„По произход агресивността е почти еднозначна с активността.“ Д. Уиникът

С този цитат започва главата „Астрология на агресията“ от Хауърд Саспортас в книгата „Динамиките на подсъзнанието„. В нея авторът разкрива с примери от астрологията как в нас природно е заложен агресивният импулс (енергията на планетата Марс) и колко важно е той да не се потиска, а да намира здравословно изражение в живота. Основната теза е:

агресията е здравословно нещо – нездравословен може да бъде само начинът, по който тя се изразява.

В предишната публикация „Здравословната агресия“ аз вече споделих историята за змията, която се отказала да хапе и стигнала до окаяно състояние. Тя е отличен пример как да изразяваме агресията си по здравословен начин – змията се отказала да убива, но е можела да продължи да съска. Сега ми се иска да добавя още нещо от тази глава, което е в синхрон с това, което знам за  скалата за психичното здраве – петте процента от населението, които са в най-горния край на тази скала (където са психически най-здравите хора), нямат никакъв проблем да изразяват агресията си, ако потрябва.

И така, ето случаите, когато е уместно да проявяваме здравословна агресия и да „оголваме зъбите си„, ако трябва:

  1. Здравословната агресия служи като защита срещу нападение на хищник.
  2. Здравословната агресия е основа за постигане на независимост и откъсване от онези, които искат да господстват над нас или ни защитават прекалено много.
  3. Здравословната агресия ни дарява с волята да разгръщаме онова, което сме, и да израснем в онова, което сме предназначени да бъдем.

Става ясно, че ако не сме в контакт с тази много витална част от нас, ние нямаме достъп до средството за себеутвърждаване и отстояване на своята независимост. Нямаме най-важната опора за вътрешна сила. Става ясно защо правилните нагласи към изразяване на агресията ни са толкова важни. За съжаление по-голямата част от семействата, в които сме израснали, родителите ни са ни наказвали, когото са виждали гневните ни изблици. Така сме се научили, че е лошо да имаме такива импулси, и сме ги потиснали.

Ето как изглеждат трите начина на провал да се споразумеем със собствените си агресивни подтици:

  1. Потискаме агресията си и я насочваме навътре срещу себе си – така ставаме депресивни.
  2. Изразяваме агресията си в експлозивни и детински форми.
  3. Отричаме агресията си като я приписваме на другите  – проектираме Сянката си. 

Установила съм, че една от чертите на хората, страдащи от панически атаки, е страхът от собствената им тъмна страна (и в частност изразяването на гняв и агресия). Това е отмъщението на Марс – природен принцип, който иска да бъде почитан, а не пращан в тъмницата. А съчетанието му с други природни принципи (символизирани от другите планети) придава индивидуалност на неговото изразяване.

Например коментирайки аспектите на Марс с Уран, Саспортас пише: „Избухливият нрав е подивял импулс за себеутвърждаване.И добавя:  „Правил съм много карти на хора с Марс в съвпад, квадратура или опозиция към Уран, които не се спогаждаха със собствената си сила… Нямаше да се родите с контакт Марс-Уран, ако не бяхте предопределени понякога да бъдете малко шокиращи и разрушителни…“

Безотносително как планетата Марс е поставена в хороскопа ни, всеки един от нас има този природен принцип в рождената си карта. А той има нужда да му дадем здравословен израз в живота ни.

„Ако отричате Марс в себе си, защото се страхувате от по-отрицателните му страни, тогава сте застрашени от опасността да загубите връзка с онази част от вас, която иска да се превърнете в онова, което сте. Отхвърлите ли Марс и другите агресивни планети, вие не само се депресирате, разболявате или потискате, но се провинявате и в четвъртия смъртен грях, известен като accidie, или ленност, което се тълкува като греха да не успееш да направиш от живота си всичко, което знаеш, че би могъл да сториш. Оставате с вината, че сте се провалили в осъществяването на вашите възможности.“ (Х. Саспортас, същата книга)

Това е. Понякога по-големият грях не е да изразим грубо гнева си, по-големият грях е да не успеем да направим най-доброто в живота си. Затова завършвам тази тема с цитат от друг много известен психолог – Абрахам Маслоу (създателят на хуманистичното направление в психотерапията).

„Ако основната част от личността е отхвърляна или потискана, тя се разболява – понякога по очевидни начини, друг път по-неуловимо, понякога веднага, в други случаи по-късно… Всяко изоставяне на нашата същност, всяко престъпление срещу собствената ни природа… се записва в подсъзнанието ни и ни кара да презираме себе си.“ 

Камелия Хаджийска