„Екзистенциалният вакуум се проявява главно със състояние на отегчение. Сега можем да разберем Шопенхауер, когато казва, че човечеството очевидно е осъдено вечно да се колебае между двете крайности на превъзбудата и скуката. Действителен факт е, че сега отегчението причинява и със сигурност поставя пред психиатрите повече проблеми за разрешаване, отколкото превъзбудата. Тези проблеми стават все по-сериозни, тъй като нарастващата автоматизация вероятно ще доведе до огромно увеличение на неангажираното в работа време на средния работник. За жалост мнозина от тях няма да знаят какво да правят с цялото новопридобито свободно време.“
Виктор Франкъл, „Смисълът в живота“
Вътре в нас има една Дупка. Тя е там през цялото време, но докато не преживеем това, което Виктор Франкъл нарича „екзистенциален вакуум“, не можем да я видим.
Преди да имаме преживяването на преситеност и отегчение, на чувството да ти е тъпо без причина, ние сме пълнили тази дупка с различни активности и развлечения от външния свят. Един ден обаче разбираме, че тя не може да бъде запълнена. Тогава я виждаме. И разбираме, че тя е вратата към смъртта.
Въпреки че първоначално срещата с тази Дупка е много болезнена, ако започнем да я пълним с извличането на смисъл в живота ни от връзката ни с нещото, което не умира, празнотата постепенно започва да се променя. И се превръща в чувство за пълнота, което не е от този свят.
