публикувано 22.06.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Какво е логотерапията?

Логотерапията е метод на психотерапия, създаден от австрийският психиатър и невролог Виктор Франкъл, според който търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато тя не е задоволена, човек страда. За да опише спецификата на този процес от гледна точка на разликата от другите видове човешко страдание, Виктор Франкъл въвежда  няколко понятия: „воля за  смисъл“, „екзистенциална фрустрация“, „ноогенна невроза“, „ноодинамика“, „екзистенциален вакум“. За да стане ясно какво те представляват е добре да се поясни, че терминът „екзистенциален“ се отнася до човешкото съществувание и до неговия смисъл – както общ за всички хора, така и на своя собствен живот. „Волята за смисъл“, която е другото основно понятие в логоанализата, се отнася само нуждата от намиране на смисъл в своя собствен живот. Тъй като тя е базисна човешка нужда, когато ние не можем да намерим удовлетворителен отговор за смисъла на собствения живот, ние страдаме от така наречената „ноогенна невроза“. Тя е различна от традиционната психогенна невроза, която е израз на конфликти между различни съдържания на несъзнаваното (или между инстинктивната част на психичния ни апарат и на съзнателната ни нагласа – както, например, е описана на езика в психоанализата като конфликт между То и Аз), тъй като е породена не от психологическото измерение на човешкото съществуване, а в „ноогенното“, т.е. специфично човешкото измерение, както го определя логоанализата. Когато конфликтът не е резултат от противоположни желания в психичния ни апарат, а е продукт от напрежението между това къде се намира човек и къде би искал да бъде, той не води до личностна патология , а е израз на здравословно желание за постижения. Както пише Виктор Франкъл, „Не всеки конфликт е непременно невротичен; в известни граници конфликтът е нормален и здравословен. В този смисъл страданието не винаги е патологичен феномен. То може да бъде по-скоро човешко постижение, отколкото синдром на невроза, особено ако израства от екзистенциална фрустрация.“

Авторът на логотерапията – Виктор Франкъл, по време на Втората световна война е бил в три концентрационни лагера, където загубил своите родители, брат си и жена си, която била бременна. Преди да преживее лично кошмарите в лагерите той вече е написал книгата си, в която представя своя метод на психотерапия. Само че ръкописът на книгата е конфискуван от нацистите и идеята да възстанови този ръкопис е едно от тези неща, които придават смисъл да устои в лагерите и му помагат да преживее събитията там. Това, което му се случва по време на живота му в концентрационните лагери, още повече засилва убежденията му в основните принципи на логотерапията. „Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ В тези думи виждам мото, което остава вярно за почти всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане свидетел как най-способни за оцеляване бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача.“

И така, според логотерапията, първичната мотивация в човешкия живот е волята за смисъл. Не желанието за удоволствие и адаптация към външния свят, както е психоанализата, нито волята за власт, както е в Адлеровата психология, а тази базисна нужда човек да открие неповторимия и уникален само за него смисъл на своя живот. Логотерапията е един от психотерапевтичните методи, към които изпитвам естествено влечение и дълбока свързаност. И сега с удоволствие ви го представям като възможност да се запознаете с още един от методите за лечение на човешката душа, защото знам, че за хората с духовни интереси може да се окаже точно това най-подходящия метод на лечение. Това е така, защото за тях е по-характерно страданието, през което преминават, да е породено не от трудности в адаптацията към околната среда, а от фрустрирана воля за смисъл. Истинско облекчение е да знаеш, че невротичността, която изпитваш, е правилно разбрана от твоя психотерапевт и че се дължи на напрежението между там, където си и там, където би искал да бъдеш, а не от конфликта на инстинктивната част с Егото.

„Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него. Човек не се нуждае от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноодинамика„, т.е. екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъществен, а другият – човекът, който трябва да го осъществи. И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите по-здраво се сцепват помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранят психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страхуват да създават разумно по сила напрежение чрез преориентиране към смисъла на човешкия живот. “ Виктор Франкъл

Нека тази публикация да е един от ориентирите за хората, които ще участват в семинара в края на следващата седмица на тема „Между стимула и реакцията“. Едно от нещата, които стоят между стимула и реакцията, е именно волята за смисъл, а дискомфорта, за който говоря като зоната на осъзнаване, е същото това напрежение, за което В. Франкъл говори. Всички цитати по-горе са от книгата му „Смисълът в живота. Увод в логотерапията“. Препоръчвам ви я!

Камелия