Морган Скот Пек за това какво означава пълноценният живот

„В практиката ми като психотерапевт редовно казвах на своите пациенти:

“ Психотерапията се занимава не с щастието, а със силата. Ако извървите целия път не мога да ви гарантирам, че ще си тръгнете оттук и на йота по-щастливи. Това, което мога да ви обещая е, че ще си тръгнете оттук по-компетентни.“

И добавях: „Но в света има недостиг на компетентност  и когато човек придобие повече от нея, Бог или животът му дават по-големи задачи. Затова е възможно да си тръгнете оттук загрижени за по-големи проблеми, отколкото при идването си. Все пак знанието, че се безпокоите за важни неща и вече не превивате гръб пред дребните, носи някаква радост и душевен мир.“

Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш бог“, част 3

Много хора вярват, че пълноценният живот е щастливият живот. И, ако се чувстват нещастни, тайно се срамуват. Смятат, че са се провалили. Това вярване обаче, не само че добавя още страдание в живота им, но не отговаря и на фактите от живота. Ако беше вярно, това би означавало, че всичките ни герои – всички онези хора, на чийто живот се възхищаваме заради приноса им към човешкия прогрес, са неудачници. Защото техният живот не е бил от най-щастливите. Били са разпъвани на кръста, изгаряни на клада, критикувани, самотни и неразбрани. Сещам се за Абрахам Линкълн, Нелсън Мандела, Махатма Ганди, Майка Тереза … редицата от хора, които са жертвали своето щастие в името на всеобщото благо, е безкрайна. А саможертвата винаги значи страдание – страданието, породено от саможертвата на его-ориентираните стратегии за получаване на удовлетворение.

Въпреки че в най-високите нива на скалата за психично здраве се очаква да има и по-високи нива на щастие, добре е да се знае, че връзката между щастието и психичното здраве не е правопропорционална. Точно обратното – възможно е човек да минава през много интензивно страдание, характерно за преживяванията от трансперсоналните нива на човешката психика, но същевременно да има много високи нива на психично здраве. Както и обратното  – човек да има лек и приятен живот, но да бъде с ниски нива на психично здраве. Екхарт Толе, в книгата си Нова земя, пише, че „много от най-мъдрите, най-просветлените мъже и жени на планетата някога са имали плътно болково тяло.“ А Петър Дънов разглежда раждането на новото Аз на човека като поредица от стъпала, в които, колкото повече ученикът напредва по пътя си, толкова повече страданието му се увеличава.

Вярванията са очилата, с които гледаме на света и интерпретираме това, което ни се случва в него. Смятам, че вярването, според което пълноценният живот е щастливият живот, е едно от онези вярвания, които пораждат най-голямо изкривяване на психичната реалност. Ако го заменим с друго, по-близо до фактите на живота вярване, а именно, че критерий за пълноценен живот не е щастието, а нещо друго – поемането на рискове с цел да имаме по-автентичен живот, както и полагането на усилието да се развиваме и разширяваме, това е лечебно. Помага ни да се освободим от невротичното страдание, когато се чувстваме непълноценни, ако сме нещастни, както и да алхимираме на екзистенциалното страдание, породено от неизменните ограничения на човешката ни природа.

Камелия