„Запомнете, духът е свободен, когато е неутрален.
Когато създадете заряд, било положителен или отрицателен, духът се променя и се превръща в това, с което е в контакт. Това означава, че когато решите да се ангажирате с някакво желание, вие зареждате своята вътрешна духовна енергия. Желанието да привлечете нещо към себе си има притегателен (+) заряд, а желанието да избегнете нещо има отблъскващ (-) заряд. Ако изберете да освободите енергията на съзнанието си от това желание, се връщате в неутрална позиция.
Неутралността е „правият и тесен“ път според Исус; Буда я нарича „средният път“.
Макъл Тамура, „Отговорът си ти“, с. 47-48
Според Тамура неутралността е толкова важна, че той й посвещава цяла глава в своята книга „Отговорът си ти“. За да я обясни преди това се налага да представи какво е егото, защото неутралността се намира „отвъд егото“. А дефиницията му за егото произтича от интересен трансперсонален опит, в който той преживява етапите в образуване на егото през призмата на еволюцията на душата (за да разбере и даде думи на това свое преживяване са му били нужни цели осем години!):
„В миналата глава разгледахме етапите на формирането на егото, а неутралността ще си възвърнем по обратния ред. Енергийно егото се образува като защитни слоеве около своята болка и изолираност, точно както слоевете на седефената мида, които тя секретира около причиняващия й болка пясък. Колкото по-голяма е болката, толкова повече са защитните слоеве и „по-голямо“ е егото. Както при красивата перла, болката на егото е в центъра и блясъкът е само външен….“ с. 156
Болката в центъра на его-перлата е болката от отделянето на душата от Първоизточника. Затова в същността си егото не е нищо друго освен защитните слоеве, даващи сигурност и чувство за идентичност на откъснатата малка частица съзнание от „бога, който не е проявен“. Съответно пътят на вече индивидуализираната частица съзнание обратно към „бога, който е проявен“ , преминава през различните етапи на формиране на егото, но в обратен ред.
„Когато живеем като своето его, ние проектираме очаквания, осъждания и вина върху другите. Ние се конкурираме и насилваме. Така че първата стъпка в развитието на нашата неутралност е да обърнем този импулс на проектиране. Трябва да преместим фокуса на нашето внимание от другите като „причина“ обратно към нашата вътрешна същност и цел.“ с. 157
Хората, които се интересуват от психология и себепознание, знаят колко изключително важно е да сме осъзнати за проекциите си. Проекциите са филтърът, през който пречупваме своето възприятие за света. Те са причината едни хора да виждат бутилката наполовина празна, а други – наполовина пълна. Те са начинът, по който интерпретираме света и създаваме своя разказ за него. Затова първата стъпка в тяхното оттегляне е да осъзнаем, че това, което виждат очите ни, са само картините от нашия вътрешен прожекционен апарат.
Един добър начин да се направи подобно обръщане на погледа отвън-навътре е като си зададем въпроса: „Какво означава ЗА МЕН това нещо от външния свят, което е повод за силни чувства?“ Отговорът на този въпрос ни връща обратно към себе си, защото психичната стойност на това „нещо“ се намира вътре, а не вън от нас.
Втората стъпка в обелването на слоевете на его-перлата е да се откажем от нагласата за съревнование и свързаните с това усилия:
„Колкото повече усилия полагате, толкова повече сте хванати в мрежата от илюзии на егото. В духа няма никакви усилия. Но външната повърхност на всеки слой на его-перлата е втвърден с усилия и съревнование…
За да влезете в крачка с духа и своята духовна цел, трябва да се измъкнете от усилията. А това означава прекратяване на съревнованието…
Състезаването в живота обезсилва духа. То ви разделя от вас самите. Независимо дали ще решите, че сте по-добри от другите, или че те са по-добри от вас, това идва от едно и също място: не можете да бъдете тези, които сте, където сте, каквито сте или както сте… В съревнованието можете да ставате все по-добри и по-добри в нещо, но не израствате духовно.
Само когато можете да бъдете верни на себе си, можете да израснете и да осъществите своята съдба. “ с. 159-160
Вероятно вече става ясно защо Майкъл Тамура представя егото като защитните слоеве около нашата най-вътрешна същност, която е забравила за божествения си произход – тази същност има нужда от нещо, чрез което създаде своята стойност. Така тя се хваща за нещата във външния свят, спрямо които да определи коя е тя. Става ясно и защо постигналите просветление личности (т.е. които са преживели разпада на его-идентичността) твърдят, че егото е илюзия и че всичко е Едно.
