Средното събитие

Кое според вас е нещото, което повече от всичко останало влияе върху на начина, по който се чувстваме и действаме?

Според когнитивната психотерапия това нещо е мисленето. Основната теза на когнитивната психотерапия е, че начинът, по който се чувстваме по отношение на дадено Нещо, в по-голяма степен зависи от начина, по който мислим за това Нещо, отколкото от самото Нещо.

Същото може да се каже и като го представим графично и с трите букви от английската азбука А, В и С, с които означаваме тези три неща:

А – събитие от външния свят, което е важно за нас и ни влияе по определен начин;

В – начинът, по който мислим за това събитие, по който го интепретираме и оценяваме неговата значимост за нас самите;

С – начинът, по който реагираме на това събитие – емоционално и с поведение, т.е. как се чувстваме и какво правим по отношение на него.

Когнитивните психотерапевти са установили, че нашата реакция на събитията от външния свят (С) в по-голяма степен зависи от начина, по който мислим за събитието (В), отколкото от самото събитие (А).

С други думи, „С“ зависи повече от „В“, отколкото от „А“.

 

 

За да стане по-ясно, ще използвам пример. Представете си, че А е събитие от външния свят, което традиционно от нас е смятано като най-голям източник на стрес и болка в живота ни – смърт на близък човек. Добре е известен начинът, по който реагираме на такъв вид събития в нашата – плачем, тъгуваме за раздялата, слагаме траурните дрехи. Вероятно знаете обаче, че има култури на Изток, където реакцията на подобно събитие е коренно противоположна. Там хората вместо черни дрехи, обличат бели дрехи, вместо да скърбят – празнуват, вместо да плачат – танцуват. Едно и също събитие от външния свят поражда две коренно различни реакции и причината е в „средното събитие“ – нашето мислене. Там, където е нашата оценка на случилото се, начинът, по който го интерпретираме и му придаваме значение. Докато в нашата култура си мислим: „Край, никога повече няма да те видя,… колко лошо, че не можа още малко да поживееш и да се порадваш на живота…“, в източната култура вероятно си мислят, „Ти свърши  това, заради което беше дошъл на Земята и сега можеш да почиваш. Аз ще остана още малко, докато свърша това, заради което съм се родил, и ще се върна при теб на мястото, където не съществува смърт или раздяла.“

Винаги когато се случи да представям АВС модела на когнитивната психотерапия, използвам един и същи пример – този. Ставам досадна сама на себе си, но харесвам способността му да илюстрира по такъв категоричен начин крайно полярните реакции, които промяната в мисленето може да поражда. Разликата между траура и празника е също толкова ярка, както разликата между черното и бялото, и тя се поражда от нищо друго, освен вярванията, с които интерпретираме и придаваме значение на нещата, които ни се случват.

Това е основното послание на когнитивната психотерапия:

Бъдете осъзнати за вярванията, които ви карат да реагирате по един или друг начин. Ако искате да промените начина, по който се чувствате, променете тези вярвания. Подложете на проверка тяхната истинност и ги заменете с други, които са по-близки до реалността.

На пръв поглед това изглежда ясно и просто, но на практика е много трудно приложимо в живота ни. Причината е в дълбоко несъзнавания и автоматичен начин, по който  протича мисленето ни. Имате ли представа какви са мислите, които ежеминутно минават през главата ви? Ако някога сте се занимавали с медитация, вероятно разбирате какво имам предвид. Огромната част от мисленето ни е неосъзната. Ние мислим през цялото време, но не си даваме сметка какви точно мисли минават през главата ни. Нещо повече, често пъти несъзнаваните мисли са в пълно противоречие със съзнаваните. Например, аз съм убедена, че обичам някого, но в същото време не си давам сметка за онзи огромен рояк мисли на осъждане и обвинение по негов адрес. Или, обратното, може да си мисля, че не ми пука за даден човек, но ако си позволя малко да се наблюдавам и съм честна със себе си, ще забележа, че аз на практика само за него си мисля. Тъй като логическият ум не може да бъде осъзнат едновременно за двете взаимоизключващи се противоположности, той или редува това, което има да представи на съзнателната ни нагласа (т.нар. ефект на махалото), или представя само едната част от медала, докато другата за дълго време остава скрита в несъзнаваната ни нагласа.

