Според Дейвид Гордън, юнгиански аналитик и автор на книгата „Съзнателно сънуване“, за да можем да интерпретираме сънищата е необходимо да знаем картата на душевното ни пътешествие. Това са различните предизвикателства за осъзнаване, които идват на различни етапи от вътрешното ни пътуване – т.нар. Призоваване, Пътуване, Просветление и Завръщане. А това, което осъзнаваме, са различните ценности или стратегии за удовлетворение на Аза като първите пет се отнасят до ценностите на Егото, а вторите пет – до ценностите на Душата. Когато сме наясно за разликата в стратегията за постигане на удовлетвореност от гледна точка на тези два аспекта на нашия Аз – земната част и безсмъртната част, имаме безценни ориентири как да се преминем процесите на трансформация, свързани с преминаване от его-доминирано мислене/ценности към душевно доминирано съзнание/ценности.
Първите пет стъпки или стратегии за постигане на удовлетвореност на нивото на егото в същността си са различни видове защитни механизми, които ни предпазват от промяна и осъзнаване на болезнените аспекти от живота. Те са:
- различни видове бягство от действителността;
- желание за контрол;
- осъждане;
- привързаност;
- нетърпение.
По-конкретно това означава: :
„…в страха си, че никога няма да открием източника на любов и сигурност, за който мечтаем, ние си позволяваме да се отдаваме на хиляди бягства от действителността, като например безсмислени развлечения или потъване в работата, неспокойно да търсим, непрестанно да искаме „нещо“, което да ни направи щастливи.
В страха си, че никога няма да постигнем онова, което искаме, ние правим планове за установяване на контрол и за постигане на желаното.
В страха си, че никога няма да бъдем желани от другите, започваме да се осъждаме като недостойни, а другите – да заклеймяваме като лоши, защото не са успели да ни оценят по достойнство.
В привързаността ни към всичко нетрайно и изменчиво ние се отдаваме на постоянна несигурност, живеем в непрестанен страх от загубата му, напълно убедени, че „ние сме онова, което притежаваме“ и с което се идентифицираме.
И в безпочвените, непрекъснато променящи се пясъци на нашата безстойностна и захаросана култура по никакъв начин не успяваме да се освободим от страха, че никога няма да намерим онова, което желаем – или да бъдем онова, което искаме – достатъчно скоро, поради което продължаваме да газим в блатото на нетърпението, очаквайки поредната придобивка, която да запълни разяждащата празнота в живота.“
Дейвид Гордън, Съзнателно сънуване, с. 19
Както се вижда, тези пет стъпки за осъзнаване се отнасят до опознаване на различните начини за справяне с различните форми на страха. Но тъй като в основата си това са стратегии за избягване, справянето със страха има нетраен ефект и след това връщането към това, от което бягаме, става още по-болезнено и плашещо. Единственият начин за дългосрочно справяне с източника на страдание и страх е да бъдем осъзнати – да забелязваме кога и как прибягваме към тези защитни механизми за предпазване от болката. Едва когато успеем много ясно да видим модела на егото за постигане на временно удовлетворение, ще можем да го пуснем и да преминем към уроците на душата.
Това са вторите пет урока по осъзнаване, които са симетрични на първите пет, защото изразяват същото, но в неговата позитивна форма. За да работим с тях е необходимо първо да се освободим от старите им форми, което означава да жертваме стратегиите на егото. Думата „саможертва“ е с латинска етимология и означава „правя свещен“ и, в този смисъл, пускането на първите пет стратегии на егото е акт на жертвоприношение. Това освобождава пространство, за да влязат следващите пет стъпки към нашата осъзнатост, които се отнасят до втората част от нашето пътешествие и свързването с по-дълбоките корени на нашата душевна същност.
„Осъзнавайки изцяло склонността си да търсим начини за бягство от действителността, сме се научили да прегръщаме с радост самотата.
Осъзнавайки напълно склонността си да упражняваме контрол над хората и събитията, отваряме сърцата си за смирението и се подготвяме да получим насоки от Източника.
С пълното съзнание на нашия деструктивен стремеж да съдим хората около себе си прегръщаме състраданието към нашето собствено страдание – не само към другите, но и към себе си!
Прозрели през илюзията на преходността, успяваме да се освободим от привързаностите си и от износените идентичности и да се отдадем на тъгата по ограниченията и загубите, които животът ни налага.
И, накрая, осъзнавайки по-ясно склонността си към нетърпение, се сдобиваме с предимството да се научим да чакаме и да се отваряме към новото, разширено съзнание, произлизащо от непредубедената ни прегръдка на настоящия момент“.
Дейвид Гордън, „Съзнателно сънуване“
Както се вижда от текста по-горе, преходът от първите пет стъпки към вторите пет става „осъзнавайки“. Ключът за промените се нарича „осъзнаване“ и той е едновременно много прост и труден за практикуване, защото изисква „необикновена наблюдателност“. Познавам не един човек, който е споделял, че е наясно с моделите, които го ограничават, но въпреки това не може да се освободи от тях. Причината за това е, че знанието за нещо не е същото като осъзнаването. То се различава не само по дълбочината в разбирането на скритите процеси, които поддържат модела. То е различно от осъзнаването и по това, че осъзнаването винаги се случва в настоящето и обхваща и преживяването.
Именно съзнателността на преживяването в момента на възникване на негативния модел е тази, която прави възможна промяната и пускането на модела.
Вярвам, че познаването на „психичната карта“ на процесите, през които преминаваме, е много ценен ориентир и подкрепа за тези от нас, които са усетили повика на душата за по-автентичен начин на живот и извличане на смисъл от връзката с По-голямото, от което идваме и към което се завръщаме. Знанието, че ако пуснем контрола, ще дойде смирението; или, че ако пуснем нетърпението, ще дойде радостта от настоящето, помага по-лесно да направим саможертвата на его-желанията. А това довежда и до намаляване на страха, защото знаем, че от тази саможертва ще се роди нещо много по-хубаво.
Камелия
