или как да хванеш цаката да бъдеш в настоящето
двудневен семинар за личностно развитие и себепознание
26-27 март 2011
Този семинар започва оттам, откъдето последният свърши – с осъзнатото преживяване на всички „боички“, от които е съставен живота ни. Когато успеем да направим това, ние се свързваме с вътрешния си център – там, където е източникът на нашето творчество и на душевната ни сила. Този център не е нищо друго, освен нашата способност да бъдем в постоянен контакт със своите чувства, мисли и усещания в момента на тяхното пораждане и да се отнасяме към тях така, както любящият родител се отнася към своето дете – с любов, но и с дистанция. С любов, защото не осъждаме, а се опитваме да ги разберем, и с дистанция, защото не се идентифицираме с тях. Да не се идентифицираме с произтичащото вътре в нас означава, че изпитваме чувства, но знаем, че не сме чувствата, мислим, но знаем, че не сме мислите, усещаме, но знаем, че не сме тялото. Процесът на тази дезидентификация води до преживяването на свобода и поглеждане на живота ни през очите на Душата ни – наблюдаващият Аз. А процесът на отнасяне към себе си с разбиране и без осъждане ни помага да преживеем своята цялостност, която е възможна само, когато погледнем към себе си с безусловна любов.
Както става ясно, това е амбициозна задача. Тя не само не може да бъде постигната в рамките на един семинар, но както пише в някои книги – и в рамките на един живот. Затова задачата на тази група е друга – да ни помогне да разберем начина, по който да практикуваме във всекидневието си това осъзнаване без осъждане, или, както го нарича Кришнамурти, „безалтернативно осъзнаване“. А, както пише Ошо, да разберем този начин не е въпрос на знание, а въпрос на учене, на това да му хванеш цаката, докато го правиш. Същевременно, това ще бъде група, в която ще случваме промените живота си чрез т.нар. „правене чрез неправене“. Това означава да променяме моделите в живота си, които ни причиняват страдание или ни ограничават, не чрез усилие на волята, планиране, техники за въздействие върху себе си или външния свят, а чрез силата на осъзнаването – чрез внасянето на светлина в тъмните кътчета на нашето подсъзнание. Силата на осъзнаването, всъщност, е същата тази „сила на настоящето“, за която говори Екхарт Толе – единственото място, откъдето можем да променяме живота си.
Ако усещате, че силата на осъзнаването е актуална тема за вас – заповядайте. За мен със сигурност е много важна и ще се радвам заедно да я изследваме със средствата на психодрамата и полето на знанието, които заедно дават богатство от възможности за директно преживяване на вътрешната ни реалност. Темата е подходяща за този тип хора, които се интересуват повече от това да разберат живота такъв, какъвто е, и за тях е по-малко важно да го променят съобразно своите планове за това, как той трябва да изглежда.
Камелия Хаджийска
