Четвъртият грях

„По произход агресивността е почти еднозначна с активността.“

Д. Уиникът

С този цитат започва главата „Астрология на агресията“ от Хауърд Саспортас в книгата „Динамиките на подсъзнанието“. В астрологията планетата Марс се свързва с архетипа на себеутвърждаването и агресията и, поСлед което разкрива с примери от астрологията как в нас природно е заложен агресивният импулс (това е енергията на планетата Марс), и колко важно е той да не се потиска, а да намира здравословно изражение в живота. Основната теза е: агресията е здравословно нещо – нездравословен може да бъде само начинът, по който тя се изразява.

В предишната публикация „Здравословната агресия“ аз вече споделих една преразказана от Саспортас история за змията, която постигнала просветление и станала светец, но като се отказала от агресията,  достигнала окаяно състояние. Тази история е един прекрасен пример за това КАК да изразяваме агресията си по здравословен начин. Змията се е отказала от това да убива другите, но не е трябвало да се отказва от съскането. Сега продължавам с още малко споделена информация от тази прекрасна книга, защото тя казва същото, което и Робин Скинър, представяйки скалата за психичното здраве – а именно, че психически здравословно е да си „оголваме зъбите“, когато се наложи, и че тези пет процента от населението, които са в най-горния край на тази скала – там, където са психически най-здравите хора, нямат никакакъв проблем да изразяват агресията си, ако потрябва.

Но кои са тези случаи, в които е уместно да се прояви тази здравословна агресия? Ето коментарът на Х. Саспортас:

  1. Здравословната агресия служи като защита срещу нападение на хищник.
  2. Здравословната агресия е основа за постигане на независимост и откъсване от онези, които искат да господстват над нас или ни защитават прекалено много.
  3. Здравословната агресия ни дарява с волята да разгръщаме онова, което сме, и да израснем в онова, което сме предназначени да бъдем.

Става ясно, че ако не сме в контакт с тази много витална част от нас, ние нямаме достъп до средството за утвърждаване, отстояване на своята независимост и разширяване. Нямаме една много важна опора за вътрешна сила. Именно затова правилният начин на възприемане на агресията е толкова важен! Тъй като, обаче, в семействата, в които сме израсли, често родителите ни са реагирали със страх и наказания, виждайки гневните ни изблици, ние сме се научили, че е много лошо да имаме такива импулси – и сме ги потиснали.  Според Саспортас трите основни последици от това, че не сме способни да се споразумеем със собствените си агресивни подтици са:

  1. потискаме агресията си и я насочваме навътре срещу себе си (ставаме депресивни)
  2. изразяваме агресията си в експлозивни и детински форми;
  3. отричаме агресията си като я приписваме на другите (т.нар. проекции на Сянката)

В моя опит съм установила, че една от чертите на хората, страдащи от панически атаки, е именно страх от изразяване на агресия и потискане на всякакви гневни реакции. Така отхвърлянето от нас на тази природна сила – агресията, и запокитването й в дебрите на психичната Сянка, ни отвежда към страха от полудяване и загуба на контрол. Така Марс си отмъщава, тъй като той е един от Боговете – природен принцип, който иска да бъде почитан, а не пращан в тъмница. А съчетанието му с други природни принципи (символизирани от другите планети) придава индивидуалност на неговото изразяване навън. Например, коментирайки аспектите на Марс с една друга планета – Уран, Саспортас казва:

Избухливият нрав е подивял импулс за себеутвърждаване.“

И добавя:  „Правил съм много карти на хора с Марс в съвпад, квадратура или опозиция към Уран, които не се спогаждаха със собствената си сила… Нямаше да се родите с контакт Марс-Уран, ако не бяхте предопределени понякога да бъдете малко шокиращи и разрушителни…“

Безотносително, обаче, как планетата Марс е поставена или аспектирана в хороскопа ни, тя е там – в рождените карти на всеки един човек, и стои там със силата на природен принцип, който има нужда от здравословен израз навън в живота ни. Защотоq

„Ако отричате Марс в себе си, защото се страхувате от по-отрицателните му страни, тогава сте застрашени от опасността да загубите връзка с онази част от вас, която иска да се превърнете в онова, което сте. Отхвърлите ли Марс и другите агресивни планети, вие не само се депресирате, разболявате или потискате, но се провинявате и в четвъртия смъртен грях, известен като accidie, или ленност, което се тълкува като греха да не успееш да направиш от живота си всичко, което знаеш, че би могъл да сториш. Оставате с вината, че сте се провалили в осъществяването на вашите възможности.“ (Х. Саспортас – в същата книга)

Това е – понякога по-големият грях не е да изразим гнева си грубо, по-големият грях е да не успеем да направим най-доброто от живота си. Затова тази тема завършвам с един друг цитат от тази книга, на един друг много известен психолог – основателят на хуманистичното направление в психотерапията – Абрахам Маслоу:

„Ако основната част от личността е отхвърляна или потискана, тя се разболява – понякога по очевидни начини, друг път по-неуловимо, понякога веднага, в други случаи по-късно… Всяко изоставяне на нашата същност, всяко престъпление срещу собствената ни природа… се записва в подсъзнанието ни и ни кара да презираме себе си.“