За „обърнатото Его“

„Невротичен“ е широко разпространена дума, която е навлязла във всекидневния живот от психотерапията, която ние, психолозите, свързваме с това да си разкъсван от вътрешни конфликти, които са под прага на осъзнаването. По правило невротикът не си дава сметка, че е разкъсван от противоположни желания, а единственото, което усеща, е напрежение, безпокойство и обърканост.

Конфликтът, например, може да бъде между вярвания – от една страна смятаме, че трябва да сме толерантни и разбиращи към майка ни, която понякога буквално ни влудява, а, от друга страна, много ни се иска да й кажем право в очите своята истина за нея. Така възниква конфликт между две противоположни желания – да си мил, разбиращ и прощаващ, и това да изразиш открито своя гняв и несъгласие. В поведението си се люшкаме между полюсите на милото, но неискрено общуване, и на грубата искреност, последвана от чувство за вина. И това продължава докато не разберем, че невротичният конфликт не може да бъде разрешен по този начин – че тези двете алтернативи не са истинските алтернативи, между които да избираме, защото нито една от тях не помага да намерим решение и да усетим вътрешен покой.

Едно от основните предимства на това да стоиш осъзнато в „пространството между стимула и реакцията“ е възможността да разпознаеш между какво и какво всъщност избираш, и да разбереш, че имаш и други алтернативи. Тъй като свободата е основната характеристика на това пространство, когато сме там, откриваме, че имаме и други избори – например, да бъдем искрени и да изразим автентичното си отношение към другия по един по-различен начин – с думи, които не обвиняват. Или, ако все пак силата на чистото слово не е достатъчна, и майка ни въпреки това на свой ред ни обвини, че сме лоши и неблагодарни, имаме избора да не се поддадем на тази манипулация си последващото чувство за вина.

Или, ето още една възможност – да осъзнаем, че зад милото ни и търпеливо отношение към другия, може да стои т.нар. „обърнато Его“.

„Доминирането на егото можете да разпознаете по нуждата от контрол. Например, ако искате определени хора да се държат по някакъв определен начин. За да се случи това, използвате определени прийоми на поведение. Например, отстъпчиви сте, приятни и опитвате да не нараните нечии чувства. Зад такова поведение се крие желанието за контрол. „Няма да се обявя против, защото искам да ме обичаш”. Такава линия на поведение се базира на страха. Страхът, че сте зависими от някого, страхът да не бъдете отблъснати и да останете самотни. Това, което си мислите, че е приятно и забележително, в действителност е форма на самопожертване. Това е егото в действие.“ 

Памела Крибе, Ченълингите на Йешуа

Това е една ценна промяна в гледната точка, а именно, че когато се държим мило и любезно и потискаме своите истински чувства, за да не нараним другия човек, това може да се окаже точно нашето Его в действие. Научната психотерапия и духовната психотерапия в това отношение обаче са единодушни – необходимо е да станем осъзнати за истинските мотиви, които стоят зад начина, по който се държим, и да извадим вътрешния конфликт на светло – т.е. на нивото на съзнателната нагласа. След което да изберем да се погрижим за своите нужди от по-автентичен живот, дори това да носи определени рискове и страх от отхвърляне. Именно автентичният живот в хармония с нашите най-дълбоки вътрешни нужди е основен критерий за психично здраве. И пътят към него понякога изисква да престанем да сме мили невротици и да станем себе си – понякога мили, понякога – не, но винаги в контакт със собствената си истина.

Камелия