Според основателят на хуманистичната психология А. Маслоу вътре в нас има т.нар. „страх от собственото ни величие„, който той нарича „комплекс на Йона„.
„Страхуваме се от най-висшите си възможности (както и от най-нисшите). Обикновено се плашим да станем онова, което можем да зърнем в най-съвършените си моменти, в най-съвършените условия, при обстоятелства на най-голяма смелост. Наслаждаваме се и дори се вълнуваме от богоподобните възможности, които съзираме в себе си в подобни върховни моменти. И въпреки всичко треперим от слабост, благоговение и страх пред същите тези възможности.“ А. Маслоу
Лесно е да разберем, че имаме страх да погледнем в очи Сянката си, защото там се намира тъмната и отхвърлена част от нас самите. И е трудно да си представим, че можем да имаме страх от собственото си величие. Но въпросната Сянка, за която толкова много се говори в психотерапията, съдържа не само негативните страни, които не искаме да видим у себе си – тя също така съдържа и позитивните. Това, което я прави Сянка, е, че тези аспекти не се осъзнават. Разпознаваме ги само чрез проекциите към другите хора.
Затова (1) ако се замислите за човека, на който най-много се възхищавате, и (2) назовете кое е това негово най-важно качество, което го прави толкова специален за вас, ще ви е по-лесно да разберете кое е нещото, което и вие притежавате и което копнее да бъде изразено? Ако сред толкова хора, които заслужават възхищение, вие избирате точно този човек, то е, защото той има нещо, което и вие имате. Единственото, от което имате нужда, за да го проявите в света, е да си позволите да мечтаете, да поемете необходимите рискове и се потрудите. Това означава да преживеете собственото си величие.
Според Хауърд Саспортас страхът да изразим най-висшия си потенциал се дължи на това, че той идва от по-дълбоките пластове на психиката ни, върху които малкият Аз няма контрол. Затова в сърцевината на комплекса на Йона е „страхът от промяна; страхът от загуба на индивидуалността; страхът от отговорност; страхът от власт; страхът от неадекватност; страхът от загубата на мнение; страхът да не сме на грешен път; страхът да бъдеш смята за чудак.“ („Динамики на подсъзнанието“, т.2)
Екзюпери е казал, че „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“ . А мечтите са най-силната форма на желание, която толкова често я убиваме под натиска на здравия разум и гласа на реализма. „Животът е желание“ според Кабала, „Поискайте и ще ви се даде“ пише в светото писание. Въпреки това трудностите по пътя и неуспехите често ни отказват да направим още един опит. Вероятно, ако знаете какво стои в основата на страха от следване на мечтите ви, ще можете да избегнете съдбата на Йона?
Камелия Хаджийска