Освен вярванията, които свързват психичното здраве със средностатистическите норми за нормалност има още един вид вярвания, които изкривяват мисленето за това как се случват търсените промени в живота ни. Склонни сме да смятаме, че позитивните знаци на промяна са когато виждаме подобрение, но това не е точно така. Често се случва нещата дори се влошават преди да се подобрят.
За да внеса яснота по отношение на това какво човек може да очаква, ако се ангажира с процеса на вътрешните промени, като илюстрация ще използвам споделеното от Метхилд Шефер в книгата й „Енциклопедия на Цветята на д-р Бах“. Там тя описва два класически модела на протичане на лечението с Цветята на д-р Бах – нарича ги „първоначална реакция с тенденция нагоре“ и „първоначална реакция с тенденция надолу“.
Тази своеобразна „крива на промените“ е отлично графично представяне не само на процесите на лечение с Цветотерапията на д-р Бах, но и на промяната във всеки вид вътрешна психологическа работа, включително и чрез психотерапия. Когато знаем това, сме подготвени да се справим с моментите на обезсърчение, които неизбежно идват по пътя на промените.
Първият момент на обезсърчение идва след първоначалния подем, който сме усетили когато сме освободили дълго носения емоционален товар и е дошло ново разбиране за проблема. Тъй като подобен подем не може да се задържи дълго, идва спад, които може да се съпътства с мисли от рода на „Това е доказателство, че всъщност не мога да се променя или че не е правилното нещо за мене.„. Не, това не е доказателство за това, че търсената промяна е невъзможна, а че процесът на промените изисква усилие и търпение. Без усилие, търпение и ангажираност нито една значима промяна в живота ни не може да се случи.
Не по-малко обезсърчително е и ако след първоначалната среща с терапевта се почувствате не по-добре, а по-зле. Макар и много рядко, съществува и такава възможност. Заблудата тук се лекува с разбирането, че понякога нещата преди да се подобрят, се влошават. В хомеопатията това се разглежда като „лечебна криза“ – индикатор, че потиснати психични съдържания започват да излизат на повърхността на съзнанието, а срещата с тях не е особено приятна. Това може да са истини, които сме избягвали да видим дълги години и които се отнасят до нереални представи за себе си, за значимите други, за нещата от живота като цяло. Подобно осъзнаване може да бъде много болезнено – толкова болезнено, че човек може да реши да се откаже и да спре по средата, предпочитайки да остане със заровена глава в пясъка.
Това, което помага в подобни състояния, е човек да разглежда неприятните преживявания като знак за пречистване от старото и изпитание за ангажираност към процеса на промените. Също така е важно да не се опитва отново да потиска болезнените чувства и мисли, които неизбежно съпътстват лечебната криза, а да ги наблюдава като безпристрастен свидетел – все едно наблюдава емоциите и мислите на друг човек, и да ги изследва с нескривано любопитство. Когато аз самата съм преминавала или преминавам през подобни неща, на мен лично ми помага когато си казвам, „Я гледай какви гадинки са се крили в тъмното на моята Сянка! Колко интересно…“
Винаги идва момент, в който кривата на промените отново тръгва нагоре. Ако решите безпристрастно да наблюдавате себе си и начина, по който промените в живота ви се случват, ще видите, че по-горната крива на промените е точна – промяната не се случва изведнъж, а чрез поредица от флуктуации с различна амплитуда. Без значение в каква посока са започнали – нагоре или надолу, те винаги стигат до място, което е по-добро от това, от което сте тръгнали!
