Отдавна ми се иска да разкажа за „принципа за синхроничността„, формулиран от основателя на аналитичната психология Карл Густав Юнг. Смятам, че подобно знание ще поощри наблюдателността към случайните съвпадения в живота и ще засили доверието и интереса ви към техния скрит смисъл.
Дефиницията за синхроничност в „Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг“ обхваща няколко аспекта на този принцип, а именно:
„(1) като един „некаузален свързващ принцип“;
(2) като засягаща събитията, свързани смислово, а не причинно (т.е. несъвпадащи по време и пространство)
(3) като отнасяща се до събития, които съвпадат във времето и пространството, но които могат да бъдат разглеждани и като психологически свързани;
(4) като свързваща психичния и материалния свят.“ с. 165
Макар и изчерпателна, тази дефиниция ми се стори твърде сухарска, за да представи дълбочината на този принцип, на който гледам като на „езика, на който говори Душата ни„. Затова отново отгърнах „Идзин – книга на промените„, чието предисловие е написано от Юнг. Там той пише, че този „любопитен принцип, който съм нарекъл „синхроничност“ е концепция, формулираща диаметрално противоположен възглед от този на причинността. Тъй като последната е просто статистическа, но не и абсолютна истина, тя е нещо като работна хипотеза за начина, по който събитията произлизат едно от друго, докато синхроничността приема, че съвпадението на събитията във времето и пространството означава нещо повече от чиста случайност, а именно – особена взаимозависимост на обективните събития както помежду им, така и със субективните (психическите) състояния на наблюдателя или наблюдателите.“ с.13
Всъщност, когато става дума за дефиниции, май те винаги са сухарски :). Затова ще продължа напред и ще добавя, че въпросното предисловие, откъдето е този цитат (а и цитатите, които следват по-долу) се отнася до китайска книга за гадаене, която представя 64 хексаграми (фигури, получени от случайното хвърляне на монети или клечици бял равнец). Тези хексаграми се разглеждат като „индикатор на същностната ситуация, преобладаваща в момента на нейното зараждане.“ с.13
С други думи, тази книга дава 64 различни отговора на питащия човек, които представляват 64 типични (архетипни) ситуации, в които можем да попаднем в живота си. Давам си сметка за смелостта, която Юнг е имал, за да се ангажира с предговор на книга за гадаене, и съм благодарна, за риска, който е поел.
„Мога да поема този риск, защото навлязох в осмото си десетилетие и променливите мнения на хората вече слабо ме впечатляват; аз ценя много повече мислите на старите майстори, отколкото философските предразсъдъци на западния ум.“ с. 23
Старите майстори са китайските мъдреци от древността, а принципът на синхроничността – характеристиките на китайското мислене от времето, в което е била създадена тази книга.
„Китайският ум, както се вижда и от „Идзин“, изглежда е извънредно загрижен от случайния аспект на събитията. Това, което ние наричаме „съвпадение“, като че ли е главната грижа на този особен ум, а онова, което ние почитаме като причинност, остава почти незабелязано. Налага се да признаем, че трябва да се каже нещо за огромното значение на случайността.“ с.11
За всекидневния човек „Идзин“ е просто една книга за гадаене, но за учен като Юнг тя е метод за изследване на подсъзнанието, както и извор на себепознание и мъдрост.
„Идзин през цялото време настоява за важността на самопознанието. Методът за постигането на тази цел е отворен за всевъзможни видове неправилна употреба и следователно не е за незрелите и лекомислени хора, нито пък за признаващите единствено интелекта и разума. Той е подходящ за мислещи и внимателни люде, които обичат да размишляват над своите действия и случващото се с тях…“ с. 22
Както се вижда от коментарите на Юнг, това, което за едни е сборник от „архаически магически заклинания“ (в което той е бил упрекнат), за други може да бъде повод за размисъл и по-дълбоко вглеждане в себе си. Критерият за истинността на дадената хексаграма е субективното чувство за достоверност у питащия. Това е онова чувство, когато усещаш, че дадено нещо е правилното, дори и да не казва приятни неща.
„В „Идзин единственият критерий за валидността на синхроничността е мнението на наблюдателя, че текстът към хексаграмата предава истински психичното му състояние.“
Точно това се случи с мен самата, когато препрочитах увода на Юнг към тази книга и междувременно си зададох въпрос към нея. Хексаграмата, която получих в отговор на въпроса си, по някакъв начин беше точна, но не пораждаше емоционален отклик. Само с ума си намирах аргументи, че това може да е вярно. Изведнъж си дадох сметка, че аз всъщност съм я изписала погрешно – вместо да пиша линиите една над друга, аз ги бях писала една под друга. Когато проверих какво се получава при другия вид изписване и какво означава новата хексаграма, вече успях да усетя емоционален отклик. Тя не ми казваше толкова „хубави неща“, както първата, но този път усетих, че написаното в нея отговаря на моята вътрешна психична реалност.
В книгата „Идзин“ има хексаграма, която ме кара да имам още по-голямо доверие на възможностите, които тя дава за разбиране на качеството на дадения момент и за смисъла на житейската ситуация, в която се намираме. Тя е четвъртата поред и се нарича Мън/Младежко безразсъдство. В нея пише:
„Не търся младия глупак;
младият глупак търси мен.
При първото предсказание аз му съобщавам.
Ако попита два или три пъти, това е досаждане.
Ако досажда, не му казвам нищо.“
Става ясно, че това е отговор, който казва: „Довери се на себе си, а не на мен. Не злоупотребявай с възможностите на гадателските техники. Незряло е да търсиш постоянно отговори отвън.“ С други думи, „какъвто въпросът, такъв и отговорът.“ Ако трябваше постоянно да сме информирани за намеренията на душата ни, психиката ни щеше да е устроена по различен начин.
И така, познанието на „закона за синхроничността“ подкрепя изследователската нагласа към случайностите в живота ни и ни окуражава да търсим смислови връзки, чиято валидност да проверяваме чрез своето вътрешно чувство за правилност. Той ни се „разкрива“ чрез случайните съвпадения, но е отзивчив и към различните гадателски инструменти. Белег на невежество не е, че им вярваме, а че го правим без да се доверяваме на вътрешното си чувство за истина.
Камелия Хаджийска