Това е продължение на предишната публикация за Интелигентните емоции.  В нея споделям в резюме основните идеи от книгата на Д. Вискът „Езикът на чувствата“ за изключителната важност да сме в контакт със своите чувства и да можем да ги изразяваме по подходящия начин.

Според Вискът, ако искате да сте в добър контакт със своите чувства, като начало е добре да знаете каква е взаимовръзката между тях.

„Чувството на тревожност възниква, когато се страхуваме от нараняване или загуба – реална или въображаема, която още не е нанесена, или ако е нанесена, все още напълно не е приета. Когато човек претърпи нараняване или загуба, той изпитва болка. Болката нарушава равновесието и предизвиква изразходване на енергия. Тази ответна реакция трябва да бъде насочена навън, към източника на болката. Проявата на тази енергия се нарича гняв. Ако тази енергия не може да бъде външно изразена като гняв, а вместо това бъде насочена навътре, към Аза на човека, тя бива възприета като вина. Ако не настъпи бързо отърсване от вината, като се приеме, че първоначалния гняв е разумно противодействие на първоначалното нараняване, то тогава тя се обръща срещу човека, който я изпитва. Вината се задълбочава и става депресия. Подобна депресия може да разруши личността и да изземе цялата му енергия.

Накратко:

• Тревожността е страх от нараняване или загуба.
• Нараняването или загубата водят до гняв.
• Въздържаният гняв води до вина.
• Неотърсеното чувство за вина води до депресия.

За да спрете навреме спиралата на негативната емоционална енергия, първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете с лице към преживяванията си и, вместо да ги отричате, да се научите да ги изразявате по адекватен начин. Да приемете, че нито вие, нито светът ще пропадне, ако дадете воля на чувствата си – адекватният израз на изпитваните чувства рядко води до загуба на контрол. Този, който не желае да ви приеме заради това, че давате воля на своите чувства е човек, който не иска да бъдете истински – спокойно може да минете и без него.

Положителното при освобождаването от обременяващите чувства е това, че ставате по-откровени. За да сте откровени, трябва да разбирате онова, което чувствате, да знаете откъде се е породило чувството, да можете да дадете израз на това чувство пред когото трябва. Така при решаването на дадени проблеми вече ще можете да разчитате, че чувствата ви ще посочат правилната посока. Разумът и неговото оръдие – логиката, могат да бъдат заблудени – чувствата казват истината. Най-голямата откровеност надхвърля собствените човешки деформации – при нея няма илюзии.

Езикът на чувствата е средството, посредством което осъществявате връзката със самите себе си, а ако не можете да комуникирате със себе си, не можете да комуникирате и с останалите. Когато отворите съзнанието си за посланията на своите чувства вие се освобождавате от тревожността и започвате по-добре да осъзнавате своята интуиция. Ще започнете да долавяте повече неща за другите, защото ще сте способни да получавате информацията, която те излъчват без да бъде пречупена през защитните ви механизми.

А когато се научите да долавяте какво става в душите на другите, ще се научите да долавяте повече неща, които стават дълбоко във вас. Ще се разкрият чувства, за които преди това не сте и подозирали. След като улучите този момент, в който интелектът и чувствата се покриват, ще можете да долавяте постоянното преливане на едното в другото – ще ви бъде по-лесно да определяте какво е реално.

А когато сте в контакт с реалността, вие можете да й влияете и да я променяте.“       

Дейвид Вискът

Това е правилото – ако искате да се погрижите за начина, по който се чувствате, погрижете се за ума си. И първото нещо, което този ум трябва да знае, е колко изключително важно е да забелязва емоциите без да ги осъжда, а с желанието да ги разбере.

Това е метафората – връзката между ума и емоциите е същата, както между родителя и детето. Емоциите, дори и най-злобните, са невинни като деца. Те са такива, каквито са, не можем насила да ги заставим да се чувстват по различен начин. Можем обаче да ги разберем и успокоим. Цялото усилие в развитието на емоционална интелигентност е в развитието на ум, който да се превърне в този силен и надежден родител, който винаги сме искали да имаме. Това е единственото условие вътрешното ни дете (емоционалното ни тяло) да се почувства сигурно и обичано. То ще знае, че този вътрешен родител е винаги е край него, приема го такова, каквото е, и може да разчита на него да му казва кога е уместно да направи нещо и кога – не.

Това е неврофизиологията на емоционалните реакции – в преобразуването на силните емоции решаващата роля принадлежи на неокортекса (мозъчната кора, която е най-късно развитата част от човешкия мозък). Той преработва първичните реакции, които възникват в емоционалния мозък (по-стара част от човешкия мозък, свързана с дейността на лимбичната система и бадемовидното ядро), така че те да бъдат успокоени, разбрани и управлявани.

Това е емоционална интелигентност в действие – нарича се мъдрост. 

Камелия