Това че един толкова прост модел, като този за промяната на мисленето, се оказва толкова трудно приложим на практика само защото огромната част от мисленето ни е неосъзната, е лесната част. По-трудната част идва, когато стигнем до „вярванията“ – мислите, които изграждат житейската ни философия и които в най-голяма степен имат силата да влияят върху приписването на значение и вземането на решение. Такива като какво означава любовта, как изглежда пълноценният живот, има ли Бог, безсмъртна душа и как да се погрижим за нея. Именно вярванията са истински важните, когато стане въпрос за обуславящата роля на средното събитие – В“, и психотерапевтичната промяна.

Спомням си колко силно се тревожех, когато детето ми беше на една годинка и не се хранеше „достатъчно“ според нормите на книгите или предписанията на педиатъра. Тогава дори не си давах сметка, че е възможно да реагирам и по друг начин, докато не осъзнах, че зад тревоженето ми стоеше вярването, че липсата на апетит е знак на болест. Това беше вярване, което не подлагах на съмнение докато не попаднах на статии, в които прочетох, че слабият апетит на детето не винаги е израз на проблем със здравето. Че има деца, които имат по-малки нужди от храна, но това не означава, че нещо не е наред с тях.

Дали и моето дете беше такова и каква е истината? Имам пред вид, не истината по принцип, а истината за моето дете. Дали слабият му апетит беше израз на здравословен проблем или на индивидуална предразположеност? Само изследване на  „реалността“ можеше да ми даде този отговор. И това, до което моето изследване доведе, беше, че въпреки че детето ми продължаваше да се храни със същия „лош апетит“, то беше жизнено, здраво и енергично. Така само с простия акт на откриването, изследването и промяната на това мое вярване, аз не само престанах да се тревожа (а аз се тревожех всеки ден!), но и спестих на детето си травмата на невротичното хранене, при което го насилвам да яде според средностатистическите предписания.

Средностатистическото не е доказателство нито за нормалност, нито за истина. То просто е такова, каквото е – факт за това какво е най-широкоразпространеното в този период от развитието на човечеството, за дадената социална група или култура. И това се отнася до всичко – от постиженията на науката до нивата на психично здраве. Нито иновациите, нито индивидите с високи нива на психично здраве попадат в графата на най-популярното. Можете да си представите, ако хората наистина осъзнаят огромната сила на мисленето – но не на позитивното мислене, което създава още по-големи беди!!, а на критическото мислене, на изследователското мислене, на творческото мислене, на самостоятелното мислене, светът няма да бъде същият.

Всеки човек може сам на себе си да стане когнитивен психотерапевт, ако започне да изследва своите вярвания и да подлага на съмнение това, в което е вярвал досега. Това означава да търси алтернативни гледни точки, да чете книги, да се информира, но най-вече да подлага на съмнение своите убеждения точно в моментите, когато забележи, че е най-разпален и убеден в своята правота. Ами, ако това, в което така разпалено вярвате, се окаже, че не отговаря на реалността?!  Или, както отлично го е казала Байрън Кейти:

„Най-лошото, което може да ти се случи, е мисъл, която не е подложена на изследване“.

Затова – изследвайте, подлагайте на проверка вашите вярвания, търсете в „тъмното“ и си задавайте въпроса: „Ако се чувствам по този начин, кое е вярването, което стои зад това?“ Ще дойде моментът, в който несъзнаваните мисли вече няма да имат власт над вас. Това ще означава, че вече вашето минало няма да има власт над вас. Защото именно в несъзнаваните мисли са записите на всичко, което нашите родители, учители, приятели и прочие, са ни казвали и които впоследствие са станали част от нашето обуславяне, част от това, което сме в момента.

Публикациите в този сайт имат за цел да дават алтернативни „В“-та по отношение на вярванията за психичното здраве и духовността. А, ако вече ги знаете и сте решили, че те отговарят на вашата индивидуална истина – да ги напомнят. Защото ние забравяме. И си спомняме, едва когато се почувстваме зле.

Камелия