“Ние сме това, в което постоянстваме. Добродетелта не е действие, а навик.” Аристотел
Това е цитат от книгата на Стивън Кови „Седемте навика на високоефективните хора“. Както се вижда и от самото заглавие на книгата, за Кови навикът е много важно нещо. То е добродетел. А е добродетел, защото показва сферата, където постоянстваме и чрез това постоянството изтъкаваме своя характер – и съдба.
“Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие; ако посееш действие, ще пожънеш навик; ако посееш навик – ще пожънеш характер; ако посееш характер – ще пожънеш съдба.”
Според Кови определението за навик е „пресечената точка между знанието, умението и желанието“.
„Знанието е теоретическата парадигма – какво да се направи и защо. Умението е как да се направи, а желанието е мотивацията, искането да се направи. За да се превърне нещо в навик, трябва да са налице и трите съставни части. Работейки над знанието, умението и желанието, ние можем да достигнем ново равнище на личностна и междуличностна ефективност, разделяйки се със старите парадигми, които са били източник на псевдосигурност в продължение на години. Процесът понякога е болезнен. Промяната трябва да бъде мотивирана от по-висока цел, от готовност да подчиним това, което искаме сега, на това, което ще искаме по-късно. Но този процес поражда щастие – целта и смисъла на нашето съществуване.
Щастието може да бъде определено поне частично като плод на желанието и способността да с жертва това, което искаме сега, в името на това, което искаме накрая.“
Стивън Кови
Обикновено свързваме навика с нещо негативно – казваме, че даден човек е „роб на своите навици„, имайки предвид, че нещо, което е формирано в миналото, влияе по един несъзнаван и автоматичен начин на настоящето. А сега Стивън Кови придава друго значение на тази дума – позитивно. То е нещото, в което упорстваме, то е начинът, по който променяме себе си и свето бъдеще. Излиза, че навикът сам по себе си не е лошо нещо. Това, което може да се окаже лошо, е само областта, в което упорстваме.
Ако това е урокът по лидерство сега за вас, запитайте се в какво упорствате – кое е това, в което има единодействие на знание, действие и желание? – и ще разберете отговора на този въпрос.
