Екзистенциалният вакуум

„Екзистенциалният вакуум се проявява главно със състояние на отегчение.

Сега можем да разберем Шопенхауер, когато казва, че човечеството очевидно е осъдено вечно да се колебае между двете крайности на превъзбудата и скуката. Действителен факт е, че сега отегчението причинява и със сигурност поставя пред психиатрите повече проблеми за разрешаване, отколкото превъзбудата. Тези проблеми стават все по-сериозни, тъй като нарастващата автоматизация вероятно ще доведе до огромно увеличение на неангажираното в работа време на средния работник. За жалост мнозина от тях няма да знаят какво да правят с цялото новопридобито свободно време.“

Виктор Франкъл, „Смисълът в живота“

Познато ли ви е състоянието „тъпо ми е“? На мен не ми беше познато – имаше толкова много книги да прочета, толкова много нови неща да науча, че наистина не разбирах как така някои хора може да кажат, че им е тъпо. Аз страдах от точно обратното – от липсата на достатъчно време, за да направя всички тези неща, които исках да направя, и наистина не разбирах какво означава изразът „тъпо ми е“. Отдавах го на различия в поколенията и това, че аз съм се родила в други времена – когато информационното пространство не е било толкова претъпкано с всевъзможни източници на знание и развлечение, нямало е интернет и балансът между предлаганата информация и нашите възможности да я приемем, не е бил така драстично нарушен… Но това се случи и на мен. И, колкото и да е странно, аз бях доволна, защото разбрах как изглежда „отвътре“ нещо, което не разбирах дотогава.

Е, вече знам как изглежда чувството да искаш да направиш нещо, но да не знаеш какво да направиш; пред теб да има толкова много възможности, но нито една от тях да не е достатъчно привлекателна за теб, за да те накара да действаш; да усещаш дискомфорта на това да ти се прави нещо, но да не знаеш какво. Да ти е тъпо много прилича на скуката по това, че нищо не ти е достатъчно интересно, за да те накара да действаш, но особеното при него е, че се случва на фона на толкова много възможности край теб. В моя случай това беше – толкова много неща, които традиционно са били толкова интересни за мен. Странното е, че това се случи на фона на една много осъзната „воля за смисъл“ и ясното съзнание кои са истински важните неща за мен в живота. Въпреки че нуждата ми от смисъл да не беше фруструрана на съзнателно ниво, както е според логотерапията, преживяването беше точно такова – на отегчение и дълбока фонова неудовлетвореност.

Това, което сега знам за това, което се случи, беше, че това беше израз на пресищане. Нещо като това да си ял много и коремът да ти отдавна да е пълен с храна, но с устата все още да се чувстваш гладен и да искаш да ядеш. Но не само това – храната, която давах на душата си, се оказа, че е junk food. Мислех, че е правилната, но не беше. Дълбоките ми нужди бяха от други неща, които тогава не разпознавах. Така за мен дойде времето да вляза в периода на „нищо-правене“. Това беше моят начин за медитация – една възможност да пусна активността, за да вляза в действието. Тогава за пореден път разбрах, че проблемът е решението. Че преживяването на пресищането, скуката и празнотата на екзистенциалния вакуум е много добро, всъщност, защото не можех повече да бягам от истинския ми проблем – истината за дупката на празнотата, която с нищо не може да се запълни.

Камелия