сайт за правене на душа

Според Кови определението за навик е „пресечената точка между знанието, умението и желанието“. Знанието е теоретическата парадигма – какво да се направи и защо. Умението е как да се направи, а желанието е мотивацията, искането да се направи. За да се превърне нещо в навик, трябва да са налице и трите съставни части.

Това е един много основен урок по лидерство, преподаден от Стивън Кови в книгата му „Седемте навика на високо ефективните хора“. Тази книга започва с история, в която той има проблем с поведението на сина си. Решавайки този проблем, той разбира, че същият подход е приложим навсякъде – както в семейството, така и в работата. Този подход се нарича „отвътре-навън“ и в същността си е нещо, което добре знаем: промяната на света започва от нас самите; не можем да променим външния свят, ако първо не променим вътрешния.

Принципите са като морски фарове, които ръководят човешкото израстване и спомагат за постигането на щастие. Правилните принципи са естествени закони, които не могат да бъдат нарушавани и, за разлика от субективната действителност на личните ни парадигми, представляват тъканта на “обективната реалност”, която не се влияе от това, което си мислим за нея.

Няма значение колко красноречива е реториката и колко добри са намеренията – ако няма доверие, няма я и основата за постигане на траен успех. Само истинската и дълбока доброта вдъхва живот на техниките за общуване. Съсредоточаването само върху техниките е като зубренето в училището…