Какво да правим, когато емоциите на гнева са твърде силни? И нито подходящите техники за освобождаване на тяхната енергия, нито подходящите умения за комуникация не помагат да се освободим от взривоопасната им енергия? Ето една трета гледна точка за справяне не само с гнева, но и с всички твърде интензивни емоции. Тя се нарича „да съдържаш като сдържаш“:
„Аз мисля, че проблемът, в крайна сметка, не е толкова „да си изкарате гнева навън“, колкото да развиете достатъчно вяра в собствената си способност да побирате толкова мощни емоции. Процесът на истинското изцеление и опрощение, струва ми се, зависи от това да се отделите от идентифицирането с човека или ситуацията, които са нанесли първоначалното нараняване; а това може да се случи само, ако разпознаете собствените си чувства и изпитате състрадание към тях.“
Лиз Грийн, „Динамики на подсъзнанието“, том 2
Това е отлична формулировка как да развием подходящата нагласа към преживяването на интензивните емоции във фазата на калцинацията (психологическата работа за трансформация на желанието и елемента огън). Най-добре можем да я разберем чрез образа на аламбика.
„Аламбикът е съдът, в който се извършва алхимичната работа…Той е олицетворение на сдържаността, да си способен да сдържиш вълненията, емоциите и конфликтите, които избликват на повърхността без да експлодираш и да кръжиш наоколо, като ги изразяваш навсякъде. Аламбикът представя средното положение между потискането, което отрича тези мощни подсъзнателни изригвания, и притежанието, повличащо индивида надолу към къкренето и обсебващо способностите на егото да прави отговорен избор. По някакъв начин аламбикът е метафора за възможностите на съзнанието да съдържа…
Символът на аламбика е много важен за психотерапията. Когато подсъзнателните конфликти започват да излизат на повърхността, човекът е заставен да поиска да ги изрази в обкръжението. Всички ние в някакъв момент желаем да счупим печата… просто за да се отървем от интензивната горещина… Но ако човек наистина е ангажиран с вътрешна работа, той не е в състояние да счупи печата. Репресията е неуместна; именно потискането поне частично е причинило проблема. Но избухването също е неуместно. Това е ужасно трудна ситуация. Някои от образите използвани, за да се обрисува ставащото в аламбика, когато нещата започват да се нагорещяват, са доста отвратителни и много жестоки. Вълци ядат крале, режат се лапите на лъвове, животните пищят в агония, докато изгарят. Това са много екзотични, сурови начини психиката да опише собственото си страдание, когато конфликтите се държат вътре, вместо да бъдат изразени навън.“ (пак там)
Образът на аламбика ме очарова, защото много точно представя преживяването, когато емоциите кипят в нашето тяло. Хората със силни страсти знаят колко трудно е да се справим с подобна вътрешна горещина. Това, което обаче не всички знаят, е, че тази горещина е необходима за процесите на вътрешната трансформация. Затова е толкова важно да могат да я издържат докрай (да не “чупят печата” на аламбика по средата на процеса).
За хора, които стоят в бракове, които все още пораждат силни негативни чувства, но не могат да ги напуснат (или са на работа, която също поражда много гняв, но все още я работят), ето една утеха. Вероятно това е добре за тях. Да напуснем нещо, докато то все още поражда вътрешен огън (силните страсти), означава да прекъснем процеса преди да стигнем до края. А истинското приключване идва едва когато стигнем до пепелта (трансформираното желание). Докато имаме силни емоции, това е знак, че вътре в нас все още има аспекти, които имат нужда да стоим в тази ситуация, докато “нечистите примеси” на желаещата природа изгорят до край.
Калцинацията е първият от четирите етапа от духовната трансформация. И най-трудният. Това, което помага да се премине през него, е знанието за важността да можем да съдържаме силните си емоции. Тогава ние не ги потискаме, т.е. сме в контакт с тях, но и не ги изхвърляме безотговорно навън. А за това, както пише Лиз Грийн, е необходима вяра. Вярата не само че ще можем да понесем горещината на страданието, но и че то има смисъл. На езика на алхимията този смисъл е пречистване на духа от примесите на материята, а на езика на психологията той е трансформация на детинските желания, приемане на ограниченията и превръщането им в енергията на любовта.
Камелия Хаджийска
