„Игрите на синхроничност“ дават възможност публикациите от сайта да се отварят и четат на случаен принцип, но тяхната интерпретация да става чрез „принципа на синхроничността“. Това означава човек да изследва дали съществуват смислови връзки между написаното в тях и актуалната му житейска ситуация, които да носят отговор на въпросите, които го вълнуват.

Принципът на синхроничността

В „Идзин единственият критерий за валидността на синхроничността е мнението на наблюдателя, че текстът към хексаграмата предава истински психичното му състояние.“ К.Г.Юнг

Синхроничността е понятие, което навлиза в психологията благодарение на създателя на аналитичната психология – швейцарският психиатър и психотерапевт Карл Густав Юнг. Това, което ние интуитивно знаем от живота, а именно че няма нищо случайно, той го формулира като този акаузален свързващ принцип между външното и вътрешното, който отразява как се проявява несъзнаваното в човешката психика, осъществявайки взаимовръзката между различните нива на нашата психична цялост. Според този принцип съвпаденията във времето и пространството са нещо повече от случайност, предизвикателството е да изтълкуваме техния смисъл по правилния начин.

 

Селф-хелп

Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили.“ Айнщайн

Много е писано за изключителната важност на ума в осъществяването на търсените промени. В областта на психотерапията това е когнитивната психотерапия, според която между нас и света стои нашето възприятие за него. Това е т.нар. „средно събитие“, което определя как ще реагираме на нещата, които ни се случват. Затова ако искаме да осъществим желаните промени в живота си, ще трябва да започнем с промяна в начина, по който мислим за (възприемаме и интерпретираме) нещата, които ни се случват.

Мериън Уилямсън определя човешкия ум като Божи олтар – да „оскверним олтара“ означава да го напълним с мисли без любов. Ошо казва, че реалността зависи от нашите очи и затова: „промени очите и реалността ще се промени“. Дон Мигел Руис говори за „паразита в нашите умове“, който са всичките тези „лъжи, в които вярваме“, водещи до осъждане и самоосъждане. За да променим живота си е необходимо да сключим нови споразумения със себе си, основани на истина, т.е. на любов. Байрън Кейти пише, че „Реалността винаги е по-благосклонна, отколкото историята, която измисляме за нея“ и създава метод, посветен на изследване на истинността на мислите, наречен „Работата“.

Това са само някои от авторите, чиито прозрения са споделени на страниците на този сайт, чиято цел е да помогнат на човек да „смени очилата, с които гледа на себе си и на света“, за да си върне силата да бъде осъзнат творец на своя живот.

 

Практиката

„Да знаеш нещо, но да не го правиш, означава, че не знаеш.
Да научиш нещо и да не го направиш означава, че не си го научил.
Да разбереш нещо и да не го направиш означава, че не си го разбрал.
Само в правенето, в прилагането на придобитото знание и разбиране, те се интернализират.“
Стивън Кови

Четенето на знанието от статиите чрез „игрите на синхроничност“ подкрепя всекидневното практикуване на прочетеното като напомня за „новите споразумения„, които сме сключили със себе си. Защото – за да подейства нещо, това означава първо да влезе в действие.