книга за първи път ми помогна да погледна по друг начин на „тоя враг“, както и да разбера какво означава преход от „живот, основан на егото“, към „живот, основан на сърцето“.
Написаното от Майкъл Тамура още повече затвърди това ново разбиране.
„Моето виждане за егото в неговата най-чиста същност е основната, идентифицираща самата себе си интелигентност на съзнанието.
Когато човешката душа се е формирала като искра от Бог, това его в душата се превърнало в „съзнание за себе си„, отделено от цялото на осъзнатостта. Когато завършим своята цел да оформим това его с мъдрост, така че да може да се обедини с целостта на нашата същност, то става цяло и познава себе си като Аз от цялото.
Както е казал Исус: „Аз съм Бащата и Бащата е в мен“.“
Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“, с. 135
Именно в разбирането как да оформим своето его с мъдрост, така че да служи на душата ни, виждам най.ценното в книгата на Тамура. Едно от най-важните действия в тази посока е да подхранваме своя ум с идеи, които ни помагат да видим „по-голямата картина„. След което чрез връзката си с нея да открием смисъл, надхвърлящ ограниченията на конкретната ни земна самоличност.
Подобни усилия довеждат до промяна на нашия его-ум, който престава да се идентифицира с преходните неща от света на материята, и вместо това да извлича своята ценност от вечната творяща същност на Духа, от която е произлязъл. Когато това се случи, преходът по предаване на властта от егото към душата е извършен. Ние продължаваме да казваме „аз“, но зад това „аз“ ще стои единствено „съзнаващата себе си интелигентност„.
Когато гледаме на егото по този начин сме предпазени от грешката да изхвърлим бебето заедно с мръсната вода. Вместо това запазваме бебето и променяме начина, по който се грижим за него. Вместо с мисли, които го карат да се страхува, започваме да го храним с мисли, които водят до разбиране. Това разбиране на свой ред води до доверие в скритата интелигентност на Цялото, част от което е и то самото.
Страхът започва да се разтопява, идва радостта от творчеството.
Камелия
