Според Дейвид Гордън, юнгиански аналитик и автор на книгата „Съзнателно сънуване“, необходимо е да знаем картата на душевното ни пътешествие, за да можем да интерпретираме сънищата и да разбираме наставленията, които техните образи ни носят. Това са различните предизвикателства за осъзнаване, които идват на различни етапи от вътрешното ни пътуване – т.нар Призоваване, Пътуване, Просветление и Завръщане. А това, което осъзнаваме, са различните ценности или стратегии за удовлетворение на Аза – първите пет се отнасят до ценностите на Егото, а вторите пет – до ценностите на Душата. Когато сме наясно за разликата в стратегията за постигане на удовлетвореност от гледна точка на тези два аспекта на нашия Аз – земната ни част и безсмъртната ни част, се снабдяваме с безценни ориентири за това как да се справим със страданието, породено от извършващата се трансформация в дълбините на съществото ни, която е свързана с преминаване от его-доминирано мислене и ценности към душевно доминирано съзнание и ценности.
Първите пет стъпки или стратегии за постигане на удовлетвореност на нивото на егото в същността си са различни видове защитни механизми, които ни предпазват от промяна и осъзнаване на болезнените аспекти от живота. Те са:
- различни видове бягство от действителността;
- желание за контрол;
- осъждане;
- привързаност;
- нетърпение.
По-конкретно това означава: :
„…в страха си, че никога няма да открием източника на любов и сигурност, за който мечтаем, ние си позволяваме да се отдаваме на хиляди бягства от действителността, като например безсмислени развлечения или потъване в работата, неспокойно да търсим, непрестанно да искаме „нещо“, което да ни направи щастливи. В страха си, че никога няма да постигнем онова, което искаме, ние правим планове за установяване на контрол и за постигане на желаното. В страха си, че никога няма да бъдем желани от другите, започваме да се осъждаме като недостойни, а другите – да заклеймяваме като лоши, защото не са успели да ни оценят по достойнство. В привързаността ни към всичко нетрайно и изменчиво ние се отдаваме на постоянна несигурност, живеем в непрестанен страх от загубата му, напълно убедени, че „ние сме онова, което притежаваме“ и с което се идентифицираме. И в безпочвните, непрекъснато променящи се пясъци на нашата безстойностна и захаринова култура по никакъв начин не испяваме да се освободим от страха, че никога няма да намерим онова, което желаем – или да бъдем онова, което искаме – достатъчно скоро, поради което продължаваме да газим в блатото на нетърпението, очаквайки поредната придобивка, която да запълни разяждащата празнота в живота.“
Дейвид Гордън, Съзнателно сънуване, с. 19
Както се вижда, тези пет стъпки за осъзнаване се отнасят до опознаване на различните начини за справяне с различните форми на страха. Но тъй като в основата си това са стратегии за избягване, справянето със страха има нетраен ефект и след това връщането към това, от което бягаме, става още по-болезнено и плашещо. Единственият начин за дългосрочно справяне с източника на страдание и страх е да бъдем съзнателни – да осъзнаваме кога и как прибягваме към тези защитни механизми за предпазване от болката. Едва когато успеем много ясно да видим ясно модела на егото за постигане на временно удовлетворение, ще можем да го пуснем и да преминем към останалите пет урока на осъзнаването.
Вторите пет урока по осъзнаване са симетрични на първите пет като изразяват техните позитивни форми за постигане на удовлетворение – този път на нивото на Душата, а не на егото. За да се свържем с тях е необходимо да се освободим от старите им форми, т.е. да жертваме стратегиите на егото. Думата „саможертва“ е с латинска етимология и означава „правя свещен“ и в този смисъл пускането на въпросните пет стратегии на егото е акт на жертвоприношение. В освободеното пространство след това влизат следващите пет стъпки към нашата осъзнатост – отразяващи втората част от нашето пътешествие и свързването с по-дълбоките корени на нашата душевна същност.
„Осъзнавайки изцяло склонността си да търсим начини за бягство от действителността, сме се научили да прегръщаме с радост самотата. Осъзнавайки напълно склонността си да упражняваме контрол над хората и събитията, отваряме сърцата си за смирението и се подготвяме да получим насоки от Източника. С пълното съзнание на нашия деструктивен стремеж да съдим хората около себе си прегръщаме състраданието към нашето собствено страдание – не само към другите, но и към себе си! Прозрели през илюзията на преходността, успяваме да се освободим от привързаностите си и от износените идентичности и да се отдадем на тъгата по ограниченията и загубите, които животът ни налага. И накрая, осъзнавайки по-ясно склонността си към нетърпение, се сдобиваме с предимството да се научим да чакаме и да се отваряме към новото, разширено съзнание, произлизащо от непредубедената ни прегръдка на настоящия момент“. Дейвид Гордън, „Съзнателно сънуване“.
Както се вижда от текста по-горе, преходът от първите пет стъпки към вторите пет става „осъзнавайки“. Това е ключът за промените – осъзнаване. Той е много прост, но същевременно труден за практикуване, защото изисква необикновена наблюдателност. Познавам не един човек, който е споделял, че е наясно с моделите, които го ограничават, но въпреки това не може да се освободи от тях. Причината за това е, че да знаеш нещо, не е същото като да го осъзнаваш. Знаенето е различно от осъзнаването не само по дълбочината на разбирането на скритите процеси, които поддържат модела, но и по това, че осъзнаването винаги се случва в настоящето и обхваща не само знаенето на ума, но и преживяването. Именно съзнателността на преживяването в момента на възникване на негативния модел е тази, която прави възможна промяната и пускането на модела.
Вярвам, че познаването на „психичната карта“ на процесите, през които преминаваме, е много ценен ориентир и подкрепа за тези от нас, които са усетили повика на душата за по-автентичен начин на живот и извличане на смисъл от връзката с По-голямото, от което идваме и към което се завръщаме. Знанието, че ако пуснем контрола, ще дойде смирението; или, че ако пуснем нетърпението, ще дойде радостта от настоящето, помага по-лесно да направим саможертвата на его-стратегиите за получаване на удовлетворение. Страхът ще е по-малко, защото вече ще знаем, че на тяхно място ще дойде нещо по-хубаво.
Осъзнаването е невъзможно без разбирането – именно разбирането помага да се види връзката между разпокъсаните части на нашия опит и да се сглоби пъзела, наречен „човешки живот“.
Камелия
