„Но коя е тази сила, която ни подтиква и като индивиди, и като вид да растем в разрез с естествената съпротива на собствената ни летаргия? Ние вече я споменахме – това е любовта. Тя беше дефинирана така: „Стремеж да се разширим с цел да подхраним духовното развитие на партньора си или своето собствено.“
Когато израстваме, ние полагаме усилия за това и го правим, защото обичаме себе си. Чрез любовта ние се извисяваме. Само чрез нашата любов към другите ние можем да им помогнем и те да извисят себе си. Любовта, разширяването на личността е същността на еволюцията. Тя е еволюция в действие.
Силите на развитието действат в живота, проявяват се сред човечеството като човешка любов. Любовта е чудотворната сила, която побеждава естествения закон на ентропията“.
Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш Бог“
Според Морган Скот Пек любовта е усилието на растежа, а не полетът от временното сливане с любимия. Тя не е крайното състояние от решените ни проблеми, а начинът, по който да ги решаваме. Това е добрата новина – любовта е горивото за нашето развитие, които надмогва импулса да се откажем от желанието за близост, отдръпвайки се в себе си. Тя е и наградата за свършената работа – радостта от нарастващото чувство на разширяване, което не си отива, дори когато етапът на влюбването свърши.
Ако това е отговорът, който получихте от „Уроците на любовта“, може би най-важното за вас в този момент е съзнателното усилие да разберете себе си или другия, дори и това нещо на пръв поглед хич да не прилича на любов. Както казва Морган Пек, влюбеност и любов са различни неща – любовта започва, когато влюбването свърши и започне усилието по разширяване на съзнанието.
