Егото като инструмент на Душата

В духовната литература често се говори за разликата между Егото и Душата – двете части на човешкия Аз. В някои текстове земният ни Аз/ т.е. Егото, се обявява за основен враг на духовното развитие, но подобна гледна точка поражда объркване и дори може да навреди, защото, заедно със защитните стратегии за получаване на удовлетворение на Егото, основани на страха, се отхвърлят и неговите позитивни функции. А те са, че именно земният ни Аз е център на индивидуалността и е източник на съзнание за границите между нас и другите, между личните и трансперсоналните нива на психиката. Всъщност, без изградено здраво его, т.е. без съзнание за здрави граници и развит вътрешен наблюдател, всяка духовна практика, която отваря достъп до преживявания от света на архетипите, става силно опасна. Тя води до психоза, защото т.нар. инфлация на Егото е резултат на слабо развито, а не на силно его.

Затова проблемът с Егото не е, че го имаме, а че го използваме неправилно. Неправилно в дадения случай означава да подчиняваме на неговата воля импулсите на Душата, а не обратното – земната ни самоличност да бъде инструментът, с който душата реализира своите импулси във външния свят. За разликата между искам и нуждая се като разлика между желанията на егото и на душата пише и Керъл Пирсън в прекрасната си книга „Да събудиш героите в теб“, но за мен лично най-голяма яснота в разбирането на разликата между тези двете във връзка в духовната еволюция на човечеството дойде от книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа„:

„Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.

За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”.  Когато действа в балансирани ситуации, то  е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.

Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.

Настоятелно препоръчваме в ежедневния живот да изобличавате вашите собствени действия, мотивирани от желание за власт и контрол.

Опитайте се да наблюдавате колко често ви се приисква да подчините вещи или хора на вашата воля, дори ако правите това в името на благородни цели. Колко често се чувствате раздразнени, ако нещо не върви според вашите желания? Важно е да осъзнаете, че зад нуждата да контролирате винаги стои страхът да не изгубите контрола. Така че се запитайте: какво рискувате, ако отпуснете контрола, ако освободите нуждата от предвидимост? Кой е най-дълбокия ми страх?

Цената, която плащате за това да държите всичко „под контрол”, е напрегнато и ограничено отношение към живота.

Когато се осмелявате да живеете според вътрешното си вдъхновение и правите само онова, което ви носи радост, това ще сътвори в живота ви един естествен ред. Ще се чувствате релаксирани и щастливи и без да изпитвате нуждата да променяте потока на живота. Това означава да живеете без страх – да живеете, изпълнени с доверие към онова, което ще ви поднесе животът. Можете ли да го направите?”

Ченълингите на Йешуа, Памела Крибе

В юнгианската анализа обратното на любовта е желанието за власт. Според дон Мигел Руис, обратното на любовта е страхът. На практика обаче това е едно и също – страхът, който не е необлагороден от по-висши намерения, неизбежно води до поведение с цел контрол и власт. Земната част от Аза ни е изградена от изградена от идентичности и привързаности, които са феномен от света на преходното. В този смисъл тя е изградена от страх. Ако със съзнателната си нагласа не вземем решение да се справяме със страховете си по един нематериален начин, т.е. първата ни грижа да е грижата за нашите ценности и тяхното въплъщение в живота, ние ще справяме със страховете си по материален начин. А това означава нищо друго освен поведение, основано на желание за контрол и власт.

Вероятно става ясно защо его доминираното мислене е враг на любовта. Както и защо едва след като се доверим на по-дълбокия смисъл на Живота се отваря вратата към истинската връзка с другите хора и със себе си.

Камелия