„На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред.
А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност – неверието.“
Елиф Шафак
Вяра, която не е балансирана от здравословен скептицизъм, е опасна. Тя води до фанатизъм, войнстваща убеденост в своята правота и желание да покръстиш инакомислещите. Нещо повече, тя е нещо, което се изгражда в резултат на опита, и в тясна връзка с търсенето на това, което придава смисъл на живота ни. Според създателят на логотерапията Виктор Франкъл,
„Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача.
Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него. Човек се нуждае не от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноодинамика“, т.е. екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъществен, а другият – човекът, който трябва да го осъществи. И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите се сцепват по-здраво помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранват психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страхуват да създават разумно по сила напрежение чрез преориентиране към смисъла на човешкия живот.“ В. Франкъл
За мен тези думи на Франкъл са особено ценни, защото има вярвания, според които липсата на вътрешно напрежение и хармония е характеристика на психически здравия човек. Създателят на логоанализата обаче вижда ценността на преживяването на вътрешното напрежение и не смята, че то трябва да бъде избягвано на всяка цена. Позитивното в дадения случай се търси не в приятното, лишено от вътрешни конфликти, състояние, а в наличието на позитивна цел – т.е. на смисъл, който чака да бъде осъществен. А подобно осъществяване има нужда от напрежението между противоположностите, което може да бъде разрешено само по един творчески начин.
Когато имаме смисъл, няма значение дали се чувстваме добре или зле. Истински важното е да се движим напред, а за целта ще трябва да сме готови да платим цената на дискомфорта от напрежението между „противоположностите на всемира, които присъстват и вътре в нас„.
Камелия
