„Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята собствена реакция„.
Нийл Доналд Уолш
Поемането на отговорността за живота ни е единственото място, откъдето започват истинските и дълбоки промени в живота ни. Това са промени, които първо осъществяваме в себе си, и едва след това виждаме как намират отражение и върху външните обстоятелства. Докато не осъзнаем не само с ума си, но и със сърцето си, че ние винаги имаме свободата да изберем как да реагираме на събитията от външния свят, психологически ние оставаме деца, които са зависими от другите хора или външни обстоятелства.
Давам си сметка, че това е една банална истина, но точно това е проблемът с баналните истини – докато не започнем да ги живеем, те не са истински истини. Те са само нещо, което сме чули и на свой ред повтаряме, без да имаме преживяването как наистина изглежда силата и свободата, които идват с поемането на цялата отговорност за своите реакции.
Този процес на промени Стивън Кови нарича „отвътре-навън“ и той започва от простото осъзнаване, че между външния свят и нашите реакции спрямо него, има едно малко пространство, в което ние избираме как да реагираме. Това малко пространство всъщност е най-голямото възможно пространство, защото е пространството на свободата.
“ …един ден, докато се ровех в библиотеката, попаднах на книга, която веднага привлече вниманието ми. Разгърнах я и случайно попаднах на параграф, който в буквалния смисъл на думата преобрази живота ми. Прочетох откъса няколко пъти. С две думи, в него се говореше, че между стимула и реакцията съществува пространство и че ключът към израстването, самоусъвършенстването и щастието се крие точно там – в начина на използване на това пространство. Трудно ми е да опиша ефекта, който тази идея имаше върху мен…
Отново и отново премислях тези думи и тяхната мощ и влияние върху парадигмата ми за живота постепенно се увеличаваше. Почувствах се зрител на собствения си живот. Започнах да изследвам това пространство и да наблюдавам стимулите отстрани. Потъвах в усещането за свобода, което ми позволяваше не само да избирам реакциите си, но дори аз самият да се превръщам в стимул или поне да повлияя на промяната на стимулите.“
Стивън Кови, „Седемте навика на високоефективните хора“
Не можем да разберем, че сме отговорни, ако не осъзнаем, че имаме избор. Това може да се види, когато имаме мисли, които обвиняват или поставят условие. Например, „Само, ако… (например, мъжът ми ме разбираше), аз щях да … (съм по-уверена, успешна и щастлива)„.
Голямото предизвикателство при поемането на отговорност за живота ни е, че ние дори не осъзнаваме, че през по-голямата част от времето си се чувстваме жертва на външни обстоятелства и основните ни усилия са насочени към промяна на тези външни обстоятелства. И понеже усилията ни са насочени в погрешната посока, ние се проваляме. Вместо да се запитаме какво по-различно можем да направим, ние повтаряме в ума си същите мисли – само ако външния свят ми даде това, което искам, най-сетне ще бъда щастлива.
И така, основното правило за пълноценно учене на урока за отговорността е да сме наясно за границите на собственото поле на влияние. За това се изисква мъдрост и приемане на неизбежните ограничения, с които трябва да живеем. И от тези двете мъдростта е по-важната, защото често пъти се чувстваме отговорни за неща, които не са наша отговорност, и в същото време се чувстваме безсилни да променим нещо, което е в нашите сили. Ако имаме мъдростта дойде, приемането идва лесно.
Камелия Хаджийска
