28-29 май 2011
семинар за личностно развитие и себепознание
Представете си, че сте малък… Другите са по-големи от вас и ги гледате отдолу-нагоре. Толкова сте малък, че може да ви стъпчат, ако не внимавате да не се наврете в краката им. Защото сте малки, вие постоянно се страхувате или да не ядосате някой от Големите, или да заслужите тяхната подкрепа и покровителство. Много внимавате какво да кажете, какво да направите, защото… сте малки. А когато сте малки, освен че се страхувате и много внимавате какво казвате и какво правите, също така и сте много безпомощни – зависите от благоговението на Силните и Знаещите. Затова тяхното одобрение и подкрепа са от основна важност за вас – ако не ги получите, усещате, че ви грози опасност – застрашено е не просто вашето оцеляване, под угроза е чувството ви за вътрешна ценност, защото малките хора са известни с това, че са мало-ценни.
Ако се замислите, всички проблеми в живота ни идват от това, че сме малки! Т.е., че се чувстваме малки. Но не го осъзнаваме, защото си мислим, че сме големи. Но е едно да мислиш, че си голям, а друго е да чувстваш, че си голям. Ние си мислим, че сме големи, а се чувстваме малки. Ако не сте съгласни с това твърдение, просто се вгледайте в живота си и вижте дали се чувствате безсилни и фрустрирани от неуспеха да промените определени неща в него. Това са зоните, в които сте малки. Или, ето още един тест за проверка на това колко сте големи – има ли хора, които обвинявате, че те не ви дават това, което вие заслужавате. Това със сигурност е още един знак за зона в живота ви, която се нуждае от порастване. Напоследък постоянно се натъквам на примери за „малкост“ и затова реших именно това да е темата, по която бих искала да направя семинар, за да я изследваме практически. Това е семинарът, който сега представям на вашето внимание и чиято основна цел ще бъдат уроците по вътрешно израстване и свързването с източниците на вътрешна сила. Ще разберем, че тази цел е постигната, ако си представим как нашия малък герой вече е станал голям – може би, не чак толкова много колкото Гъливер в страната на лилипутите, но просто толкова голям, колкото са хората край него. И, ако ние станем този герой, ще разберем, че вече гледаме и усещаме света и хората край нас по един доста различен начин. Вече виждаме другите като равни и затова ги гледаме право в очите, а не отдолу-нагоре и също така не внимаваме постоянно какво казваме или правим. Знаем, че ако случайно „се бутнем“ в някой друг, може просто да се извиним и да се опитаме да поправим щетите, но това в никакъв случай вече не е толкова страшно, колкото, ако се наврем в краката на Някой По-голям.
Когато си голям, изчезва страха, зависимостта от другите, чувството за малоценност, неувереността и безпомощността. Толкова разбираемо е човек да иска да бъде голям, че наистина е странно как толкова много хора – на практика огромната част от хората, всъщност не искат да са големи. По-точно, искат да са големи, но не искат да пораснат. А тези двете неща вървят заедно. Или порастваш и ставаш голям, или искаш да станеш голям, влизаш в обувките с високите токчета на мама, но всъщност, не порастваш – стоиш си малък. Порастването е свързано със зрелостта, а зрелостта е израз на научените уроци по вътрешна сила – отговорност, мъдрост, независимост, реализъм, автентичност, смелост. Ето откъде идва силата – от порастването.
Ако темата за вътрешната сила е актуална за вас в момента – заповядайте на тази група. В нея ще изследваме кой е урокът, който учите в момента – който е актуален и специфичен за вас точно в този момент. Тъй езикът, на който говори нашата душа е чувството, именно преживяванията ще бъдат основен фокус на нашето внимание през тези два дена. И, както обикновено в група, останалите участници ще бъдат тези безценни огледала, в които ще може да изследваме отражението на нашия вътрешен ръст.
Заповядайте!
Камелия Хаджийска
