Какво е логотерапията?

Логотерапията е метод на психотерапия, създаден от австрийския психиатър и невролог Виктор Франкъл, според когото търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и, когато тя не е задоволена, човек страда.

За да опише спецификата на този процес от гледна точка на разликата от другите видове човешко страдание, Виктор Франкъл въвежда  няколко понятия: „воля за  смисъл“, „екзистенциална фрустрация“, „ноогенна невроза“, „ноодинамика“, „екзистенциален вакум“.

За да стане ясно какво те представляват е добре да се поясни, че терминът „екзистенциален“ се отнася до човешкото съществувание и до неговия смисъл – както общ за всички хора, така и на своя собствен живот.

„Волята за смисъл“, която е другото основно понятие в логоанализата, се отнася до нуждата от намиране на смисъл в своя собствен живот.

Тъй като тя е базисна човешка нужда, когато ние не можем да намерим удовлетворителен отговор за смисъла на собствения живот, ние страдаме от така наречената ноогенна невроза“. Тя е различна от традиционната „психогенна невроза“, която е израз на конфликти между различни съдържания на несъзнаваното (или между инстинктивната част на психичния ни апарат и на съзнателната ни нагласа), по това, че не е породена в психологическото измерение на човешкото съществуване, а в „ноогенното“, т.е. специфично човешкото измерение, както го определя логоанализата. По-конкретно това означава, че конфликтът не е резултат от противоположните желания на инстинктивната част и съзнателната ни нагласа (както е в психоанализата), а е продукт от напрежението между това къде се намира човек и къде би искал да бъде. В този смисъл той не води до личностна патология , а е израз на здравословно желание за постижения. Както пише Франкъл,

Не всеки конфликт е непременно невротичен; в известни граници конфликтът е нормален и здравословен. В този смисъл страданието не винаги е патологичен феномен. То може да бъде по-скоро човешко постижение, отколкото синдром на невроза, особено ако израства от екзистенциална фрустрация.“

Авторът на логотерапията по време на Втората световна война е бил в три концентрационни лагера, където загубил своите родители, брат си и бременната си жена. Преди да преживее лично кошмарите в лагерите той вече е бил написал книгата си, в която представя своя нов метод на психотерапия, но ръкописът на книгата е конфискуван от нацистите и именно идеята да възстанови този ръкопис е била едно от нещата, които придали смисъл да устои в лагерите и му помогнали да преживее събитията. Това, което му се случва по време на живота в концентрационните лагери, още повече засилва убежденията му в основните принципи на логотерапията.

„Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше:

„Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“

В тези думи виждам мото, което остава вярно за почти всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане свидетел как най-способни за оцеляване бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача.“ В. Франкъл

И така, според логотерапията първичната мотивация в човешкия живот е волята за смисъл. Не – желанието за удоволствие и адаптация към външния свят, както е в психоанализата, нито волята за власт, както е в Адлеровата психология, а тази базисна нужда човек да открие неповторимия и уникален само за него смисъл на своя живот. Логотерапията е един от психотерапевтичните методи, към които изпитвам естествено влечение и дълбока свързаност и сега с удоволствие ви го представям като възможност да се запознаете с още един от методите за лечение на човешката душа. Знам, че за хората с духовни интереси може да се окаже, че това най-подходящият метод на лечение.

Това е така, защото страданието, през което преминават, е породено не толкова от трудности в адаптацията към околната среда, колкото от фрустрираната воля за смисъл. Истинско облекчение е да знаеш, че невротичността, която изпитваш, се дължи на напрежението между там, където си, и там, където би искал да бъдеш, а не от конфликта на инстинктивната част и съзнателната ти нагласа.

„Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него.

Човек не се нуждае от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноодинамика“, т.е. екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъществен, а другият – човекът, който трябва да го осъществи. И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите по-здраво се сцепват помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранят психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страхуват да създават разумно по сила напрежение чрез преориентиране към смисъла на човешкия живот. “

Виктор Франкъл

Нека тази публикация да е един от ориентирите за хората, които ще участват в семинара в края на следващата седмица на тема „Между стимула и реакцията“. Едно от нещата, които стоят между стимула и реакцията, е именно волята за смисъл, а дискомфортът, за който говоря като „зоната на осъзнаване“, е същото това „напрежение на осъществяването на смисъла“. Всички цитати по-горе са от книгата му „Смисълът в живота. Увод в логотерапията“. Препоръчвам ви я!

Камелия