Това е една история, която е истинска. Прочетох за нея в един от многобройните текстове от Ошо и сега я разказвам по памет. Главният герой в нея е Рабия, суфи-мистик, за която има доста анекдоти как е проповядвала своето учение. Това е един от тях.
Един ден Рабия търсела нещо на улицата под светлината на уличната лампа. Минали хора от селото и я попитали какво търси.
Нейният отговорът бил, „Търся иглата си.“
Услужливо, те й предложили своята помощ и заедно продължили да търсят. Иглата обаче била малка, а мястото – обширно.
„Спомняш ли си къде точно я изусна?“, попитали те.
„Загубих я в къщи“, бил нейният отговор.
„В къщи?! Ти луда ли си?!“, изумени възкликнали. „Защо я търсим тук, след като си я загубила в къщи?!“
„В къщи е тъмно, а тук е светло“ , отговорила тя.
И добавила, „А вие не сте ли по-луди от мен, след като търсите истината вън, а не вътре в себе си? Навън е светло, наистина, но истината се намира вътре в нас.“
Много ми харесва тази история. Тя е прекрасна метафора защо не можем да решим своите проблеми – търсим иглата във външния свят (хора, житейски обстоятелства и събития), а не вътре в себе си.
Но какво означава вътре в себе си?
Вътрешното пространство е също толкова безкрайно, както и външното, където са земята и небето, космосът и звездите в него. В него се намират не само нашите реакции на това, което ни се случва в настоящето и което е непосредствено достъпно за наблюдение от ума. Тук са и записите в нашето несъзнавано – лично (ранно детство), семейно (семейната душа) и общочовешко (обективната психика/колективното несъзнавано). Архивите на нашето подсъзнание са огромни – едно безкрайно поле от информация, за което знаем толкова малко и в което минало и бъдеще, карма и дхарма, взаимно се обуслават и преплитат.
Ако започнем да внасяме светлината на съзнанието в това тъмно място, ще открием и иглата.
Камелия
