Кое според вас е това нещо, което най-силно ни влияе върху начина, по който се чувстваме и действаме? Според когнитивната психотерапия това е мисленето. Основната теза на когнитивната психотерапия е, че начинът, по който се чувстваме по отношение на дадено “нещо”, в по-голяма степен зависи от начина, по който мислим за него, отколкото от самото него.
Същото може да се представи графично с трите букви от английската азбука А, В и С, които представят:
- Събитие от външния свят, което е важно за нас и ни влияе по определен начин (А);
- Начинът, по който мислим за това събитие, интерпретираме и оценяваме неговата значимост (В);
- Начинът, по който реагираме на това събитие, как се чувстваме и какво правим, за да го решим (С).
Когнитивните психотерапевти са установили, че нашата реакция на събитията от външния свят (С) в по-голяма степен зависи от начина, по който мислим за събитието (В), отколкото от самото събитие (А).
За да стане по-ясно, ще използвам пример. Представете си, че (А) е събитие от външния свят, което по правило е най-големият източник на стрес и болка в живота ни – смърт на близък човек. Когато това се случи, нашите реакции (С) са плач и тъга. Обличаме траурни дрехи и скърбим. Има обаче култури на Изток, където реакцията на подобно събитие е коренно противоположна. Вместо черни дрехи, хората там обличат бели дрехи; вместо да скърбят, те празнуват; вместо да плачат, те танцуват. Имаме едно и също събитие от външния свят, но реакциите са коренно различни. Причината за това е нашето мислене, „средното събитие“ (В), което е нашата оценка на случилото се и начинът, по който го интерпретираме. Докато тук ние си мислим: „Край, никога повече няма да те видя,… колко лошо, че не можа още малко да поживееш и да се порадваш на живота…толкова ми липсваш“, на Изток си мислят: „Ти свърши това, заради което беше дошъл на Земята и сега можеш да почиваш. Аз ще остана още малко, докато свърша това, заради което съм се родил. След това ще се върна при теб и отново ще сме заедно.“
Винаги когато се случи да представям когнитивната психотерапия, използвам един и същи пример – този. Харесвам го, защото по такъв категоричен начин може да илюстрира полярните реакции, които промяната в мисленето може да поражда. Разликата между траура и празника е също толкова ярка, както е и разликата между черното и бялото, и в дадения пример причината за нея са само вярванията, с които оценяваме нещата, които ни се случват.
И така, основното послание на когнитивната психотерапия е: “Бъдете осъзнати за вярванията, които ви карат да реагирате по един или друг начин. И, ако искате да промените начина, по който се чувствате, променете тези вярвания. Подложете на проверка тяхната истинност и ги заменете с други, по-близки до реалността.”
На пръв поглед това правило изглежда лесно за прилагане, но на практика не е така. Причината е, че огромната част от мисленето ни протича автоматично и напълно несъзнавано. Ако някога сте се занимавали с медитация, вероятно разбирате какво имам предвид. Ние мислим през цялото време, но не си даваме сметка какви точно мисли минават през главата ни. Нещо повече, често пъти несъзнаваните мисли са в пълно противоречие със съзнаваните.
Например аз може да съм много убедена, че обичам някого, но в същото време да не си давам сметка за онзи огромен рояк мисли на осъждане и обвинение по негов адрес. Или обратното, може да си мисля, че не ми пука за даден човек, но ако започна да се наблюдавам и съм честна със себе си, ще забележа, че аз на практика аз само за него си мисля. Тъй като логическият ум не може да бъде осъзнат едновременно за двете взаимоизключващи се противоположности, той или редува това, което с което се отъждествява, или се идентифицира само с едната част, а другата част никога не достига до съзнанието.
Има и още нещо. Достатъчно трудно е да станем осъзнати за несъзнаваните си мисли, но още по-трудно става, когато тези мисли се отнасят до вярванията, от които е изградена житейската ни философия. А именно те в най-голяма степен влияят върху приписването на значение на нещата, които ни се случват, както и вземането на решение как да се справим с тях. Става дума за такива вярвания като това какво е любовта, какво е свободата, кой е смисълът на живота ни, имаме ли душа и, ако имаме, кой е правилният начин да се погрижим за нея. Когато стане въпрос за обуславящата роля на средното събитие (В) и психотерапевтичната промяна, именно осъзнаването на тези вярвания, критичното им изследване и замяната им с други, по-близки до реалността, е истински важното.
Спомням си колко силно се тревожех, когато детето ми беше на една годинка и не се хранеше „достатъчно“ според нормите на книгите или предписанията на педиатъра. Тогава дори не си давах сметка, че е възможно да реагирам и по друг освен тревожене начин. Докато не си дадох сметка, че в основата на това тревожене е вярването ми, че липсата на апетит е знак на болест, но ако това не е вярно? Зададох си този въпрос, когато попаднах на информация, където пишеше, че слабият апетит на детето не винаги е израз на проблем със здравето. Че има деца, които имат по-малки нужди от храна, но това не означава, че са болни.
Такъв ли беше случаят и с моето дете? Каква беше истината? Имам предвид не истината по принцип, а истината в този конкретен случай. Дали слабият му апетит беше израз на здравословен проблем или на индивидуална предразположеност? Само изследването на реалността можеше да ми даде този отговор. И това, до което моето изследване доведе, беше, че въпреки че детето ми продължаваше да се храни със същия „лош апетит“, то беше жизнено, здраво и енергично. Така само с простия акт на откриването, изследването и промяната на това мое вярване аз не само престанах да се тревожа (а аз се тревожех всеки ден!), но спестих и на детето си травмата да го насилвам да яде според средностатистическите предписания.
А средностатистическото не е доказателство за нормалност, нито за истина. То е просто такова, каквото е – информация за най-широко разпространеното в този период за дадена социална група или култура. И това се отнася до всичко – от постиженията на науката до нивата на психично здраве. Нито иновациите, нито индивидите с високи нива на психично здраве попадат в тази графа. Можете да си представите колко революционно е, когато хората осъзнаят огромната сила на критическото, самостоятелното, изследователското мислене – светът няма да бъде същият.
Всеки може сам за себе си да стане когнитивен психотерапевт, ако започне да изследва своите вярвания и да подлага на съмнение това, в което е вярвал досега. Това означава да търси алтернативни гледни точки, да чете, да се информира и най-вече да подлага на съмнение своите убеждения в моментите, когато забележи, че е най-разпален и убеден в своята правота. Ами ако това, в което така разпалено вярва, се окаже, че не отговаря на реалността?!
Сещам се за една мисъл на Байрън Кейти: „Най-лошото, което може да ти се случи, е мисъл, която не е подложена на изследване“. Затова изследвайте, подлагайте на проверка вашите вярвания и си задавайте въпроса: „Ако се чувствам по този начин, кое е вярването, което стои зад това?“ Ще дойде моментът, в който несъзнаваните мисли вече няма да имат власт над вас. Това означава, че вашето минало също няма да има власт над вас. Защото именно в несъзнаваните мисли са записите на всичко, което нашите родители, учители, приятели и прочие са ни казвали и впоследствие са станали част от нашето обуславяне. Тези записи обаче трябва да се променят, ако искаме да се развиваме и да постигаме по-високи нива на психично здраве.
Камелия Хаджийска