Отговорност

„Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята собствена реакция“.

Нийл Доналд Уолш

Поемането на отговорността за живота ни не просто е мястото, откъдето започва всяка психотерапия. То е единственото място, откъдето започват истинските и дълбоки промени в живота ни. Това са промените, които осъществяваме в себе си и след това виждаме как намират отражение и върху външните обстоятелства, които ни обкръжават. Това е същият този процес на промените, който Стивън Кови нарича „отвътре-навън“ и който започва от простото осъзнаване, че между външния свят и нашите реакции спрямо него, има едно малко пространство, в което ние избираме как да реагираме. Това малко пространство всъщност е най-голямото възможно пространство, което можем да обитаваме, защото е пространството на свободата.

Докато не осъзнаем не само с ума си, но и със сърцето си, че ние винаги имаме свободата да изберем как да реагираме на събитията от външния свят, психологически ние оставаме деца, които са зависими от другите хора или външни обстоятелства. Давам си сметка, че това е една банална истина, но точно това е проблемът с баналните истини – докато не започнем да ги живеем, те не са истински истини. Те са само нещо, което сме чули и на свой ред повтаряме, без да имаме преживяването на силата и свободата, които идват с поемането на цялата отговорност за своите реакции. Така, както споделя това Стивън Кови:

“ …един ден, докато се ровех в библиотеката, попаднах на книга, която веднага привлече вниманието ми. Разгърнах я и случайно попаднах на параграф, който в буквалния смисъл на думата преобрази живота ми. Прочетох откъса няколко пъти. С две думи, в него се говореше, че между стимула и реакцията съществува пространство и че ключът към израстването, самоусъвършенстването и щастието се крие точно там – в начина на използване на това пространство. Трудно ми е да опиша ефекта, който тази идея имаше върху мен…

Отново и отново премислях тези думи и тяхната мощ и влияние върху парадигмата ми за живота постепенно се увеличаваше. Почувствах се зрител на собствения си живот. Започнах да изследвам това пространство и да наблюдавам стимулите отстрани. Потъвах в усещането за свобода, което ми позволяваше не само да избирам реакциите си, но дори аз самият да се превръщам в стимул или поне да повлияя на промяната на стимулите.“

Стивън Кови

Не можем да разберем, че сме отговорни, ако не осъзнаем, че винаги имаме избор. Лесно е да разберете в каква степен сте овладели урока по отговорност, ако, наблюдавайки себе си, забелязвате мисли, които приличат на обвинения, или които започват с условие. Например, „Само, ако… (например, мъжът ми ме разбираше), аз щях да … (съм по-уверена, успешна и щастлива)“. Голямото предизвикателство при поемането на отговорност за живота ни е, че ние не осъзнаваме, че през по-голямата част от времето си се чувстваме жертва на външни обстоятелства и основните ни усилия са насочени към промяна на тези външни обстоятелства. А, всъщност, истинската промяна започва вътре в нас – в онова безценно пространство между стимулите от външния свят и нашите реакции. В това пространство се намира и зоната на нашата отговорност.

Основното правило за пълноценно учене на урока за отговорността е да сме наясно за границите на собственото поле на влияние. За това се изисква мъдрост и приемане на неизбежните ограничения, с които трябва да живеем. Често пъти хората се чувстват отговорни за неща, които не са тяхна отговорност, а се чувстват безсилни да направят нещо в ситуации, в които могат да направят нещо по-различно. В моя опит по-честият проблем на хората с духовни ценности не е, че са безотговорни, а точно обратното – че навлизат в зони на отговорност, които са чужди. Тогава изглежда, че не просто са отговорни, а прекалено отговорни, но истината е точно обратната – има липса на приемане на собствените ограничения и на уважение към чуждата съдба и избори. Също идва и сянката на отговорността – вината.

Камелия