„Най-голямата лъжа, проповядвана от много институции в нашето общество, която в известен смисъл играе роля за човешката ни природа и за греха на леността, е че ни има на този свят, за да бъдем през цялото време щастливи.
Фирмите, медиите и църквата през цялото време ни заливат с лъжата, че сме тук, за да бъдем щастливи, осъществени и да живеем в удобство. В интерес на печалбата рекламите твърдят, че ако не сме щастливи и осъществени, причината трябва да е в това, че не ядем подходящата марка овесени ядки и караме неподходяща кола. Или пък че са обърнати отношенията ни с Бога. Колко порочно е това! Истината е, че най-хубавите моменти в живота ни често идват, когато не живеем в удобство, когато не се чувстваме щастливи или осъществени, когато се борим и търсим“.
Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш Бог“, 3
Не смятам, че щастието трябва да се изхвърли от живота ни и всички ние да изпаднем в страдалчески мазохизъм. Знам обаче колко беди нанася на същото това щастие вярването, че трябва да сме щастливи, и ако не сме, значи нещо нередно има в нас. Това не отговаря на реалността от живота, където е съвсем в реда на нещата да има и ден, и нощ, да има и студ, и пек, и слънце, и облаци. Нещо повече – дълбокото страдание не просто не е знак, че нещо погрешно се случва в живота ни, но по правило е израз на духовно пробуждане. Болката, която идва в живота ни, дори и да е повод да се замислим какво ни липсва и какво можем да променим, не е повод за самообвинения и малоценностни сравнения с другите хора.
За съжаление ние хората използваме маски, за да скрием своята слабост, уязвимост и болка. Прикриваме се пред другите, показвайки едно фалшиво лице на щастие и позитивизъм, но така лъжем не само другите, лъжем и себе си. Лъжем себе си по отношение на това какво е пълноценният живот, защото той е резултат на истина и вътрешна цялостност. И същото се отнася и до общуването с хората – най-дълбоките и докосващи душата ни контакти се случват не когато сме щастливи или когато показваме, че всичко ни е наред, а когато можем да споделим и болката си.
Имах една млада клиентка, която веднъж ми каза: „Всички тези хора край мен изглеждат толкова щастливи, само аз съм толкова нещастна и неуверена“…. А малко по-късно продължи, „Всички хора край мен лъжат и няма истинска любов. Всички казват едно, а правят друго, всички си изневеряват.“ Тогава аз я попитах: „Значи всички хора са щастливи и всички хора не живеят в истинска любов. Излиза, че всичките тези хора са щастливи, защото няма истинска любов?“. Или, може би: „Няма истинска любов, защото всичките тези хора са щастливи?“ До такива заключения може да стигне човек, ако започне да осъзнава собственото си противоречиво мислене. Тогава разбира, че има нещо гнило, и то се отнася до маската.
Не познавам хора, които са щастливи, когато няма любов в живота им, но познавам много, които изглеждат щастливи на фона на липсата на любов в живота им. Ако щастието е в споделената близост, а истинската близост е тази, когато можем да сме истински, излиза, че истинското щастие е, когато сме ние сме истински. А истинското включва и болката, и уязвимостта, и нещастието.
„It’s ok not to be ok.“ Обратното на лъжата, с която израстваме, е, че няма нищо нередно в това нещата да не са наред.
Камелия