Третата стъпка за освобождаване от защитните слоеве на его-перлата е да се освободим от очакванията и осъждането:
„Под слоевете на усилието и съревнованието ще откриете слоевете на очакването и осъждането. Създаваме си очаквания, за да избегнем укора на болката от осъждането. И се опитваме да избягаме от болката на неоправданите очаквания и липсата на стойност като се затворим в осъждане. Осъждането е това, което сочите като причина за болката си; очакването е онова, което се надявате, че ще я премахне.
Осъжданията ви държат в миналото, очакванията ви изпращат в бъдещето.“ с. 162
Според Тамура ние извървяваме тази стъпка като потърсим източника на своята стойност в това, което правим в настоящето. Дори това да са различни форми на бездействие или страдание, ако ги разгледаме в контекста на процесите, на които служат, те са истински ценни. Когато открием своята стойност не в това, което можем да направим в бъдеще, а в това, което сме сега, ние правим още една крачка по пътя към развитието на неутралност и така достигаме до последната, четвърта стъпка, в обелването на его-слоевете. Зад последния защитен слой се намира болката, около която перлата на егото е започнала да се образува. Затова там са най-бурните емоционални реакции:
„Премахвайки слоевете на усилието и съревнованието, очакването и осъждането, ние започваме да откриваме скритата бурна емоционалност на его-личността. …“ с. 168
Това, което най-много помага да се освободим от бурните емоции и да се свържем със състоянието на неутралност, е нагласата „Каквото се случва, се случва.“ Тя ни помага да излезем от люшкането между крайните емоционални реакции (които в същността си са реакции на приемане или на отблъскване) и да преминем отвъд тях.
„Неутралността, от друга страна, никога не е за или против нещо. Тя е отделена осъзнатост. А осъзнатостта по своята природа не пренебрегва. Когато егото пита: „На чия страна си?“, духът винаги отговаря: „Няма страни, а само единство на съществуванието.“
Така че, да изберете духа и да изпълните духовната си цел, трябва да изберете целостта, която включва движението на полярностите, които не са прикрепени към една или друга страна. Когато наистина стигнете до това ниво на егото, ще откриете, че цялата Вселена е всички енергии с положителни, отрицателни и неутрални заряди, които взаимодействат едни с други и в чийто център сте вие, преживявайки всичко, без да се включвате в никоя от тях.“ с. 170
И така, пътят към свободата и неутралността преминава през следните стъпки на освобождаване от доминиращата роля на его-съзнанието (т.е. на обелване на защитните слоеве около перлата на индивидуализираното съзнание):
- В началото стои оттеглянето на проекциите от външния свят;
- след това идва освобождаването от съревнованието, сравнението и усилията;
- следва пускането на осъжданията и очакванията, които ни пречат да бъдем в пространството на „тук и сега“;
- накрая е намирането на този най-вътрешен и безпристрастен център, от който можем да наблюдаваме емоционалните си реакции, но без да се идентифицираме с тях, водени от нагласата „Каквото се случва, се случва“.
В т.нар. духовна литература много се пише за „освобождаваното от егото“ и колко голям враг то е на душата. Аз не съм съгласна с подобно разглеждане и затова толкова ме очарова написаното от Майкъл Тамура. Намирам го психологически много проникновено и точно. А най-голямото му достойнство виждам в това, че насочва усилията за освобождаване от негативните прояви на егото в правилната посока. Вместо „борба с егото“ той предлага „разбиране на егото“ като място на огромна уязвимост, обградено от множество защитни слоеве, които да го предпазват от болката.
Подобно разбиране помага да погледнем неутрално към същата тази част от нас (егото), която ни пречи да бъдем неутрални. И, вместо да се опитваме да разрушаваме своите его-защити, да насочим вниманието си директно към ядрото, което те предпазват, за да го засилим. Когато се чувстваме силни и неуязвими, отпада желанието да се отбраняваме.
А действието, което превръща уязвимостта ни в сила, е да престанем да бягаме от болката. Защото това, от което егото се защитава, е болката. Чрез нагласата за „присъствие„ (Екхарт Толе) и приемане („какво се се случва, се случва„) нашата издръжливост нараства, а страхът от нараняване намалява. Негативните защити на егото по един естествен начин започват да отпадат.
Някой ден идва и времето, когато уязвимостта се е превърнала в неуязвимост. Голият охлюв придобива твърдостта на философския камък, а толкова охулваното его – в златото на завършената аз-индивидуалност.
Камелия Хаджийска
