„Щом постигнете някаква неутралност, започва забавната част. Откъснати от реакциите, вие можете да използвате своята съзидателност и въображение. Можете да изберете да се наслаждавате на живота. И със своя смях вие предприемате първата стъпка към духовното си осъществяване. Когато душата бездейства от скука и апатия или страх или гняв, няма никакъв растеж. Но с малко хумор, забавление и смях започвате да въплъщавате своя духовен Аз.“
Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“, с. 186
Става ясно защо неутралността е толкова важно нещо – тя ни осигурява пространството, в което можем да се смеем на всичко, през което преминаваме, дори и когато е трудно и ни боли.
„Да се наслаждавате на живота е лесно, когато се забавлявате. Предизвикателството е да се наслаждавате на частта, в която той става труден. Разбира се това не означава, че трябва да се наслаждавате на трагедии. Означава да знаете, че можете да изберете да бъдете щастливи със себе си, независимо колко отчаяни се чувствате или колко ужасни са обстоятелствата, и това ви помага да се свържете с енергията на душата. Това означава да се научите да обичате себе си, когато се чувствате гневни, опечалени или като провал. То означава да намерите хумора в космическата шега на вярването, че истината, любовта и осъществяването не са във вас и че нещо може да ви ги отнеме.“ с. 186
Важността на веселието се е разкрила за Майкъл Тамура по време на месечната му медитация, когато е задавал редовния си въпрос към Бога какво трябва да развие в себе си. Отчетливият отговор бил „Повече веселие“. И така цял месец той практикувал „повече веселие“. Подобно на всяко ново начало, когато решил да започне новата си практика на веселие, това срещнало съпротивата на външния свят.
„Можете да си представите през какво преминах този месец. През по-голямата част от времето изобщо не беше забавно. Не минаваше нито ден без някакъв тежък удар върху сетивата и чувствителността ми. Но към края на месеца бях приятно изненадан, че съм се справил доста добре с това. Можех да видя, че отвръщането с веселие на трудните и неприятни ситуации започва да става все по-лесно и че аз мога да се смея над себе си с повече готовност. Така че за мен беше изненада, когато следващата ми месечна медитация донесе същото поръчение: трябваше да развия още повече веселие.“ с. 192
Не само следващата, но и по-следващата месечна медитация донесла същото послание за Майкъл Тамура – „повече веселие“. И така в продължение на цели дванадесет месеца! Както пише той, „може би Бог беше на почивка и ми беше оставил запис.“ В края на годината, след като бил насъбрал доста веселие и забава, Тамура отново бил подложен на проверка. В един и същи ден се наложило да отиде пет пъти до своята банка. На петия, последен път, докато чакал на опашката, развеселен от поредното си разкарване до там, станал свидетел и на банков обир!
Заслужава си да прочетете цялото описание на този епизод в неговата книга. Когато видял, че всички са залегнали с лица към пода, той се извърнал да види какво става около него и осъзнал, че е насред банков обир, но двамата обирджии не го виждат!
„Аз бях насред въоръжен банков обир, приклещен между двама въоръжени мъже, единият от които държеше всички на пода със заплаха от убийство, освен мен. Той стоеше на около метър от мен и всеки път, когато заповядаше на някой на пода да не мърда, той размахваше пистолета пред лицето ми, за да го насочи към някой друг човек. Развеселен, се надявах да не кихне, докато прави това. Тогава осъзнах, че те не са ми заповядали да легна, защото не могат да ме видят. Не бях в тяхната вселена.
Двамата обирджии бяха навлезли в страха и гнева. Всеки в това място се страхуваше, освен мен, защото бях неутрален и се забавлявах напълно. За тях аз не съществувах. Както когато варите вода и тя се превърне в пара и стане невидима, силата на забавлението, смеха и щастието ме правеха невидим. Сравнено с плътните вибрации на страха, гнева и враждебността, забавлението беше толкова по-високо, че за тези потопени в ниските вибрации хора, аз бях изчезнал… След като прегледаха записите от камерите в помещението, от ФБР ме задържаха над три часа, защото не можеха да разберат как аз стоях прав с въоръжените мъже, докато всички останали бяха на пода. И на следващата сутрин бях на първата страница на пет вестника, спокойно стоящ между двамата въоръжени банкови обирджии. Тогава осъзнах, че съм взел поредния си изпит по веселие. Оттогава никога не съм получавал това поръчение отново.“ с. 194
Подобна история ми изглежда невероятна, чиста фантастика. Същото си мислех и когато в други книги съм чела, че при повишаване на вибрациите човешкото тяло става невидимо. Благодарение на тази история обаче разбрах какво означава, че човек става невидим – той не става невидим по принцип, а само за хората с различни вибрации. Камерата обаче е „видяла“ Майкъл Тамура, вероятно защото е неутрална – основното условие да можем да се смеем над себе си и това, което ни се случва.
Няма личен опит с това как се става невидим, но имам такъв с използването на смеха като средство за лечение. Затова съм изцяло съгласна с Тамура, когато пише, че „смехът не само е най-доброто лекарство, но също и фронтовата линия на лечението“ (с 186). Психотерапията не е задължително да бъде нещо мъчително и тежко. Често в работата ми с хора тя е точно обратното – поражда много смях и забавление. Представям как заедно сме застанали на фронтовата линия и се борим с врага като го разсмиваме. Той пада покосен на пода, тресейки тялото си от смях и с крака, вирнати към небето.
Практикуването на веселието е лесно, ако сложим „очилата, с които бог ни гледа“. Това, което е драма за земната част от нас, за божествената е комедия и затова вероятно постоянно й е смешно. Другото, което ми помага в тая практика, е да погледна на живота с очите на дете. Сещам се за Пипи дългото чорапче, която пита Пол и Аника къде е страната на веселието. Отговорът е: „Страната на веселието, където съм аз, Пипи дългото чорапче!“ Но най-много ми помага, когато се свържа с чувството за обикновеност. От подобно смаляване на егото в най-голяма степен ме напушва смях.
Камелия
