Ние общуваме постоянно. Така, както и дишаме. Дори и когато мълчим в присъствието на други хора, ние пак общуваме. Понякога мълчанието е много по-силно средство за изразяване от изговорените думи. Когато сме сами, също общуваме – този път със себе си, водейки безкрайните вътрешни диалози, потопени във върволицата от мисли. Склонни сме да си мислим, че общуването е просто нещо, но всъщност е точно обратното.
С общуването е както с дишането. Можем да дишаме като йогите и да постигаме изключително висока издръжливост и здраве, но можем да дишаме плитко и нездравословно, когато се поддаваме на стреса. Това че общуваме (и дишаме) постоянно, не означава, че общуваме (и дишаме) пълноценно. А разликата между пълноценното и непълноценното общуване (и дишане) е огромна. Такава, каквато е разликата между здравето и болестта, между силата и слабостта, между успеха и неуспеха.
Подобно на въздуха общуването е толкова базисен факт за нашето съществуване, че без него не бихме могли да потвърдим валидността за това кои сме ние. В своята същност то е отношение, а както знаем от психология на възприятието, само отношенията могат да бъдат възприети. Ако един тон остане постоянен и непроменен, той престава да се чува; ако фонът и фигурата са еднакви, няма да можем да ги различим; можем да разберем дали дадена повърхност е гладка или грапава, само ако си движим ръката си по нея; ако попречим на движението на зениците, зрителното възприятие става трудно и даже невъзможно.
„Ние възприемаме света благодарение на разликите. След това обявяваме тези разлики за статични свойства на възприеманото.“ Пол Вацлавик
Ние опознаваме себе си благодарение на разликите между нас и другите хора и след това обявяваме тези разлики за статични свойства, за наши или техни вътрешно присъщи качества. Но това, което възприемаме като статично свойство, в същността си е социална конструкция – краен резултат от множество съотнасяния между нас и другите, което ни водят до заключението, че сме „такива“. В сърцевината си тази вторично създадена действителност (различна от света на физическите обекти) е валидна само в степента, в която нейната истинност се потвърждава от повечето хора.
Както вече писах за това в предишна статия, именно концепцията за “вторичната действителност” довежда системните психотерапевти до ново разбиране за това какво поражда психичната болест и как тя се лекува. Благодарение на системната психотерапия знаем и за огромната значимост на човешкото общуване. Толкова голяма, че ако общуването не е нездравословно, то може да ни разболее, а ако е здравословно, то може да ни излекува.
Книгата “Ключовите разговори” не е написана от системни психотерапевти, но представя огромната значимост на човешкото общуване по не по-малко убедителен начин. Работната дефиниция за “ключов разговор” е всеки разговор, когато “емоциите ескалират, защото залогът е висок, а мненията са различни” .
„Истината е, че последиците от всеки провален или неудовлетворителен ключов разговор са опустошителни и широкообхватни. Според нашите проучвания стабилните взаимоотношения, кариери, организации и общности черпят силата си от един и същи източник – умението да се говори открито по емоционални, спорни и деликатни теми… нашето дръзко твърдение е, че ако овладеем умението да провеждаме ключови разговори, ще дадем тласък на своята кариера, ще заздравим личните си взаимоотношения и ще подобрим здравето си. А ако и другите около нас усвоят и усъвършенстват това умение, можем да оздравим средата, в която работим и живеем.“
“Ключовите разговори”, с. 23
Това твърдение е аргументирано с факти от над двадесет и пет годишния им опит като изследователи на въпроса „Кой е ключът към щастието и успеха?„.
„От дългогодишните си изследвания с участието на повече от двайсет хиляди души и стотици организации знаем, че най-влиятелните личности – тоест тези, които най-успешно се справят с житейските и професионалните предизвикателства и същевременно изграждат здрави взаимоотношения – всъщност са тези, които умеят да провеждат успешни ключови разговори… (те) са способни да изразяват спорни и рискови мнения, така че другите – независимо дали са шефове, колеги или подчинени – да се вслушват в думите им, без да заемат отбранителна позиция или да се гневят.“
“Ключовите разговори”, с.24
От умението да общуваме по трудни и деликатни теми зависи всичко – нашето здраве и успехът на работното ни място, щастието в партньорските ни взаимоотношения и хармонията в общността, в която живеем. Ето още един впечатляващ пример в това отношение.
„Клифърд Нотариъс и Хауърд Маркмън (двама изтъкнати специалисти в сферата на брачните отношения) изследвали двойки в разгара на разгорещен спор и установили, че въз основа на поведението си в тези ситуации хората могат да бъдат разделени на три категории: хора, които изпускат нервите си и започват за заплашват и да наричат другия с обидни епитети; други, които изпадат в тиха ярост, т.е. задържат гнева в себе си; и хора, които разговарят открито, честно и ефективно. След като наблюдавали определен брой брачни двойки известно време, двамата изследователи прогнозирали и проследили развитието на връзката им през следващите десет години. Със забележителна точност те успели да предскажат деветдесет процента от разводите при изследваните брачни двойки. Съпрузите, които излагали мнението си по важните, спорни и емоционални въпроси открито и с уважение към другия, оставали заедно. Другите се разделяли.“
“Ключовите разговори”, с. 27
Цитираните изследвания за връзката между общуването и причините за извършване на престъпление са не по-малко впечатляващи. Същото се отнася и по отношение на физическото здраве. Те еднозначно потвърждават пряката връзка между способността да общуваме автентично (изразявайки мнението си и по най-деликатните теми) и силата на имунната ни система. Според тях ефективната и открита комуникация не само значимо повишава имунитета ни, но също така значимо подобрява и възможността за оздравяване. Данните в едно от тези изследвания сочат, че обучението в умения за ефективна комуникация може да намали смъртността на експерименталната група с цели две трети!
„Можем в продължение на много страници да ви разказваме за въздействието на способността да водим ключови разговори върху здравето ни. С всеки изминал ден експерименталните данни се увеличават. И въпреки това на много хора нашата теза би се сторила пресилена. „Хайде стига! – ще промърморят скептично. – Нима начинът, по който човек говори или не говори, може да оказва реално влияние върху здравето му? И дори да го убие? Краткият отговор е „да“. По-обстойният отговор изисква да изясним, че отрицателните чувства, които задържаме, емоционалната болка, която търпим, и непрестанните терзания по време на не конструктивните разговори бавно подкопават здравето ни…“
“Ключовите разговори”, с. 30-31
Това е. Общуването е изключително важно. От начина, по който го правим, зависи как ще се чувстваме във всяка сфера на живота ни. Затова да намерим средството, с което можем да изразяваме трудните чувства в трудни ситуации, е изключително важно. Дръзката теория на четиримата автори на тази чудесна книга „Ключовите разговори“, всъщност не е достатъчно дръзка – общуването е навсякъде. То е нашето взаимодействие с другостта и от това взаимодействие зависи дали ще родим любовта на земята.
Камелия Хаджийска