Това, което Юнг нарича „пътят на индивидуацията„, Джоузеф Кембъл нарича „митичното пътешествие на Героя“. Въпреки че може да срещнете различен брой етапи на това пътуване, най-често те са четири – „призоваване“, „пътуване“, „просветление“ и „завръщане“. Тази четворна структура на процеса на завръщане към нашите духовни корени Дейвид Гордън сравнява в своята книга „Съзнателно сънуване“ със сезоните в природата. Етапът на „призоваването“ съответства на сезона на есента, „пътуването“ – на вътрешната ни зима, „просветлението“ – на вътрешната ни пролет, а „завръщането“ – на лятото.
Началният етап е най-трудният и най-важният, защото тогава на сцената на вътрешния ни живот се появява нов герой – нашата Душа. Пробуждането на вечната част у нас се преживява с откритието, че вътре в собствената ни психика има нещо, което не подлежи на нашия съзнателен контрол. Ставаме безпричинно депресивни и нещастни или значимите ни връзки се разпадат. Подобни преживявания може да бъдат неразбираеми за егото и затова – плашещи. Няма обаче нищо страшно, дошло време е да дойде есента.
Есента е времето за освобождаването от стратегиите на егото за получаване на удовлетворение. Това ни принуждава „да се освободим от импулса си да бягаме от действителността, от манията за контрол, стремежа да съдим другите, привързаността и нетърпението – все уроци, които научаваме през Есента и Зимата на нашия живот. Мрачните форми на есента и зимата са свързани с разграждането на старите форми… И макар обикновено да се опитваме да останем на повърхността, душата на нашата Зима отлично знае колко е важно да се научим да се пускаме по течението.“
Едно е да мислим, че сме сдухани, депресивни неудачници. Друго е знаем, че тези „есенни“ преживявания са част от архетипния сценарий за призоваването на Героя. Че точно така се чувства душата, когато се пробуди в тялото на човека. Едно от най-трудните изпитания в този сценарий е да склоним глава пред силите, които са по-големи от малката ни его-воля, без същевременно да се отказваме да се борим за важните за нас неща. Това се отнася и до желанието ни по-скоро да дойде „пролетта“. А тя идва едва, когато наистина приемем, че не сме ние“повелителите на сезоните“.
