„В практиката ми като психотерапевт редовно казвах на своите пациенти: “ Психотерапията се занимава не с щастието, а със силата. Ако извървите целия път не мога да ви гарантирам, че ще си тръгнете оттук и на йота по-щастливи. Това, което мога да ви обещая е, че ще си тръгнете оттук по-компетентни.“ И добавях: „Но в света има недостиг на компетентност и когато човек придобие повече от нея, Бог или животът му дават по-големи задачи. Затова е възможно да си тръгнете оттук загрижени за по-големи проблеми, отколкото при идването си. Все пак знанието, че се безпокоите за важни неща и вече не превивате гръб пред дребните, носи някаква радост и душевен мир.“
Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш бог“, част 3
Много хора вярват, че пълноценният живот е щастливият живот. Тайно се срамуват, ако се чувстват нещастни. Смятат, че са се провалили. Това вярване не само че добавя още страдание, но не отговаря и на фактите от живота. Ако беше вярно, това означава, че всичките онези хора, на чийто живот се възхищаваме заради приноса им към човешкия прогрес, са неудачници. Защото техният живот не е бил от най-щастливите. Били са разпъвани на кръста, изгаряни на клада, критикувани, самотни и неразбрани. Сещам се за Абрахам Линкълн, Нелсън Мандела, Махатма Ганди, Майка Тереза … Редицата от хора, които са жертвали своето щастие в името на всеобщото благо, е безкрайна. А саможертвата винаги значи едно – страдание.
Затова добре е да се знае, че връзката между щастието и психичното здраве не е правопропорционална. Възможно е човек да минава през интензивно страдание и да има много високи нива на психично здраве, както и обратното – да води лек и приятен живот, но да бъде с ниски нива на психично здраве. В книгата си Нова земя Екхарт Толе пише, че „много от най-мъдрите, най-просветлените мъже и жени на планетата някога са имали плътно болково тяло.“ Сещам се и за Петър Дънов, който разглежда раждането на новото Аз на човека като поредица от стъпала, в които, колкото повече ученикът напредва по пътя си, толкова повече страданието му се увеличава.
Вярванията са очилата, с които гледаме на света и интерпретираме това, което ни се случва. Смятам, че вярването, според което пълноценният живот е щастливият живот, е едно от онези вярвания, които пораждат най-голямо изкривяване на психичната реалност. Ако го заменим с друго, по-близо до фактите на живота, а именно че щастието не е критерий за пълноценен живот, това е лечебно. Защото истинският критерият за пълноценен живот е да се осмеляваме да поемаме рисковете, да сме истински и да полагаме усилието да се развиваме. Тъй като това ни изважда извън зоната на комфорта, обикновено не се преживява чрез емоцията щастие.
Камелия Хаджийска
