Да съдържаш като сдържаш

Познавам хора, които са много обсебени от идеята да се научат да изразяват гнева си навън по един адекватен и здравословен начин, но въпреки че вече са отлично запознати с теорията за „общуването без агресия“ и владеят богат арсенал от езикови начини за изразяване на гнева си навън, както и нееднократно са използвали различни техники за катарзисно освобождаване от разрушителната му енергия, продължават да имат трудности с неговото управление. Чувстват се заклещени в капана на силни и интензивни вътрешни чувства, които нито е уместно да ги изразяват навън, тъй като силата им може да помете хората край тях, нито да ги потискат, тъй като потискането им също не е решение и дори влошава още повече нещата. Ето една трета гледна точка за справяне не само с енергията на гнева, а и с твърде силните емоции, които от време на време бушуват вътре в нас. Тя се нарича „да съдържаш“:

„Аз мисля, че проблемът, в крайна сметка, не е толкова „да си изкарате гнева навън“, колкото да развиете достатъчно вяра в собствената си способност да побирате толкова мощни емоции. Процесът на истинското изцеление и опрощение, струва ми се, зависи от това да се отделите от идентифицирането с човека или ситуацията, които са нанесли първоначалното нараняване; а това може да се случи само, ако разпознаете собствените си чувства и изпитате състрадание към тях.“

Лиз Грийн, „Динамики на подсъзнанието“ т.2

Подобна гледна точка представя кой е най-уместният начин за справяне с интензивните процеси на трансформация, което е индивидуационният процес, и особено фазата на калцинацията (справянето със силните страсти). Най-добре може да бъде разбрана, ако си представите как в алхимията е изглеждал съдът, в който се извършвала работата по превръщане на оловото в злато – аламбика.

„Аламбикът е съдът, в който се извършва алхимичната работа…Той е олицетворение на сдържаността, да си способен да сдържиш вълненията, емоциите и конфликтите, които избликват на повърхността без да експлодираш и да кръжиш наоколо, като ги изразяваш навсякъде.

Аламбикът представя средното положение между потискането, което отрича тези мощни подсъзнателни изригвания, и притежанието, повличащо индивида надолу към къкренето и обсебващо способностите на егото да прави отговорен избор. По някакъв начин аламбикът е метафора за възможностите на съзнанието да съдържа…

Символът на аламбика е много важен за психотерапията. Когато подсъзнателните конфликти започват да излизат на повърхността, човекът е заставен да поиска да ги изрази в обкръжението. Всички ние в някакъв момент желаем да счупим печата… просто, за да се отървем от интензивната горещина… Но ако човек наистина е ангажиран с вътрешна работа, той не е в състояние да счупи печата. Репресията е неуместна; именно потискането поне частично е причинило проблема. Но избухването също е неуместно. Това е ужасно трудна ситуация. Някои от образите, използвани, за да се обрисува ставащото в аламбика, когато нещата започват да се нагорещяват, са доста отвратителни и много жестоки. Вълци ядат крале, режат се лапите на лъвове, животните пищят в агония, докато изгарят. Това са много екзотични, сурови начини психиката да опише собственото си страдание, когато конфликтите се държат вътре, вместо да бъдат изразени навън.“

Лиз Грийн

Аламбикът като съдът, в който се извършва алхимичната работа, е образ, който особено много ме очарова, защото много точно представя как се случва това, което ври и кипи вътре в нашето тяло. Хората със силни страсти най-добре знаят колко трудно е да се справим с подобна вътрешна горещина. И ето че аналитичната психология дава една творческа гледна точка – така и трябва да бъде. Това е един от етапите на алхимичния вътрешен процес, който обхваща психичната работа с елемента огън (страстта, силното желание) и затова е добре

„печатът“ на обвързаността да не бъде счупван по средата на този процес, за да може да извърши докрай трансформиращата си работа.

За хора, които стоят в бракове, които все още пораждат силни негативни чувства у тях, но не ги напускат, или са на работа, която също поражда много гняв, но все още я работят, ето една утеха. Вероятно това е добре за тях. Да напуснеш нещо, докато то все още поражда вътрешен огън, означава да прекъснеш по средата процеса. Това означава да „счупиш печата“, да не си способен да останеш до край, когато от огъня ще е останало само пепел, а сред чернилката на пепелта вече ще се виждат късовете самородно злато на трансформираната инстинктивна първична същност. Безотносително кога решим да излезем от връзката или да напуснем работата си, нейното истинско приключване става, едва когато стигнем до пепелта. Докато все още има силни емоции, вътре в нас все още има аспекти, които имат нужда да стоим в тази ситуация, докато нечистите примеси изгорят до край.

Работата с огнения елемент в нас се отнася до етапа на калцинацията – първият от четирите етапа от духовното ни съзряване. Хората, за които е започнал процесът на вътрешна трансформация, е добре да знаят, че съвсем първата стъпка в тази посока е да се научат да съдържат силните си емоции – без да потискат тяхното осъзнаване, но и без да ги изхвърлят безотговорно навън. Както казва Лиз Грийн, за това е необходима вяра. Вярата не само, че ще може да понесат горещината на тези вътрешни  чувства, но и че този процес има своя вътрешен смисъл – той е част от превръщането на оловото в злато, в трансформацията на инстинктивната част от нас в божествена.

Камелия