„Най-голямата лъжа, проповядвана от много институции в нашето общество, която в известен смисъл играе роля за човешката ни природа и за греха на леността, е че ни има на този свят, за да бъдем през цялото време щастливи.
Фирмите, медиите и църквата през цялото време ни заливат с лъжата, че сме тук, за да бъдем щастливи, осъществени и да живеем в удобство. В интерес на печалбата рекламите твърдят, че ако не сме щастливи и осъществени, причината трябва да е в това, че не ядем подходящата марка овесени ядки и караме неподходяща кола. Или пък че са обърнати отношенията ни с Бога. Колко порочно е това! Истината е, че най-хубавите моменти в живота ни често идват, когато не живеем в удобство, когато не се чувстваме щастливи или осъществени, когато се борим и търсим“.
Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш Бог“, 3
Разбира се, това не означава, че щастието трябва да се изхвърли от живота ни и всички ние да изпаднем в страдалчески мазохизъм. Знам обаче колко беди нанася на същото това щастие вярването, че трябва да сме щастливи, и, ако не сме, значи нещо не е наред с нас. Това не отговаря на реалността от живота, където е съвсем в реда на нещата да има и ден, и нощ, и студ, и пек, и слънце, и облаци. Нещо повече – дълбокото страдание не просто не е знак, че нещо погрешно се случва в живота ни, но по правило е израз на духовно пробуждане. Болката, която идва в живота ни, е повод да се замислим какво ни липсва и какво можем да променим, а не за самообвинения и малоценностни сравнения с другите хора.
По правило сме склонни да прикриваме своята слабост, уязвимост и болка, показвайки фалшиво лице на щастие и позитивизъм. Така обаче лъжем не само другите, лъжем и себе си. Защото на свой ред са ни излъгали, че пълноценният живот означава да си щастлив. Но истинският пълноценен живот няма нищо общо с щастието, а с това да бъдеш цялостен, да бъдеш верен на своята вътрешна истина и имаш готовността да я изстрадаш. Най-дълбоките и докосващи душата ни контакти се случват, не когато сме щастливи, а когато сме разбрани и приети в своята уязвимост и болката си.
Имах една млада клиентка, която веднъж ми каза: „Всички тези хора край мен изглеждат толкова щастливи, само аз съм толкова нещастна и неуверена“…. А малко по-късно продължи, „Всички хора край мен лъжат и няма истинска любов. Всички казват едно, а правят друго, всички си изневеряват.“ Тогава аз я попитах: „Последно кое е истината – че всички хора са щастливи, или че всички хора лъжат и няма истинска любов?“
Не познавам хора, които са щастливи, когато няма любов в живота им, но познавам много, които изглеждат щастливи на фона на липсата на любов в живота им. Ако щастието е в споделената близост, а истинската близост е тази, когато можем да сме истински, излиза, че истинското щастие е, когато сме ние сме истински. А истинското включва и болката, и уязвимостта, и нещастието.
Има един израз на английски, който много ми харесва – „It’s ok not to be ok.“ Обратното на лъжата, с която израстваме, е, че няма нищо нередно в това нещата да не са наред.
Камелия Хаджийска
