Ето едно много важно понятие в логоанализата, създадена от Виктор Франкъл, нарича се ноодинамика.
„Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него.
Човек се нуждае не от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноодинамика„, т.е. екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъществен, а другият – човекът, който трябва да го осъществи.
И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите се сцепват по-здраво помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранват психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страхуват да създават разумно по сила напрежение чрез преориентиране към смисъла на човешкия живот.“
Виктор Франкъл
Реших да представя това понятие, защото съществуват вярвания, че смисълът на живота е щастието, което подразбира лишен от вътрешни конфликти и страдание живот. За повечето хора вероятно това е точно така, то е правилната за тях цел. За други индивиди обаче е точно обратното. Става дума за хора, родени с потенциала да бъдат новатори и творци в живота.
За да реализират този потенциал те имат нужда от енергията, произведена от вътрешното напрежение между това, което са, и това, което трябва да станат. А безизходицата на вътрешните им конфликти създават условията за творчество, защото нито една от двете страни на конфликта е достатъчно удовлетворителна, за да се намери решението.
Решението винаги е нещо трето. Нещо ново. И това се отнася и до смисъла.
Камелия
